|
| Индексът Юрибор стигна отрицателни стойности за първи път в историята си. |
С началото на Голямата рецесия, започнала в последното тримесечие на 2008 г., Европейската централа банка (ЕЦБ) пое курс към рязко понижение на основния лихвен процент - в опит да стимулира стопанската активност. Така падащите лихви слязоха до най-ниските нива в историята на модерната икономика, а страните от еврозоната са изправени пред безпрецедентна ситуация.
Процесите от последните години доведоха някои банки от монетарния съюз до немислимата ситуация да дължат пари на собствените си клиенти. В страни като Испания, Португалия и Италия средното лихвено равнище, при което финансовите институции си разменят срочни депозити (EURIBOR), служи за основа на лихвения процент по много кредити, най-вече при ипотечните. Банките определят лихвата по подобни заеми на базата на EURIBOR, като добавят рискова премия. Благодарение на разхлабената монетарна политика на ЕЦБ в последно време ставаме свидетели на
необичайно явление - отрицателни лихвени проценти
Така някои банки от еврозоната са изправени пред парадокса да плащат лихва на тези, които са взели пари назаем от тях.
Тенденция за плавно понижаване на лихвените проценти по кредитите се наблюдава и у нас, макар тя да не е толкова отчетлива, колкото в страните от еврозоната. От началото на годината БНБ отчита най-сериозен спад на средните лихви по потребителските кредити в левове, като към края на февруари средната цена на заемния ресурс в местна валута е 10.79%, а в евро 8.49%. Година по-рано средната цена по заемите за потребителски нужди в банковия сектор беше 12% в левове и 9.44% в евро. Същевременно отчитаме понижение на годишна база и при ипотеките, като жилищните заеми се предлагат при средна лихва от 6.21% в левове и 6.3% в евро.
Положителната новина за потребителите идва и от статистиката за годишния процент на разходите (ГПР), който включва не само лихвените плащания, но и всички такси, комисионни и други разходи, влизащи в сметката на клиента. Според данните на БНБ за февруари общият разход по потребителските кредити в левове се понижава с близо 2 процентни пункта на годишна база до 11.63%, докато ГПР по ипотечните заеми се свива до 6.82%.
Тези проценти обаче ще продължават да се движат в посока надолу, като спадът вероятно ще продължи през цялата 2015 г. Лихвопадът ще бъде движен от няколко фактора, като освен външната среда на евтин ресурс, натиск върху лихвите ще окажат и редица вътрешни особености. В момента българската банкова система е поставена в патова ситуация - няма полезен ход. От една страна, системата е свръхликвидна, което означава, че банките са пълни с пари, по които трябва да плащат лихви. От друга страна, нивото на лошите кредити остава високо, което кара финансовите институции да бъдат много внимателни при отпускането на нови заеми и същевременно не им позволява да свалят разходите си за обезценки.
В края на 2014 г. коефициентът на ликвидните активи на търговските банки у нас достигна най-високата си точка от 2006 г. насам. Ликвидните активи - парични средства и ценни книжа, се равняват на над 30 на сто от пасивите (депозити и други задължения) в банковата система. Увеличението идва като резултат от случилото се с КТБ през миналата година, което накара трезорите да генерират допълнителен ликвиден буфер, с който да посрещнат евентуален отлив на депозити от системата.
В крайна сметка българските банки разполагат с голям свободен ресурс, а възможностите за неговото инвестиране са ограничени. Вероятностите за вложения извън страната са малки - нискорисковите инвестиции са с доходност близо до нулата и дори под нулата, а и доходността по високорисковите инвестиции е символична. У нас държавата вече осигури финансирането на бюджет 2015 и едва ли ще прибегне до по-сериозно емитиране на дълг на вътрешния пазар. Междувременно от февруарската статистика на БНБ ясно се вижда, че
кредитирането се свива четвърти пореден месец,
като основната причина е спадът в банковите заеми за фирмите.
