|
| Споразумението за ядрената програма на Иран напомня на преговорите със СССР за контрола върху въоръженията, състояли се през 70-те и 80-те години на ХХ век. |
Разбира се, съществуват сериозни различия между тези две исторически събития. Най-очевидното е, че по време на преговорите СССР притежаваше доста голям брой ядрени оръжия, а сега САЩ се опитват да предотвратят възможността Иран да се сдобие с такива. Контролът върху въоръженията по времето на Студената война и днес също е различен, както и предизвикателствата, свързани с наблюдението дали се спазва споразумението; значението на преговорите за други политически въпроси и балансът на силите между участниците в преговорите. Тези различия показват колко трудно ще бъде да се постигне задоволително решение на проблемите, които стоят зад иранската ядрена програма.
Преговорите между САЩ и СССР за контрола върху въоръженията и постигнатите споразумения предизвикаха голям интерес, въпреки че имаха много по-малко значение от настоящите разговори с Иран. До 70-те години на ХХ век двете суперсили разполагаха с хиляди ядрени оръжия. Целта на преговорите бе да бъдат замразени съществуващите вече огромни ядрени арсенали. Стратегическите отношения между двете страни вече бяха установени независимо от изхода от преговорите. Всяка от страните бе достатъчно силна, за да възпре другата да я атакува; независимо дали бъде постигнат успех, или се стигне до провал в ядрените преговори, нищо не можеше да промени този изключително важен факт. Преговорите не засягаха най-важния въпрос в съветско-американските отношения и като цяло в международната политика: възможността от избухването на
война между двете суперсили
Споразуменията, които се очакваше СССР и САЩ да постигнат, щяха да дадат на двете страни възможност да спестят сравнително скромни суми, които в противен случай те биха инвестирали в допълнителни въоръжения.
За разлика от онова време днес залогът в преговорите с Иран е изключително висок. Ако Иран стане ядрена държава, други страни в Близкия изток също ще могат да създадат свои атомни оръжия. И ако това се случи, няма да ги има условията, които възпираха САЩ и СССР да се впуснат в ядрена война. В региона ще има няколко, не само две, ядрени сили и нито една от тях няма да е сигурна, че ядреният й арсенал може да оцелее при изненадваща атака от регионален противник. В случай на криза ядрени сили от Близкия изток ще имат силен мотив да започнат превантивни удари. Вероятността от избухването на ядрена война с катастрофални резултати драстично ще нарасне. Затова сега американските власти имат много по-голям интерес да постигнат целите си в преговорите с Иран, отколкото по времето на Студената война.
Постигането на тези цели изисква не само да се постигне споразумение за ограничаване на ядрената програма на Иран, а също така и за проследяване на това
дали Техеран спазва
договорките. И по време на Студената война САЩ трябваше да наблюдават дали СССР изпълнява поставените условия. Съветските власти обаче отказаха да разрешат на инспектори да влязат на тяхна територия и затова американците бяха принудени да разчитат на данни, получавани благодарение на сателитите в космоса.
Проверката дали Иран изпълнява споразумението обаче би била доста по-трудна. САЩ ще трябва да проследяват не само какви оръжия притежава Иран, а също така да дебнат каква е ядрената активност на страната. От наблюдението трябва да се разбере дали Иран осъществява действия, които могат да доведат до създаването на ядрена бомба. За тази цел е необходим по-голям достъп до Иран, отколкото в СССР, през по-голяма част от Студената война. Инспекторите трябва да имат в по-голяма или в по-малка степен неограничен достъп до всички съоръжения на Иран, които са свързани със създаването на ядрена бомба. Това обаче никак няма да е лесно.
По време на Студената война американската политика за контрол върху въоръженията бе свързана със съветската външна политика. Когато тази политика ставаше агресивна, беше невъзможно да се получи необходимата политическа подкрепа в САЩ за споразумение за контрол върху въоръженията. След съветската инвазия в Афганистан през декември 1979 г. например администрацията на тогавашния президент Джими Картър се отказа от трудно постигнатия Договор за ограничаване на стратегическите оръжия-2, който вече бе внесен в Сената за ратификация.
Подходът на президента Барак Обама към иранската ядрена програма имаше
обратен ефект
В хода на преговорите иранският режим разшири, вместо да ограничи, инициативите, заплашващи сигурността на съюзниците на САЩ. Иран също така продължи да заявява намерението си да унищожи Израел - сценарий, който би станал ужасяващо изпълним, ако Техеран разполага с ядрен арсенал. Според условията в споразумението, които засега са известни, икономическите санкции, наложени на Иран, ще бъдат облекчени, без да е необходимо Техеран да променя досегашната си политика.
