:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 433,489,963
Активни 113
Страници 27,171
За един ден 1,302,066
Сегашна стойност

Държавата да не предрежда

В Закона за банковата несъстоятелност държавата поставя своя интерес преди, т.е. над интереса на всички останали кредитори на несъстоятелните банки
Емил Хърсев


"(3) Частната собственост е неприкосновена. [...]

(5) Принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон, при условие че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение."

Конституция на Република България, чл. 17



Тази седмица несъстоятелната КТБ ще си има постоянни синдици. Това най-вероятно ще са старите временни. Нови ще са правомощията им на пълноправни разпоредители с масата на несъстоятелността. А маса се е натрупала - не толкова от събрани кредити и лихви: още при затварянето на банката по сметките й бяха останали пари и ценни книжа за над 700 млн. лева. Според финансовия отчет за 2014 г. в края на годината разполагаемите наличности са били около 800 млн. лв., значи в най-скоро време могат да се изплатят поне 750 млн. лв. и да остане резерв към 50 млн. за разходи по несъстоятелността. Да,



скъпо нещо е несъстоятелността



Плащат се заплати на синдиците и персонала им, хонорари на цяла армия адвокати и съветници. Трябва да се платят и такси по хилядите дела, които синдиците ще водят. Макар че остатъчният персонал ще намалява, а с него и разходите за заплати (18 млн. лв. за 2014 г.), хонорарите и таксите ще се увеличават. Тази равносметка е срамежливо спестена в седмичните доклади на синдиците, но лесно ще сметнем, че разходите по несъстоятелността са по 1 млн. лв. на седмица, а постъпленията от събрани вземания в най-добрия случай 200 хил. лв. седмично. Несъстоятелността е неефективна, освен ако банката се продаде като цяло предприятие. Почне ли ликвидация "на парче", световната практика сочи, че се събират между 1/4 до 1/3 от всички вземания. Но главният въпрос на несъстоятелността е друг: Кой ще вземе парите,

събрани от несъстоятелната банка? Как ще разпределят например тези 750 млн. лв., които синдиците на КТБ ще платят вероятно до месец-два? Това са си 15% от всички потънали в банката пари. Нашият законодател е категоричен: всичко за държавата, защото тя е гарантът за влоговете до 100 хил. евро, Фондът за гарантиране на влоговете в банки е само инструмент, който си е създала. Фондът, т.е.



държавата, взема всичко събрано



от несъстоятелността, докато напълно се удовлетвори. Чак тогава остатъкът (ако има) се разпределя между останалите кредитори на банката. Ако от общо 6 млрд. вземания на КТБ, останали след като длъжниците са прихванали вземанията си към банката (свои и купени - въпросните цесии, които са съвсем друг проблем), синдиците съберат чисто 2 млрд. лв., те няма да стигнат дори Фондът на държавата да си върне платеното на гарантираните вложители. Така гласи законът и това призовават в един глас политиците на България: държавата да си вземе парите, всички останали нямат значение. Това е типично комунистическо законодателство и мислене, явно дълбоко програмирано в главите на над 2/3 от нацията. А според мен в тази си част законът е противоконституционен, става дума за Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН), чрез който държавата поставя своя интерес преди, т.е. над интереса на всички останали кредитори на несъстоятелните банки. Като предрежда другите кредитори, държавата пряко уврежда интересите им, отнема в своя полза тяхно парично имущество. Нещо, което конституцията забранява. Защото вземанията на Фонда не са публични вземания, ясен е техният частноправен произход - това са вземанията на гарантираните вложители. Казано е изрично, че Фондът "се суброгира" (т.е. встъпва) в техните права. Излиза, че гаранцията, която държавата дава на вложители за влоговете до 100 хил. евро, е помен с чужда пита, за сметка на кредиторите на несъстоятелната банка. Но нали затова държавата налага и специален квазиданък върху депозитите, т.нар. вноска на банките (сега 0.5% от средните депозити във всяка банка)? Нали от този източник следва да се покрие гаранцията? Държавата има всички средства - и законът и администрацията (Фондът) са в ръцете й. Ако не е определила правилно квазиданъчната вноска - да я вдигне. Защо законът отнема пари на негарантираните вложители?