Кредитните институции се намират в много деликатна ситуация. В опит да забавят свиването на лихвения марж и да запазят печалбата си, банките смъкнаха много лихвите по депозитите. Така те се опитват да компенсират свалянето на лихвите по кредитите и загубите от натрупания ликвиден буфер. Само за година лихвите по левовите влогове са намалели почти наполовина, като срочните депозити на домакинствата носят средна доходност от 1.94 на сто, а тези в евро от 1.73 процента. При влоговете на бизнеса лихвите също са паднали до рекордно ниски равнища и вървят около 1%. През март тенденцията продължава, като лихвите по депозитите все още се свиват с по-бърз темп, отколкото тези по кредитите. Ситуацията обаче предполага процесът на стесняване на лихвения спред да бъде забавен, но не и обърнат, в резултат на което цената на кредита ще продължи да пада.
На фона на падащите лихви банките ще трябва сериозно да се постараят, за да успеят да намерят пазар за своя освен продукт. А това ще е трудно, много трудно. Прогнозите за тази година предвещават слаб икономически ръст, прекалено бавно възстановяване на заетостта и на потреблението. Това несъмнено подкопава увереността на бизнеса и доверието на потребителите, което ще окаже негативно влияние върху инвестициите и харчовете на домакинствата. Така вследствие на изтъняване на лихвения марж и неблагоприятната инвестиционна среда към момента не се вижда как банките ще запазят печалбите си, без да прибегнат до свиване на административни разходи. Триковете с таксите и комисионите носят приходи, но все пак те не могат да се качват и да се размножават безкрайно. Така че остава "рязането" - съкращаване на персонал и закриване на клонове.
..................................................
ФЕНОМЕНЪТ "ОТРИЦАТЕЛНИ ЛИХВИ"
Политиката на Европейската централна банка (ЕЦБ) доведе до толкова големи излишъци на пари във финансовата система на еврозоната, че банките вече са готови да плащат, за да отпускат заеми на други кредитори.
Така индексът на междубанковото кредитиране Euribor спадна под нула. Във вторник за кредити с тримесечен падеж стойността му бе минус 0.001%. Това изпадане в негативна територия се случва за първи път, откакто се води статистика за индекса през 1998 г., обяви Bloomberg.
През последните месеци доста централни банки по света намалиха лихвените си проценти, а швейцарските банки вече дори взимат пари, за да държат чужди спестявания.
В петък стана ясно, че белгийската KBC, която е собственик на българската СИБанк, е въвела отрицателни лихви по някои депозити на бизнеса. Това важи само за няколко много големи фирми, а за 99.9% лихвите по корпоративните влогове са нулеви, уточниха от банката. Правителството обаче реши да защити спестяванията на физическите лица. Министерството на финансите обяви, че доходът по спестовните сметки в банките не може да е под 0.11%.
Ситуация
Такси и комисиони крепят високите печалби
Реалните разходи на банките по извършените услуги са едва 13% от получените пари
И в първите месеци на 2015 г. приходите на банките у нас продължават да растат. Печалбата на банковата система за януари и февруари е 196 млн. лв., като за година се повишава с 47 млн. лв. Това се случва въпреки свитото кредитиране и като следствие - намаляването на приходите от лихви.
Обяснението е нелихвените приходи. Само за първите два месеца на годината банките са спечелили 132.7 млн. лв. от такси. На практика 68% от печалбите им идват от такси и комисиони. Година по-рано - за първите 2 месеца на 2014 г., банките са получили от такси 125,6 млн. лв. Увеличението идва въпреки факта, че още от юни миналата година една от най-големите банки, КТБ, излезе от пазара, а от юли е в сила закон, който ограничава някои от таксите, които трезорите събираха. В същото време сметките показват, че реалните разходи на банките по извършените от тях услуги са едва 13%.
През лятото на 2014 г. влязоха в сила промените в Закона за потребителския кредит, според които отпаднаха някои такси при отпускането на заеми. Сред тях са тарифите, свързани с усвояване и управление на кредита. Не се събира и комисиона за едно и също действие повече от веднъж. Как тогава банките печелят все повече по това перо? С изобретателност.
Освен познатите такси и комисиони за откриване и закриване на сметки и преводи бързо бяха въведени нови, на моменти дори доста странни условия в тарифната политика на трезорите. По принцип те се обявяват на сайтовете на банките, но обикновените потребители обикновено не следят под лупа промените и често с изненада установяват, че вече трябва да плащат за нещо, за което преди не им се е налагало.
