86 млн. долара. На толкова е оценен издаденият през 2002 г. евроазийски патент за уникална технология за защита на документи, включително и банкноти. Създадена е от изобретателя Живко Желев. Години наред технологията стои неизползвана в БНБ, а интересът към нея от страна на чужди банки и правителства постоянно опира на камък.
Друго многообещаващо изобретение - на метод за производство на незапалими повърхности, пък е на път да загуби завоюваното научно първенство поради липса на пари.
Тези случаи са показателни за множеството проблеми, с които се сблъскват малцината български изобретатели, поели по пътя на патентоването в чужбина. В последните няколко години пренебрежимият брой на издадените от други държави патенти за родни изобретения редовно се изтъква като показател за ниската продуктивност на науката и липсата на добри връзки с бизнеса. Пребиваването в дъното на класациите и тук не минава без съдействието на институциите.
Изобретатели, индустрии, държава пропускат сериозни ползи и любезно преотстъпват ниши за чужди изобретения.
Къде сме ние?
Смешно е да се очаква, че страната ни би могла да се съизмерва по патентна активност с гиганти като САЩ, Япония, Германия, но не е и задължително да сме толкова назад, изтъкват специалисти. От общо 160 страни според статистиката на Международната организация за интелектуална собственост, през 2004 г. страната ни е заела 51-а позиция с 24 заявки за патенти по Договора за патентно коопериране, ратифициран и прилаган от 128 страни. Само една е заявката за 2004 г. по втория водещ международен документ - Европейската патентна конвенция, в сила в 32 страни. Българското патентно ведомство не води статистика каква част от заявките са стигнали реално до патенти, но признава, че те се броят на пръсти.
Според експерти заключението на фона на тези числа е очевидно. "30 заявки не могат да говорят нито за целенасочена дейност, нито за обособени области на активност на българските изобретатели", категоричен е Нейко Нейков, един от най-активните патентни представители по заявки за чужбина. Според него неуспехите на българските изобретатели се дължат на два основни фактора - липса на правна култура и по-важното - финанси за осигуряване на защитата на изобретенията в други страни.
Да родиш изобретение
Новост, изобретателска стъпка, промишлена приложимост. Това са трите задължителни критерия за издаването на патент за дадено изобретение в почти всички законодателства. Предложените идеи не трябва да са част от съществуващата техника, не трябва да произтичат по очевиден път от нея, и задължително трябва да са приложими в индустрията. Покриването на тези критерии е изключително трудно, изисква сериозна научна и езикова подготовка и силата да се откажеш навреме.
"Голяма част от изобретателите подхождат ирационално и независимо от уверенията ни, че такива открития вече са патентовани, продължават", обяснява Цанка Петкова, началник на дирекцията в патентното ведомство, придвижваща заявките за международни патенти. Част от изобретателите пък са на другата крайност - считат усилията си за изчерпани само с научни публикации и изобщо не стартират процедура по патентоване. За такъв случай на българско техническо постижение, останало на хартия у нас и приложено с успех в Германия, разказва Нейко Нейков.
В търсене на спонсори
Купища такси очакват изобретателите по процедурата за защита на патент. 350 швейцарски франка е само таксата за подаване на международната заявка по Договора за патентно коопериране. Задължителното международно проучване за патентоспособността на изобретението струва 1550 евро, ако е направено от Европейското патентно ведомството (EПВ), и 262 евро - в Руското (изборът е на заявителя). При положителни резултати от проучването изобретателят решава за кои точно държави да потърси защита с патент и за всяка от тях плаща национални такси. 1530 евро(ЕПВ ) или 200 долара (РПВ) се плащат съответно за допълнителна експертиза, която се прави по желание на заявителя.
Тежко е финансовото бреме и по Европейската патентна конвенция. Много пари отиват и за изработването на действащ прототип на съответната технология.
Тези суми по правило са непосилни за самостоятелни изобретатели. Малко предприятия пък поръчват патентоването на изобретения по служебен път. Така съдбата на новите и все още незащитени с патент технологии попада в ръцете на спонсорите или партньори, с които впоследствие ще се реализира патентът. Част от тях, когато ги има, са недотам коректни.