Честно е държавата да е равнопоставена



наред с всички други кредитори на несъстоятелните банки. И трябва да дели с тях постъпленията от несъстоятелността, а не да ги прережда и уврежда. Противоконституционността на въведената със ЗБН поредност на плащане е компетентен да установи Конституционният съд, а може да го сезира (наред с всички останали способи) например омбудсманът. И хилядите вложители на КТБ, които нищо няма да получат от негарантираните си влогове, могат да поискат това от него. Защото ако Конституционният съд не защити техните нарушени от държавата права, това може да стори и Европейският съд за правата на човека, който със сигурност ще решава един ден за отговорността на държавата по казуса КТБ.

- - -

П.С. Нямам интерес в КТБ. Нямам да вземам нито да давам и 1 лев дори - нито аз, нито което и да е юридическо лице, което представлявам.
16
4881
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
16
 Видими 
26 Април 2015 18:51
Държавата да не предрежда

Ама съвсем го удариха през просото с правописа и правоговора. И Хърсев, и редакцията.
26 Април 2015 20:40
А според мен няма никакво нарушение на Конституцията - държавата е в правото си да определя приоритетите. Абсолютно същият е случаят с фалита на едно предприятие - според закона вземанията на служителите (заплати) са с приоритет, нищо че и другите чакащи на опашката са частници. Само че в единия случай говорим за стопански риск, а в другия - не. Работникът по никакъв начин не влияе на паричните потоци на фирмата, а доставчикът може да включи в договора си защитни клаузи - авансово плащане, доставка на малки партиди и т.н. Това е негов търговски избор. Работникът няма избор.
В случая наистина държавата обезпечава влоговете до 100 000 евро и има право на компенсация за това. Твърде смешен е плачът на вложители, които - влагайки милиони - не са обърнали внимание на нереално високата лихва. Не, обърнали са и още как - тоест, приели са риска. Ако нямаше риск, всички щяха да си прехвърлят парите в КТБ.
Разсмяха ме революционните призиви на автора в края. Интересно, не му ли идва на ум, че като контрамярка държавата може да поиска доказване на произхода на вложените пари и както се говори, има съдии с влогове по няколко милиона. Откъде? А юридическите лица - какви данъци са платили през годините, на база натрупаната и вложената в КТБ печалба? Дано да съдят България, ще стане много весело и ще научим интересни неща, а може и да се отвори работа на бай Ставри - дето бил строг, но справедлив.
26 Април 2015 20:51
Тази седмица несъстоятелната КТБ ще си има постоянни синдици. Това най-вероятно ще са старите временни.

Тази седмица несъстоятелната КТБ ще си има постоянни и доста състоятелни синдици.
И като пискюл, поне единият от тях е от старата ДС школа, с огромен опит във фалитите на банки. Така се прави. Учете се от знаещите и можещите...
26 Април 2015 23:11
Фондът за гарантиране на влоговете

Този фонд е нужен, колкото на свинче звънче. Щом требеше да се пълни с държавен дълг, по-добре да го нема...
26 Април 2015 23:15
Хърсев не чете точно конституцията. Там, мисля че беше член 10 или 122 се казва, че държавата защитава първо на първо гражданите, после фирмите и накрая държавата.Това трябва да се знае от всеки съдия, но на практика се получава както през ония 44 неофашитски години-защитават първо на първо държавния интерес, щом се стигне до дело.Хърсев, колкото и да цитира, редно е да запита управляващите, защо републиканската собственост не се ползва със защита, както частната собственост.Това означава, че тя може да бъде прикосновима....ерго присвояващите и са днешните герои-новобогаташи?!Начело с БСП енд Сие.
27 Април 2015 09:51
Макар че остатъчният персонал ще намалява, а с него и разходите за заплати (18 млн. лв. за 2014 г.)


