|
А случаят е показателен за целия хаос в държавата ни по отношение на контрола над рисковите производства - нехайство на институциите, неразбирателство между държавата и частниците, слаба координация при решаване на проблемите, заравяне на главата в пясъка. И всичко това на цената на сигурността на гражданите.
Аварията гръмна в девненския завод "Полимери"
на 14 септември следобед. Гръмотевична буря предизвика токов удар и унищожи 3 колони за усвояване на хлор. Подаването на електричество спря, заводът започна да изпуска хлор. Сред населението настана паника, а жълтият облак все пак се разсея, благодарение на променливия вятър и дъждовното небе.
Преди 19 години в Девня се случи една от най-големите производствени аварии в комунистическа България. Гръмна цехът за винилхлорид в тогавашния химически комбинат. Загинаха 20 души, а 18 бяха тежко ранени. И да искаше, тоталитарният режим нямаше как да скрие инцидента, но девненци още си спомнят как трудно намираха информация за близките си. Затова за местните хора производствените аварии са много деликатна тема - те живеят с мисълта, че или ще си отидат бавно, отровени от мътното девненско небе, или ненадейно, от внезапен взрив сред пълната с опасни вещества Долина на химията.
По принцип обгазяването не е новина за Девня. Заводи много, пушеци - също. Този път обаче се е чул взрив. По съвпадение и местният ТЕЦ е изпуснал пара, от което облакът е почернял. И как, мислите, реагираха институциите в тази обстановка на паника?
Първо, разбира се, бе съобщението, че всичко е наред. Нищо сериозно не е станало, няма пострадали и замърсяване, обади се мигновено Гражданска защита. Как така разбраха, че хлорът е с ниска концентрация, без да са излезли резултатите от пробите? Експертите обясниха, че ако газът е над допустимите стойности, щяла да се задейства оповестителната система на "Полимери". А щом тя мълчи, значи няма хлор.
Втората реакция бе от РИОСВ. Макар и неофициално, пред медиите представители на инспекцията
твърдяха, че дори не е имало авария
Временно изпълняващата длъжността кмет на Девня Диана Георгиева обаче шашнато потвърждаваше взрива, даже са се срутили производствени мощности... Накрая варненската областна администрация канализира хаоса: ситуацията е овладяна, няма опасност за населението, но как и какво е станало, тепърва ще се уточнява, когато бъде назначена комисия...
През цялото това време хлорният облак пълзеше над девненския комплекс, лютивата миризма се усещаше чак в крайните варненски квартали, а хората бяха видимо обезпокоени. Уплахата на гражданите обаче не бе повод институциите да се координират и да обяснят какво става. Но най-неадекватно, дори престъпно мълчаливо, бе ръководството на "Полимери". През целия този драматичен ден то не даде нито едно изявление, с което да успокои хората.
След 24 часа стана ясно, че замърсяване наистина няма - дъждът, който за късмет падна, абсорбира опасните частици. Оказа се обаче, че оповестителната система на "Полимери", на която толкова разчита Гражданска защита, не работи. Тя също се повредила от токовия удар. Тогава дойде следващото обяснение: ако имаше замърсяване, системите на околните заводи щяха да сигнализират.
Появиха се и твърде смущаващи факти за времето на противодействие. По информация на шефовете на "Полимери", инцидентът е станал към 15.40 часа. По думи на директора на местната Гражданска защита Митко Георгиев сигналът при него е подаден в 16.30 (50 минути по-късно). А според информации във варненската преса, обаждане в РИОСВ е имало в 16.45. Но от кого мислите? От Гражданска защита? От РИОСВ или Областна управа? Нищо подобно - от местен жител.
Но най-големият скандал лъсна, когато ръководството на "Полимери" обясни защо всъщност се е стигнало до аварията. От съображения за сигурност, електрозахранването на завода трябва да се осъществява от три енергоизточника. Дълги години така си е било. В началото на 2005-а обаче НЕК спира далекопровода "Гигант", а в края на юли и "Кипра". Остава да се разчита само на "Албатрос", който на 14 септември е поразен от мълния. А
защо са спрени другите два електропровода?
От "Полимери" твърдят, че нямат дългове към НЕК и не знаят защо. От електрическата компания обаче издадоха, че спорът е за таксата за пренос на ток. Далекопроводите от ТЕЦ "Девен" са собственост на "Полимери", тяхна е и подстанцията. Те искат 2 млн. и 300 хиляди лева, а НЕК давала само 25 хиляди лева. Затова държавната компания дръпнала шалтера на тока.
