Страните от ЕС са си поставили за цел до 2050 г. да намалят вредните парникови газове в атмосферата с 85-90% в сравнение с нивата от 1990 г. За това ще е необходимо да се предприеме радикална промяна в енергийната система. От социална гледна точка е особено важно усилията за намаляване на вредните емисии да се насочат към сектори, където цената на мерките ще бъде най-ниска. От особено значение е и бремето на разходите да бъде разпределено по подходящ начин и тук е ролята на политиката.

Европейският газов форум (ЕГФ) - организация, която обединява някои от водещите енергийни компании като "Сентрика", "Ени", "Е.ОН Рургаз", "Газпром експорт", "Ге Де Еф СУЕЗ", "Катар Петролиъм", "Шел" и "Статойл", проучи и анализира възможните начини за постигане на тази цел с реформи в потреблението на енергия сред населението. В изследване на организацията се посочва, че в повечето от лансираните сценарии за декарбонизиране на икономиката, тоест за преминаване към технологии, които да сведат до минимум емитирането на вредни въглеродни газове до 2050 г., се прогнозира, че жилищният сектор ще постигне най-чувствително намаление на вредните емисии -от порядъка на до 90% от нивата през 1990 г.

ЕГФ изследва няколко от най-ефективните пътища за постигане на целта за 2050 г., които отчитат пречките пред въвеждането на различни видове технологии за отопление и охлаждане на жилищните сгради, като разходите за изграждане на инфраструктура за пренос, разпределение и складиране на енергия. Голяма част от досега провежданите изследвания показват, че целта за намаляване на вредните емисии до 2050 г. може да се постигне най-ефективно и с най-малко разходи чрез методи, които използват природен газ. ЕГФ се задълбочава в проучване на подобни технологии в жилищния сектор - например микроконгенерации, газови термопомпи и квартално отопление с биогаз. Всички те биха могли да играят



ключова роля в бъдещия технологичен микс.



Изследването на ЕГФ анализира предимствата и недостатъците на няколко начина за постигане на целта за 2050 г. Един от тях е предложеният от ЕК през 2011 г., който предвижда комбиниране на различни мерки като провеждане на твърда политика за налагане на енергия от възобновяеми източници, транспортни мерки, значително увеличение на капацитета за складиране, както и на интерконекторите. Този подход залага на технологии за улавяне и складиране на въглеродните емисии, на електричество от АЕЦ. Друг подход, разглеждан от ЕГФ, е този, в който енергията за жилищния сектор се доминира от технологията на термопомпите. Идеята при него е 45% от жилищата в ЕС да заложат на термопомпи до 2030 г. и 90% - до 2050 г. При този подход на практика доминира електрификацията.

Оптимизираният подход съчетава мерки и технологии, осигуряващи най-евтино отопление, охлаждане и снабдяване с топла вода на европейските частни потребители до 2050 г. Политическите мерки за оптималното му постигане се простират в периода 2010-2050 г. и включват разумни ограничения върху пазарните дялове, ръст в технологичното развитие и гаранции, че се ползват само технологии, подходящи за жилищни нужди.

Разчетите към днешна дата показват например, че най-евтино излиза подгряването на топла вода с бойлер на газ, а най-скъпо - да се подгрява топлата вода с електричество с термопомпа и конвенционален електрически бойлер.

Бойлерът на газ например е характерен за настоящата практика и при политика, която не отчита нуждата и не предприема мерки за намаляване на вредните емисии. Изследването на ЕГФ показва, че използването на природен газ при оптимизирания подход, когато се комбинират различни технологии за отопление, е най-ефективен за постигане на целите за намаляване на вредните емисии, като в същото време



разходите за домакинствата са най-ниски



Използването на диверсифициран набор от енергоизточници при оптимизирания подход не само води до намаляване на разходите, но носи и други предимства, например сигурност. Както е посочвано и в предишни изследвания, газът е сигурен източник на енергия. Той е енергиен източник с огромни, доказани резерви, като прогнозите са оптимистични за 250 г. напред. В това отношение Европа е в отлична позиция, защото притежава около 80% от глобалните резерви на суровината. Капацитетът на инфраструктурата за доставки на газ в Европа се оценява на 150-200% от търсенето. Броят на доставчиците в Европа се увеличава, като така се намалява уязвимостта от прекратяване на снабдяването от някои източници.

Експертите от ЕГФ подчертават предимствата и ползите за икономиката на ЕС от използването на наличната газова инфраструктура колкото е възможно по-ефикасно и за по-дълго време, което ще допринесе значително за намаляване на замърсяването на въздуха с вредни газове. Според изчисленията на организацията прилагането на оптимизирания подход, при който се разчита на разнообразни източници, сред които и природен газ, ще спести около 550 млрд. евро до 2050 г. в сравнение с подхода, при който се разчита основно на електричество. Това означава, че всяко семейство в ЕС ще спести 2420 евро енергийни разходи.

Други предимства на смесения, оптимизиран подход са обновяване на сградния фонд заради предвижданите от метода подобрения в изолациите на жилищните здания. Всички нови сгради при това положение ще се строят по най-високите стандарти за енергийна ефективност, което също ще допринесе за сравнително ниски нива на вредни емисии. Прогнозите са към 2030 г. газовите бойлери и термопомпи да са водеща отоплителна технология, след което да отстъпят палмата на първенството на електрическите термопомпи, които да заемат 60% дял от всички ползвани методи за отопление. Газовите бойлери и газовите помпи все още ще имат значима роля през 2050 г., като ще осигуряват 22% от отоплението. Газовите електростанции и отоплителни системи ще са снабдени с технология за улавяне и складиране на въглеродните газове, прогнозират експертите.