Колко е персоналът на КТБ, че заплатите са 18 млн лева? Болница с 400 души персонал и 12 000 пациента годишно разполага със 6-7 млн. лева за всичко - заплати, лекарства, консумативи, подръжка.
27 Април 2015 10:42
Тъй, тъй. Ама Държавата да не "предрежда" и когато искат от нея да покрива банкерските золуми в качеството си на кредитор от последна инстанция.
Щото когато да плаща - тогава същия експерт я подреди на първо място. Пък когато да си взима даденото - а-а, да не се предреждала.
27 Април 2015 11:09
Тъй, тъй. Ама Държавата да не "предрежда" и когато искат от нея да покрива банкерските золуми в качеството си на кредитор от последна инстанция.


Какво щеше да стане с останалите банки, ако държавата не беше дала заем на Фонда за гарантиране на влоговете, т.е. беше казала на хората "влагайте парите си на свой риск, никой няма да ви компенсира и един лев"?
27 Април 2015 12:11
Влоговете се гарантират от Фонда, който си е банкерски. А защо беше празен нашенският фонд, когато все пак байганьовските олигарси докараха банков фалит, това е интересен въпрос, на който никой финансов "експерт" не ще да отговаря. Тоз фонд може да се попълва и от материалната отговорност на банкерите, каквато услужливо експерти като автора на горната статия, им отмениха. Ако банкерската отговорност "предрежда" държавната, тогава и държавата може да не се "предрежда" като възстановява на данъкоплатците щетите от дейността на банкерите.
27 Април 2015 13:09
Държавата да не "предрежда", каквото и да значи това, но и да се вземе в ръце и да осъди няколко десетки човека, виновни и за КТБ, и за други банки, които покриха, най-сетне. Ама няма да стане! Е, това ни е държавата.
27 Април 2015 13:36
Колко е персоналът на КТБ, че заплатите са 18 млн лева?

Преди събитията беше малко над 1000 човека. Това прави по 1500 лв средно месечно на човек за заплати, осигуровки и социални дейности, тоест средна заплата около 1000 лв на служител. Въпреки широко разпространените схващания, огромната част от банковите служители са си пролетариат.
P.S. Корекция, сега са 18 милиона, преди събитията са били 23-24 милиона, тоест с 30% отгоре на написаното.
27 Април 2015 13:48
Като предрежда другите кредитори, държавата пряко уврежда интересите им, отнема в своя полза тяхно парично имущество

Днес явно е ден за писане или по-скоро за публикуване на глупости. Ако фондът за защита на влоговете го нямаше и не съществуваше държавна гаранция за масовия вложител, допълнителните разходи по управлението на риска за цялата банкова система сигурно щяха да струват милиарди годишно. Отделно, ако нямаше такива гаранции, апологети на "свободния пазар" от дарвинов тип, като Д-р Хърсев, при събития като тези в КТБ щяха да отпътуват мигновено през девет земи в десетата за да не се срещнат очи в очи с по-яростната част от неколкостотин хиляди вложители искащи да им споделят нещо по темата.
27 Април 2015 14:03
Апропо, фондът за защита на вземанията не е точно държавата. Пълни се от банките. Колкото повече се ръси този фонд, толкова повече ще отчисляват банките за да го пълнят. Наистина е ден за писане на глупости.
27 Април 2015 18:22
Това е типично комунистическо законодателство и мислене, явно дълбоко програмирано в главите на над 2/3 от нацията. А според мен в тази си част законът е противоконституционен,
Напротив, това директно следва от "(3) Частната собственост е неприкосновена" - Паричната система е неприкосновена собственост на държавата - никой не може да печата банкноти, облигации, дори и да раздава кредити без лиценз от държавата. Нито да поправя или пък да унищожава. Даже, ако точно трябва да се спази Конституцията, всяка банка, сгазила правилата на лиценза, трябва да се предобива изцяло от държавата. Както казват пазарниците: акционери, депозитари, кредитори и кредитополучатели да са си отваряли очите; като са видели, че банката не е читава, никой не ги е карал насила да работят с нея, но са се полакумили да спечелят. Рискът струва пари... А държавата непрекъснато рискува с алчни банкери.

