"Репутационен ефект" е израз от пропагандния новоговор. Някога се е отнасял до реномето на семействата и младоженците - то лесно може да бъде намалено или повишено с оглед на слуховете, разпространявани за тяхната собственост и чест; известно е на старите сватовници, сводници и улични търговци. Когато такива като Медичите основават първата банка, те развиват репутационния й ефект с инсталирането на удобни за семейството папи, както и с изтравяне на неудобните. Иначе се изчерпва с тривиалното умозаключение: ако имате висока репутация, ще ви бие парата и ще живеете добре, защото хората вярват, че държите на обещанията си; при ниската репутация е обратно. Поне така се дефинира в популярните наръчници за малки и големи фирми и в тренинги за мениджъри. Както доста подобни изрази, които лицемерно надуват оптимизма в бездруго най-добрия възможен свят, репутационният ефект влиза в речника на политическата коректност и разширява областта на употреба. Зает от банковото дело и съчетан с нарастващи печалби от прието за етично поведение, репутационният ефект се превръща в основна цел на пропагандата, основана на строго деление между доброто и правилното, което сме ние, и злото и неправилното, което са враговете или изневеряващите ни досегашни съюзници. Така с него вече се обозначават последствията за правилното развитие на някоя държава, правителство, икономика с оглед на предвидима политика. А какво е правилно, всеки знае. Напоследък изразът се употребява при обсъждането на финансовата политика на СИРИЗА, която имала отрицателен репутационен ефект за Гърция, доколкото не отговаряла на правилата в ЕС. Дори БНТ го изтъпани в схеми на новините си, като представя ужасиите, които ще настъпят при държавен фалит на южната ни съседка. Сред тях стърчи пропагандно-политическата надежда, че спадащата репутация на комшиите от Беломорието аха-аха след Великден ще обърне тренда на инвестициите, емиграцията и почивките към Черно море и Стара планина, че и отвъд.



Разбираемо защо. Тук "нищо не може да стане без съгласието на ЕС".



Почти престъпно в това непоколебимо твърдение липсва "и НАТО", но контекстът, в който се появи то, извинява пропуска. Още повече че бе изказано от човек, стоящ извън всяко подозрение да мисли в друга посока, бездруго блокирана в хипоталамусите на нашите политици след поредния правилен цивилизационен избор. Предимно за вътрешна употреба, то бе изказано от външния министър Д. Митов, когато по Великден коментираше в "Лице в лице" по bTV "независимостта на българската външна политика". В тая връзка спомена и за будапещенската среща на 7 април на външните министри на Турция, Гърция, Сърбия, Македония и Унгария. Декларацията им за енергийно сътрудничество по диверсификация на маршрутите и източниците на природния газ, подаван предимно от Русия през Турция към европейските страни, била обикновено "прессъобщение". От нея надали щяло да има ефект без решаващата роля на Европейския съюз. Защото, както правилно е убеден Митов, "Каквото и да се прави от турска страна, не може да стане без съгласието на ЕС. Нищо не може да стане без съгласието на ЕС. Освен това "Южен поток" не е официално прекратен" (край на цитата). Слухът за прекратяването му видимо също е следствие на поредица прессъобщения от руска страна, на които не следва да се обръща сериозно внимание. Все пак репутацията на Путин, Лавров, Милер е известна...

Самата дума "съюз" в контекста на "нищо не може да стане без съгласието" обаче събужда призраците на съмнението, които витаят около българската политическа репутация и съответния ефект. Неин неотнимаем признак в последните стотина години е непоколебимата вярност към вечен съюзник, дружбата с когото е тъй жизненонеобходима, както слънцето и въздуха за всяко живо същество. Това, че тая вярност има чудесното свойство да се променя, както се менят и ветропоказателите, е основание за непогрешима предвидимост.



Дотолкова надали има по-предвидим съюзник от България,



чийто репутационен ефект нараства ежегодно и завоюва все по-високи исторически върхове - вярваме ли този път на заслужаващи доверие прессъобщения. Тая отлична репутация дотам съчетава приемственост в противоположностите, че превръща всяка историческа трагедия не просто във фарс, а в буфонада, пълна с претенции за значимост. Горе-долу така както според прессъобщенията на командированите в Париж правилни журналисти главата на Севт в Лувъра няма как да не ни кара да мислим за скулптура Вежди Рашидов, а прегръдката между "десния" Борисов и "левия" Оланд - за миг преди целувката между Живков и Брежнев. Това изпълва с вяра, че пак ще потекат пари и инвестиции не само защото имаме ниски данъци, постоянно ремонтирани пътища и работна ръка, готова да гине за десетина евро надница, като рути хотели на леви вождове, а най-вече защото чисто исторически репутационният ефект за китната ни Родина остава винаги предвидим в променливата си непроменливост.