Злото от "Архипелаг Гулаг" на Солженицин като "баналното" зло на Хана Аренд ли е? Може ли да се върне и в какъв образ? Горе-долу такива въпроси прозвучаха на срещата по повод новото издание на грандиозното съчинение на Александър Солженицин на български. "Архипелаг Гулаг" е изследване на съветските лагери, уязвило практиките на една идеология с небивала сила, бяха съгласни повечето изказали се. И си е така.

Преди ден трите тома в нов превод на Татяна Ваксберг и Зоя Котева бяха представени в Центъра за култура и дебат "Червената къща" в София. Изданието е дело на фондация "Комунитас", а в представянето се включиха Филип Димитров, професор Цочо Бояджиев и проф. Калин Янакиев. Водещ на вечерта бе Тони Николов, който в експозето си отбеляза значението на това "художествено изследване", както е определил труда си самият Солженицин, за целия свят. Той изтъкна още, че Солженицин през 1974-та, вече изгонен в емиграция, бил все пак удивен - далеч не е първият, писал обстоятелствено за концлагерите. Има над десет подобни документа, между които "Русия в концлагер" на Иван Солоневич, чийто първи том излиза в София през 1938 г., и "Пътешествието в страната ЗеКа" на Юлий Марголин, излязла на руски в Ню Йорк през 1952-ра.

Пред около 50 присъстващи Филип Димитров, Цочо Бояджиев и Калин Янакиев разказаха най-вече за своя прочит на книгата преди време и за свързаните с това изживявания и промени не само в политическите си възгледи, но и в етичен, както и в религиозен план. Филип Димитров изтъкна, че това произведение днес е познато на всички, но влиянието му остава огромно, Цочо Бояджиев разказа за потреса си при първата среща с книгата и как не можел да прочете повече от 10 страници накуп. Калин Янакиев пък наблегна на християнския елемент и чудото на самото оцеляване на Солженицин, свързано с факта, че той е "спасен" от две смъртни опасности - преследването от режима, но и от рака, от който се излекувал по чудодеен начин. Разказа и как преснимал произведението на ксерокса на ЦК на БКП, защото копирните машини уж били под строго наблюдение, но той имал приятели, а и там "работели калпазани", та работата станала.

По-късно думата бе дадена на двете преводачки Зоя Котева и Татяна Ваксберг, които казаха по няколко емоционални думи.

"Повярвайте, имаше моменти, през които превеждах и плачех. Защото всичко в тази книга е потресаващо. И най-важното е, че всичко това е истина. Така че беше изключително преживяване. Не е въпрос за трудности в текста за превеждане, а за съдържанието на това, което превеждаш, за ужаса, който изживяваш непрекъснато, докато превеждаш", сподели Зоя Котева. Признавайки величието и Нобеловата награда на Солженицин, Татяна Ваксберг - другата преводачка, все пак акцентира, че Солженицин се е оказал и "коварна личност". Тя поясни това с идейната еволюция на Солженицин след завръщането му в Русия, където "прегърнал путинизма" и написал "антисемитска книга"*. Да отграничим творбата от автора в онази степен, в която творбата заслужава това, призова Ваксберг. Вероятно тази посока в разговора накара Калин Янакиев да се опита да извини Солженицин, че се е "оказал малко повече патриот, отколкото е прилично", и че "срещата на великия Солженицин е среща с малкия Путин"... Освен това може би Солженицин е "прибран при Бога през 2008 г., за да не продължи срещите си с малкия Путин...", изтъкна Янакиев.

Все пак водещият и присъстващите не подкрепиха насочването на дискусията в това русло - личността на самия Солженицин и еволюцията на идейните му възгледи, а подчертаха, че се обсъжда великото произведение "Архипелаг Гулаг".

Впрочем на български книгата би трябвало да се превежда не "Архипелаг Гулаг", а "Архипелагът Гулаг" според някои присъстващи. И не защото на някои езици е преведена така, примерно "The Gulag Archipelago"; и не защото на руски липсва членуването и това подвежда ред български преводачи по принцип в подобни случаи, а защото амбицията на Солженицин е била да обхване явлението изцяло. Да стигне до края - с титанично напрежение на волята и наличните ресурси.

Да стигне до сърцето на архипелага, който и днес не е място за вяло зазяпване с коктейлче от круизната палуба, а място за човешки потрес, за пропадане и възхождение. Грозен, но и променящ души архипелаг, където вирее всичко освен равнодушие.

------

* Т. Ваксберг има предвид "Евреите в Русия. Двеста години заедно", както и факта, че Солженицин приветства политическото възхождение на Путин, а руският президент демонстрира уважение към писателя приживе и го награди с високи правителствени награди.