Близо една пета от българите никога не са си купували книги, а едва 7% са си купили книга в последния месец. Това показва анализ на наскоро оповестено социологическо проучване за читателските практики през 2014 г., извършено от "Алфа рисърч" под ръководството на проф. Александър Кьосев от СУ. Темата беше актуална вчера по повод Световния ден на книгата и авторското право.

Според изследването 19% от нашенците никога не са си пазарували книги, докато през 2006 г. делът им е бил близо 30%. За последните 8 години обаче тези, които не са си пазарували книги над една година, се увеличават - от 26 на 44%. Спада и процентът на хората, които са направили покупка на поне една книга през последната година - от 42% през 2006 г. на 37% през 2014 г. Почти двойно са намалели българите, които са си купили четиво през последния месец - от 12% през 2006 г. на 7% през 2014 г. Според изследователите тенденцията на свиване на пазара се изразява в намалената честота на купуване и в лекото свиване на разходите за книги. Причините за това може да се търсят в навлизането на интернет в живота на все повече хора, позволяващо безплатно четене (5% посочват, че свалят и четат книги от интернет), както и в честата практика за вземане назаем на книги при 13% от запитаните.

Сумите, похарчени за книги, остават на нивата отпреди 8 г. Най-често посочваната сума, отделяна за книги месечно, е до 10 лв. (28%), докато само 3% изразходват над 20 лв. Въпреки свитите разходи за закупуване на книги обаче българинът е започнал да цени по-високо стойността им и усилията по тяхното издаване. Психологически приемливата цена за книга се увеличава, като делът на посочилите диапазона 10-20 лв. е нараснал близо с 11 процентни пункта спрямо 2006 г. и вече е 18%. Все пак масово родните читатели смятат, че е логично една книга да струва от 5 до 10 лв. - 41%.

При покупката на книга хората се влияят най-много от препоръките на приятел, след което вземат под внимание популярността на автора и рекламата на изданието. Интересът към четенето на български автори също остава непроменен - прочелите поне един роден автор през последната година са около 36%. Най-четени са Стефан Цанев, Валери Петров, Недялко Йорданов, Иво Сиромахов и Георги Господинов. Класацията на най-популярните чужди автори продължава да се оглавява от Паулу Коелю и Дан Браун, като към тях тази година се доближава и Хорхе Букай.



ГОЛЯМОТО ЧЕТЕНЕ

Малко над една трета от българите четат книги поне няколко пъти седмично (36%), което е ръст с 6 п.п. спрямо 2009 г., показва още изследването. Четящите книги два пъти по-често се занимават с някакъв вид хоби. 41% от населението у нас чете редовно книги - поне няколко пъти в месеца. Мъжете тук сериозно изостават от жените - 37 към 63%. 50% от хората четат поне няколко пъти в годината вестници, списания, писма в електронната поща и др., а 8 на сто от пълнолетните българи четат рядко (по-малко от книга на година) или почти никога. 5% от българите никога не са чели книга през живота си, същото се отнася и за всеки трети запитан от ромски произход. 12% са прочели поне 10 книги през живота си, 16% - до 100, а 14% - над 500 книги.