Г- Хърсев, до кога с тоя цоциалистически манталитет? - Когато банкер оплете конците (ПИБ), ох, аман-заман държавата (БНБ) да го спасява (рефинансира с лихва от 0.2%, сто пъти по-ниска от тая, с която банките оперират). Когато държавата се е набутала със средства (депозити на общините), трябва да се откаже ... в полза на други алчни кредитори. Уж банковата система е създадена за да се избегнат "свободни действия" (убийства) между лихвари и кредитирани, както и временно акумулираните свободни средства да се използват за развитие на бизнеса, а пък сега лихварите дават по-ниски лихвени проценти от институционалните банкери; бизнесът търси кредитиране извън банковата система. Нещо гнило има в работата на банките!

Като се изключи кои точно правила е нарушила КТБ (всички норми на Закона за банковата несъстоятелност не са спазени изрично от БНБ, поради което остава неясно какво е сгафила КТБ), единствен проблем остават картините. Те не са част от паричната система, но прокуратурата ги крадна и вероятно ще ги увреди кат циганин ел. кабел. Но, ако КТБ има парично вземане по съхранение на картините, държавата следва да го потърси ... и да върне картините.
27 Април 2015 22:07
Много е прав Хърсев! Да, комунистическото мислене е дълбоко вкоренено в главите на българите и въпросът с КТБ е само една линия, по която виждаме неговото проявление. По презумпция българинът смята, че едрите бизнесмени и индустриалци са "ограбили" и непрекъснато "ограбват държавата", като под това се разбира, че предприятията им са по право на всички, (т.е. на народа в смисъла, който се влагаше в това понятие по време на комунизма), а собствениците ги "заграбват". И всеки гражданин от кол и въже в тая държава, размахвайки статута си на данъкоплатец вярва, че има правото да държи сметка на едрия бизнес откъде накъде той притежава и какво прави с "нашето" имущество!
Това демокрацията е лошо нещо - тя създава у гражданите безпочвената илюзия, че са някои, че са дори владетелите на държавата, защото, разбирате ли, те я съставляват с числено мнозинство и (може би) плащат данъци. Абсолютно невярно! Държавата, дотолкова, доколкото под това понятие се има предвид сбора от някакви икономически активи е на своите собственици, а не на народа! Освен това, данъкът, който този народ плаща на държавата като институция, представлява вид наем - за правото да се наричаш гражданин на точно тази държава и да живееш/оперираш на нейна територия, а не представлява акционерно участие/собственост/право на глас в нейните активи, още по-малко мажоритарно/определящо участие! Демокрацията не ви дава властта да определяте, нито ви дава собственост върху държавата - дава ви единствено ТЕОРЕТИЧНИЯ ШАНС, ако много се напънете и имате много умения и късмет, да можете някой ден да се наредите сред онези, които имат определящата власт и собственост, драги обикновени граждани! Дотогава притежавате и определяте само за собствения си апартамент и колата (ако имате такива).
28 Април 2015 18:41
_Тя

Единственото, което оправдава глупостите, които си написала, би било да си съпруга/дъщеря/любовница на едър бизнесмен. Значи, да не се интересуваме кой как е натрупал състоянието си? Много удобно за далавераджиите и собствениците на "червени" куфарчета.
Само че в цял свят хората се интересуват - и обществото, и съответните правоохранителни органи. За съжаление у нас не е точно така.
Какъв му е проблемът на Христо Бисеров да обясни за имотите си? Или един митничар да разкаже кой му е подарил десет апартамента? Или как лекар със заплата 2000 лв. кара нов лексус?
Не че няма у нас почтени бизнесмени, но са малко. А позицията ти - който крал, крал - забравете, я предложи на друго място.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД