"(3) Частната собственост е неприкосновена. [...]

(5) Принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон, при условие че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение."

Конституция на Република България, чл. 17



Тази седмица несъстоятелната КТБ ще си има постоянни синдици. Това най-вероятно ще са старите временни. Нови ще са правомощията им на пълноправни разпоредители с масата на несъстоятелността. А маса се е натрупала - не толкова от събрани кредити и лихви: още при затварянето на банката по сметките й бяха останали пари и ценни книжа за над 700 млн. лева. Според финансовия отчет за 2014 г. в края на годината разполагаемите наличности са били около 800 млн. лв., значи в най-скоро време могат да се изплатят поне 750 млн. лв. и да остане резерв към 50 млн. за разходи по несъстоятелността. Да,



скъпо нещо е несъстоятелността



Плащат се заплати на синдиците и персонала им, хонорари на цяла армия адвокати и съветници. Трябва да се платят и такси по хилядите дела, които синдиците ще водят. Макар че остатъчният персонал ще намалява, а с него и разходите за заплати (18 млн. лв. за 2014 г.), хонорарите и таксите ще се увеличават. Тази равносметка е срамежливо спестена в седмичните доклади на синдиците, но лесно ще сметнем, че разходите по несъстоятелността са по 1 млн. лв. на седмица, а постъпленията от събрани вземания в най-добрия случай 200 хил. лв. седмично. Несъстоятелността е неефективна, освен ако банката се продаде като цяло предприятие. Почне ли ликвидация "на парче", световната практика сочи, че се събират между 1/4 до 1/3 от всички вземания. Но главният въпрос на несъстоятелността е друг: Кой ще вземе парите,

събрани от несъстоятелната банка? Как ще разпределят например тези 750 млн. лв., които синдиците на КТБ ще платят вероятно до месец-два? Това са си 15% от всички потънали в банката пари. Нашият законодател е категоричен: всичко за държавата, защото тя е гарантът за влоговете до 100 хил. евро, Фондът за гарантиране на влоговете в банки е само инструмент, който си е създала. Фондът, т.е.



държавата, взема всичко събрано



от несъстоятелността, докато напълно се удовлетвори. Чак тогава остатъкът (ако има) се разпределя между останалите кредитори на банката. Ако от общо 6 млрд. вземания на КТБ, останали след като длъжниците са прихванали вземанията си към банката (свои и купени - въпросните цесии, които са съвсем друг проблем), синдиците съберат чисто 2 млрд. лв., те няма да стигнат дори Фондът на държавата да си върне платеното на гарантираните вложители. Така гласи законът и това призовават в един глас политиците на България: държавата да си вземе парите, всички останали нямат значение. Това е типично комунистическо законодателство и мислене, явно дълбоко програмирано в главите на над 2/3 от нацията. А според мен в тази си част законът е противоконституционен, става дума за Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН), чрез който държавата поставя своя интерес преди, т.е. над интереса на всички останали кредитори на несъстоятелните банки. Като предрежда другите кредитори, държавата пряко уврежда интересите им, отнема в своя полза тяхно парично имущество. Нещо, което конституцията забранява. Защото вземанията на Фонда не са публични вземания, ясен е техният частноправен произход - това са вземанията на гарантираните вложители. Казано е изрично, че Фондът "се суброгира" (т.е. встъпва) в техните права. Излиза, че гаранцията, която държавата дава на вложители за влоговете до 100 хил. евро, е помен с чужда пита, за сметка на кредиторите на несъстоятелната банка. Но нали затова държавата налага и специален квазиданък върху депозитите, т.нар. вноска на банките (сега 0.5% от средните депозити във всяка банка)? Нали от този източник следва да се покрие гаранцията? Държавата има всички средства - и законът и администрацията (Фондът) са в ръцете й. Ако не е определила правилно квазиданъчната вноска - да я вдигне. Защо законът отнема пари на негарантираните вложители?



Честно е държавата да е равнопоставена



наред с всички други кредитори на несъстоятелните банки. И трябва да дели с тях постъпленията от несъстоятелността, а не да ги прережда и уврежда. Противоконституционността на въведената със ЗБН поредност на плащане е компетентен да установи Конституционният съд, а може да го сезира (наред с всички останали способи) например омбудсманът. И хилядите вложители на КТБ, които нищо няма да получат от негарантираните си влогове, могат да поискат това от него. Защото ако Конституционният съд не защити техните нарушени от държавата права, това може да стори и Европейският съд за правата на човека, който със сигурност ще решава един ден за отговорността на държавата по казуса КТБ.

- - -

П.С. Нямам интерес в КТБ. Нямам да вземам нито да давам и 1 лев дори - нито аз, нито което и да е юридическо лице, което представлявам.