Например вече има такса за внасяне на суми по сметка от лице, което не е титуляр. Една от големите банки събира 0.3% от вноската, но не по-малко от 3 лв. А ако се наложи приятел или роднина на титуляря да внесе пари по сметката му в евро, ще бъде "обложен" минимум с 1 евро. Такса "трето лице" в друга наша банка е 1% от внесената сума, но минимум 5 лв.
Друго перо, по което клиентът трябва да се бръкне, са монетите. Оказва се, че в банките у нас машини за броене на стотинки няма и касиерите го извършват на ръка. За това, разбира се, се искат съответните такси. Една от най-големите банки у нас начислява 3% такса, или минимум 10 лв., при внасяне на монети по сметка. Това най-вероятно би отказало повечето клиенти да внасят суми във вид на монети.
Абсурдно е, но
понякога таксата може да е по-голяма от внесената сума.
Според действащата тарифа за физически лица в голяма наша банка, ако желаете служител да преброи повече от 10 броя монети, това ще ви струва 1.5%, или минимум 5 лв. В друга банка у нас внасянето на монети се приема само за суми над 10 лв., а таксата е минимум 10 лв., или 5% от сумата. Подмяната на негодните банкноти се таксува с 6%, но минимум 10 лв., въпреки че това може да се направи в БНБ безплатно.
Ако клиент има съмнителни банкноти и иска да бъдат проверени, в няколко от банките искат по 1 лев за всяка банкнота. Някои банки имат и каса за уедряване или раздробяване на банкноти, таксата стига 1% от сумата, но минимум 20 лв.
Броенето на стотинки и уедряването на банкноти все пак не е услугата, която масово се търси. Съвсем различно е при кредитирането. Една от интересните такси е тази за проучване. След като отпаднаха таксите за усвояване на кредита, която беше около между 0.5 % и 1% от заема, тази за управление - начислявана всяка година, и таксата за предсрочно погасяване, остана възможността да се начислява сума за проучване. Тя най-често варира между 20 и 30 лева. В някои банки обаче тази тарифа е доста солена. В един от трезорите за кредит до 50 хиляди лева тарифата е 50 лв., а за заеми над тази сума - 100 лева. В друга банка проучването за кредит варира от 25 до 75 лева. Най-малка е тарифата за овърдрафт, а най-голяма за кредит с обезпечение ипотека.
Много интересен начин за заобикаляне на закона за потребителския кредит са измислили в една от големите ни банки. Таксата за разглеждане на искането на потребителски кредит варира от 75 до 400 лева в зависимост от сумата. За суми над 35 хиляди лева тя е 400 лева. На сайта на финансовата институция обаче уточняват, че при кандидатстване се искат 10 лева, а останалата сума се дава при усвояването на кредита. Така клиентът реално дължи 390 лева такса за усвояване, която беше забранена преди почти година.
Още по-големи са тарифите за фирмите.
На фона на слабото кредитиране за компании някои от банките начисляват 0.15% такса за разглеждане на искане за заем. Минимумът му обаче е 300 лева, а максимумът достига 5000 лв. В друг случай минимумът е по-нисък, 100 лева, но максимумът също може да стигне до 5000 лева.
Преводите към държавни институции са друг сериозен източник на приходи за банките. Плащане на таксата за нови лични документи или глобата към КАТ са все ситуации, в които клиентите трябва да използват банков превод. Повечето хора имат по една сметка в дадена банка, но сметките на държавните институции са в различни банки. Едва ли клиентите се замислят колко пари ни струва всеки превод, но ако умножим сумите за цялата година, може и да помислим отново. В някои от банките например превод от касите на банката към държавния бюджет е минимум 6 лв. Абсурдът е, че за удостоверение от МВР, да речем, което струва 2 лева, клиентът трябва да внесе минимум 8 лева. В една от най-популярните банки преводите към бюджетни организации са между 2.50 и 7.50 лева, като най-скъпо е да се внесат пари с многоредово платежно нареждане, с което може да се платят няколко задължения.