Редица заявки пропадат именно поради липсата на финансови средства, обяснява Нейков. Това нерядко става след задължителната международна публикация, която се прави на 18-ия месец от подаването на заявката.
Така технологията става публична - описанията в публикациите са подробни и разбираеми за предприемчиви компании с повече средства.
Подобна участ грози заявката, по която Нейков работи в момента. "Това е нова технология за обработване на повърхности с разтвор, който ги прави устойчиви на пожар", обяснява Нейков. Към изобретението интерес проявили чужди производители, които след проведена кореспонденция и подробни разговори в последния момент тактически се отказали от подписване на договор. По този начин заявителите пропускат възможността за подаване на международна заявка при използване на запазения им в България приоритет.
Възвръщаемост
Редица патенти остават неосъществени въпреки тежките процедури по защитата. Тук подводните камъни са много - опасност от недостатъчно добро проучване на пазарите, липса на предварителна оценка за реалната стойност на патента - вид нематериален актив, прекалена самоувереност от страна на изобретателите, разяснява друг известен патентен представител - Емил Бенатов. Като позитивен пример за реализация той дава патента на фирма "Кортек" за метод и технология за многоцветен печат върху коркови тапи. Фирмата възлага специално задачата на изобретателя Здравко Гешев и успява да защити 4 патента - европейски, евразийски, американски и китайски. Собственикът на "Кортек" решава да не продава лицензи, а да произвежда сам. Така в Португалия - близо до суровината, се появява първата в света фабрика за производство на коркови тапи с цветни изображения.
Добра реализация се чака и за други два български патента - изобретения от Стилиан Ганчев уред за управление на хидравличен диференциал и ново средство за лечение на туберкулоза на колектив с ръководители Румяна Константинова и Кирил Нинов. Ганчев първоначално подава заявка за патентоване на самия хидравличен диференциал, но поради затруднения да осигурява необходимите такси, процедурата е прекратена. Сега международното проучване за патентоспособността на новото му техническо решение е отлично и създава условия за стартиране на процедури по защита на патенти в голям брой страни. Подбрани са държави с големи производители и потребление.
Новото средство за лечение на туберкулоза, с което значително се съкращава периодът на лечение спрямо известните досега лекарства, пък е създадено от 4-ма учени, бивши служители в държавни предприятия. То има европейски, американски, руски, индийски и бразилски патенти. Към антитуберкулозното средство интерес са проявили фирми, които предлагат ускорена процедура по регистрирането му като лекарствен препарат и продажби в много страни. Изобретателите са насочили усилията си да започнат производство на продукта у нас.
На фона на големите очаквания недоумение буди бездействието на държавата и БНБ около технологията за защита на банкноти. Поне на две делегации до момента е отказано да се запознаят с нея, твърди изобретателят Живко Желев. В същото време БНБ е инвестирала сериозна сума в изготвянето на прототипа. Сред останалите защитени патенти на български изобретатели в чужбина са метод за унищожаване на вредители, за плетене, спусък за автоматични и полуавтоматични оръжия, пистолетът на Дико Диков, патент за нова конструкция на водогрейни котли и др.
Фонд на хартия
Картината вероятно би била различна, ако държавата подпомагаше процедурите по международната защита на патентите. Има страни, които поддържат специални фондове, за да финансират по строго определени критерии дадени изобретения. Фонд на хартия съществува и у нас - предвиден е в закона за патентите, като постъпленията в него трябва да идват от събираните от патентното ведомство такси. Парите обаче години наред се връщат в бюджета.
В същото време пред алтернативното банково кредитиране стоят много трудности. Патентите се признават като средство за обезпечение на кредит, но това означава, че до защитата им изобретателят не може да ползва този източник.
Имам няколко американски патента внедрени в американски компании.
Имам патент за самозавъртащ се прожектил в амуниции за гладкостволно оръжие и военното ведомство още не е проявило интерес??? Дали пък да не го предложа на Български военен завод??