Иронията във всички тези животоопасни разминавания е във факта, че всички, дори и "Полимери" признават, че с един електропровод производственият цикъл е страшно рисков и са възможни много по-големи аварии. Въпреки това са работили месеци по този начин. А държавата, която плаши, че "ако занапред не се оправят нещата, заводът трябва да спре", през цялото време си е затваряла очите. И ако не е била тази авария, за щастие без сериозни последици, истината е щяла да се узнае може би при следващия, трагичен инцидент.
След аварията "Полимери" спря частично производството и обяви, че ще го пусне, след като се намери решение на проблема. Варненската областна управа пък откри постфактум, че аварийните планове на община Девня и на заводите не са актуализирани. Назначи се комисия, която да инспектира "Полимери" и да реши дали производството може да бъде възобновено. Накрая местната комисия по бедствия и аварии препоръча до два месеца фирмата да сключи договор с НЕК.
А конфликтът между НЕК и "Полимери" датира от 1 януари 2004 г. - година и половина е цъкала бомбата със закъснител. Държавата не е оправила въпроса, а пък и "Полимери" са се възползвали от позицията си на силна страна и не са отстъпили в спора. А те наистина са силна страна, защото всеки го е страх от рисковото производство, а и ако спре "Полимери", спират и другите девненски заводи, използващи суровина от фирмата.
По времето на комунизма държавата лъжеше за авариите. През демокрацията рефлексът бе леко осъвременен -
спестяване на информацията, докато е възможно
В XXI век обаче и това е равносилно на лъжа. Медиите са много, хората се информират на минутата, има и неправителствени организации. Ескалацията на напрежението не може да се удържа чрез недомлъвки. Точно обратното - колкото повече се шикалкави, толкова повече са слуховете. В случая с "Полимери" също се появи такъв - че рискът от огромен взрив наистина е бил голям, и заводът е изпуснал хлор, за да го предотврати. Как няма да се появи подобна мълва, след като 24 часа ръководството на "Полимери" мълча и я опроверга чак на другия ден?
В подобни ситуации трябва да има не само координиране на дейностите, но и на информацията. Ясно е, че не трябва да се всява паника в обществото Но не може Гражданска защита да твърди, че нищо сериозно няма, след като кметицата говори за взрив. Пак стигаме до Закона за управление на кризи, който уж го има, но каквито и кризи да се случат в България, те не могат да бъдат овладени.
В средата на август премиерът в оставка Симеон Сакскобургготски обяви от парламентарната трибуна, че обгазяването на Стара Загора се дължи на остарелите технологии на "Марица-изток". Колко е вярно това, все още не е доказано. Но замърсяването на Стара Загора бе през юни, проблемът се точи два месеца, при липсата на официална държавна информация се появиха ред подозрения, включително и за тайни опити на полигона Змеево. Сакскобургготски не намери време да отговори на хората веднага, изчака да отмине дългата процедура актуалното питане да влезе в дневния ред на парламентарния контрол. След като лично премиерът по този начин "управлява" кризите, какво да говорим за властите във Варна?
Вече е безсмислен спорът кой трябва да стопанисва инфраструктурата, при какви условия и т.н. И да бъде воден - късно е. Даже няма смисъл да зададем и лаишкия въпрос, защото се оказа, че в девненския химически комплекс гръмоотводите не са гаранция за безопасност. Но пак е редно да запитаме уж тривиалните, но все така щекотливи въпроси - какъв е държавният контрол върху частния сектор, изпълняват ли се задълженията по безопасност на труда, екологичност на технологията, превенция на риска. Освен санкции (които в повечето случаи са високи за търговец на домати, но смешно ниски за комбинати като девненските), друго може ли да се предприеме. Могат ли частниците при авария да правят, или да не правят каквото си искат. Какво щеше да стане в "Полимери", ако токовият удар бе по-голям? А ако повредата не бе отстранена своевременно? Ако не валеше дъжд? Къде са били година и половина ДКЕЕР и правителството, че се е стигнало производство като това в "Полимери" да се крепи само на случайността? Къде са синдикатите, които от първа ръка могат да сигнализират за нередности?
Като стана дума за синдикати, ето какво още се случи във Варна в дните 14-15 септември: пристигна лидерът на КНСБ Желязко Христов, поразходи се из града, препоръча приватизация на "Градски транспорт" ЕАД, пожела 15 септември да стане национален празник и се оттегли в Албена - да гледа работническата спартакиада на ВиК. По същото време в Девня дишаха хлор от "Полимери". Звучи като виц, ама не е.