Често банковите институции изискват абсурдни такси за лист хартия като удостоверение за липса на задължения, което може да послужи пред друга банка. В един от трезорите това удостоверение струва 45 лева. В друг то е 35 лв. без ДДС. Там документ за липса на задължения по ипотечни кредити е 50 лева без ДДС, тоест 60 лева. За банкова референция, която всъщност представлява извлечение по сметка, банките също събират немалки такси. В някои случаи издаване на справката на български език струва 45 лева без ДДС, а ако е на чужд език, сумата набъбва до 40 евро плюс ДДС. За същата услуга на български в друг трезор искат 30 лева плюс ДДС, а на чужд език - 80 лева плюс ДДС. Стига се и до 50 лева без ДДС за справка на български език. Но ако удостоверението трябва да бъде изготвено най-късно на следващия ден, услугата се смята за експресна и сметката набъбва с 50%.
Безплатна услуга няма, каза неотдавна известен наш банкер, коментирайки високите такси на банките. За клиентите остава внимателно да четат общите условия. Предварително, за да няма изненадани.
ТАБЛИЦА
Чиста печалба на банките от такси и комисиони (млн. лв.)
Обяснението е нелихвените приходи. Само за първите два месеца на годината банките са спечелили 132.7 млн. лв. от такси. На практика 68% от печалбите им идват от такси и комисиони. Година по-рано - за първите 2 месеца на 2014 г., банките са получили от такси 125,6 млн. лв. Увеличението идва въпреки факта, че още от юни миналата година една от най-големите банки, КТБ, излезе от пазара, а от юли е в сила закон, който ограничава някои от таксите, които трезорите събираха. В същото време сметките показват, че реалните разходи на банките по извършените от тях услуги са едва 13%.
През лятото на 2014 г. влязоха в сила промените в Закона за потребителския кредит, според които отпаднаха някои такси при отпускането на заеми. Сред тях са тарифите, свързани с усвояване и управление на кредита. Не се събира и комисиона за едно и също действие повече от веднъж. Как тогава банките печелят все повече по това перо? С изобретателност.
Освен познатите такси и комисиони за откриване и закриване на сметки и преводи бързо бяха въведени нови, на моменти дори доста странни условия в тарифната политика на трезорите. По принцип те се обявяват на сайтовете на банките, но обикновените потребители обикновено не следят под лупа промените и често с изненада установяват, че вече трябва да плащат за нещо, за което преди не им се е налагало.
Например вече има такса за внасяне на суми по сметка от лице, което не е титуляр. Една от големите банки събира 0.3% от вноската, но не по-малко от 3 лв. А ако се наложи приятел или роднина на титуляря да внесе пари по сметката му в евро, ще бъде "обложен" минимум с 1 евро. Такса "трето лице" в друга наша банка е 1% от внесената сума, но минимум 5 лв.
Друго перо, по което клиентът трябва да се бръкне, са монетите. Оказва се, че в банките у нас машини за броене на стотинки няма и касиерите го извършват на ръка. За това, разбира се, се искат съответните такси. Една от най-големите банки у нас начислява 3% такса, или минимум 10 лв., при внасяне на монети по сметка. Това най-вероятно би отказало повечето клиенти да внасят суми във вид на монети.
Абсурдно е, но
понякога таксата може да е по-голяма от внесената сума.
Според действащата тарифа за физически лица в голяма наша банка, ако желаете служител да преброи повече от 10 броя монети, това ще ви струва 1.5%, или минимум 5 лв. В друга банка у нас внасянето на монети се приема само за суми над 10 лв., а таксата е минимум 10 лв., или 5% от сумата. Подмяната на негодните банкноти се таксува с 6%, но минимум 10 лв., въпреки че това може да се направи в БНБ безплатно.
Ако клиент има съмнителни банкноти и иска да бъдат проверени, в няколко от банките искат по 1 лев за всяка банкнота. Някои банки имат и каса за уедряване или раздробяване на банкноти, таксата стига 1% от сумата, но минимум 20 лв.
Броенето на стотинки и уедряването на банкноти все пак не е услугата, която масово се търси. Съвсем различно е при кредитирането. Една от интересните такси е тази за проучване. След като отпаднаха таксите за усвояване на кредита, която беше около между 0.5 % и 1% от заема, тази за управление - начислявана всяка година, и таксата за предсрочно погасяване, остана възможността да се начислява сума за проучване. Тя най-често варира между 20 и 30 лева. В някои банки обаче тази тарифа е доста солена. В един от трезорите за кредит до 50 хиляди лева тарифата е 50 лв., а за заеми над тази сума - 100 лева. В друга банка проучването за кредит варира от 25 до 75 лева. Най-малка е тарифата за овърдрафт, а най-голяма за кредит с обезпечение ипотека.
Много интересен начин за заобикаляне на закона за потребителския кредит са измислили в една от големите ни банки. Таксата за разглеждане на искането на потребителски кредит варира от 75 до 400 лева в зависимост от сумата. За суми над 35 хиляди лева тя е 400 лева. На сайта на финансовата институция обаче уточняват, че при кандидатстване се искат 10 лева, а останалата сума се дава при усвояването на кредита. Така клиентът реално дължи 390 лева такса за усвояване, която беше забранена преди почти година.
Още по-големи са тарифите за фирмите.
На фона на слабото кредитиране за компании някои от банките начисляват 0.15% такса за разглеждане на искане за заем. Минимумът му обаче е 300 лева, а максимумът достига 5000 лв. В друг случай минимумът е по-нисък, 100 лева, но максимумът също може да стигне до 5000 лева.
Преводите към държавни институции са друг сериозен източник на приходи за банките. Плащане на таксата за нови лични документи или глобата към КАТ са все ситуации, в които клиентите трябва да използват банков превод. Повечето хора имат по една сметка в дадена банка, но сметките на държавните институции са в различни банки. Едва ли клиентите се замислят колко пари ни струва всеки превод, но ако умножим сумите за цялата година, може и да помислим отново. В някои от банките например превод от касите на банката към държавния бюджет е минимум 6 лв. Абсурдът е, че за удостоверение от МВР, да речем, което струва 2 лева, клиентът трябва да внесе минимум 8 лева. В една от най-популярните банки преводите към бюджетни организации са между 2.50 и 7.50 лева, като най-скъпо е да се внесат пари с многоредово платежно нареждане, с което може да се платят няколко задължения.
Често банковите институции изискват абсурдни такси за лист хартия като удостоверение за липса на задължения, което може да послужи пред друга банка. В един от трезорите това удостоверение струва 45 лева. В друг то е 35 лв. без ДДС. Там документ за липса на задължения по ипотечни кредити е 50 лева без ДДС, тоест 60 лева. За банкова референция, която всъщност представлява извлечение по сметка, банките също събират немалки такси. В някои случаи издаване на справката на български език струва 45 лева без ДДС, а ако е на чужд език, сумата набъбва до 40 евро плюс ДДС. За същата услуга на български в друг трезор искат 30 лева плюс ДДС, а на чужд език - 80 лева плюс ДДС. Стига се и до 50 лева без ДДС за справка на български език. Но ако удостоверението трябва да бъде изготвено най-късно на следващия ден, услугата се смята за експресна и сметката набъбва с 50%.
Безплатна услуга няма, каза неотдавна известен наш банкер, коментирайки високите такси на банките. За клиентите остава внимателно да четат общите условия. Предварително, за да няма изненадани.
ТАБЛИЦА
Чиста печалба на банките от такси и комисиони (млн. лв.)
| януари и февруари 2010 г. | 109 520 |
| януари и февруари 2011 г. | 115 280 |
| януари и февруари 2012 г. | 113 881 |
| януари и февруари 2013 г. | 131 550 |
| януари и февруари 2014 г. | 125 608 |
| януари и февруари 2015 г. | 132 692 |
|
| Шефът на ЕЦБ Марио Драги представя новата 20-еврова банкнота, февруари 2015 г. |
|
| Иновации в тарифите осигуряват на банките значителни приходи от такси. |
Оти Ви требва да се пробвате на фейлетони ?!?
Още тъщата на Великден 1991 беше абсолютно убедена.