В края на 80-те години не само съветската външна политика, но и вътрешната политика на СССР се промени по начин, който бе в полза на САЩ. Насърчаването на подобни промени никога не е било американска цел в ядрените преговори, а вътрешната либерализация (и последвалият крах) на американския враг от времето на Студената война нямаше нищо общо с тях.
В преговорите с Иран администрацията на Обама предприе различен подход. Много важна част от споразумението, както заяви Обама, е Иран в по-голяма степен да се интегрира в глобалната икономика. Президентът на САЩ вярва, че по-голямото отваряне към света ще намали влиянието на радикално настроените аятоласи, които управляват в Техеран, и ще даде повече власт на по-умерените сили. Така ще се трансформират иранското общество и политиката, като управлението на Иран вече няма да е толкова деспотично у дома и толкова агресивно в чужбина.
Това е и водещото в политиката на Барак Обама. Ако Иран има по-голямо взаимодействие с останалата част от света, страната ще стане по-свободна и по-мирна. Резултатът обаче може и да е
различен от очакванията
Постсъветска Русия и постмаоистки Китай развиха доста по-близки отношения със Запада, особено в икономическо отношение, отколкото по времето на комунизма. В последните години обаче двете държави осъществяват все по-агресивна външна политика. Затова и политиката на Обама спрямо Иран е доста хазартна с голям залог и неясен изход.
Последната разлика между съветско-американския контрол върху въоръженията и сегашните ядрени преговори с Иран е, че сегашната договорка ще доведе до значими последици за американската политика. Споразуменията, сключени с противниците от времето на Студената война, съдържаха основния принцип на международните отношения, а и на живота като цяло: отразяваха баланса на силите между преговарящите страни. САЩ и СССР бяха равнопоставени: нито една от страните не можеше да накара другата да направи нещо, което не иска. Нито една от тях не можеше да атакува другата, без да понесе тежки поражения в резултат на евентуален удар. Според договорите, подписани от тях, двете страни останаха равнопоставени по отношение на ядрените си въоръжения.
В настоящите преговори обаче САЩ са доста по-силни от Иран, но въпреки това Вашингтон е този, който прави
големи отстъпки
В началото на преговорите Обама настояваше, че режимът в Техеран трябва да се откаже от всичките си ядрени съоръжения и да спре всички ядрени дейности, които могат да доведат до създаването на бомба. По-късно обаче Белият дом спря да настоява за това, дори разреши на Иран да запази всичките си съоръжения и да продължи да осъществява ядрените си дейности. Как стана това?
Обяснението отчасти може да се дължи на вярата на президента Барак Обама в преобразуващата сила на отварянето към глобалната икономика и на силното му желание за постигането на споразумение като най-голямото постижение на управлението му. Основната причина е, че докато има огромен дисбаланс между силата и влиянието между двете страни, САЩ нямат желание да използват военна сила и иранските лидери знаят това.
Единственият сигурен начин да се попречи на Иран да направи ядрено оръжие е да се унищожат съоръженията за това. Президентът Обама от време на време намеква, че е готов да направи това - "всички възможности са на масата", казва той - но с течение на времето тази заплаха позагуби своята тежест. Днес и Северна Корея разполага с ядрено оръжие, тъй като режимът в Пхенян не спазва обещанията си, че няма да се сдобие с тях, но САЩ не унищожават ядрените обекти на КНДР, предприемайки въздушни удари. Има основание да се смята, че и Иран може да избере да тръгне по пътя на Северна Корея. Администрацията на Обама представя споразумението, което се надява да сключи с Иран като алтернатива на подобен удар.
(Със значителни съкращения)
---------------------
* Майкъл Мандълбаум е преподавател по американска външна политика в университета "Джонс Хопкинс". Автор е на три книги за ядрената стратегия и контрола върху въоръженията по времето на Студената война.
|
| Ядрените преговори на Шесторката и Иран в края на май приключиха със споразумение за изготвяне на окончателно споразумение до края на юни т.г. |
|
| Барак Обама е убеден, че отварянето на Иран към глобалната икономика и света ще направи по-малко агресивен режима на аятоласите. |
|
| Подръжници на иранската опозиция демонстрираха в Брюксел навечерието на ядрените преговори в Лозана през март т.г. |
Има още по-сигурен начин – да се разоръжи ядрено ционистката държава Израел. „Ама как бе момче,как да го свърже” официално авторът в някаква статия,когато всъщност явен ционистки режим управлява САЩ. Народът на държавата САЩ се използва,като пушечно месо по целия свят. Иран е опасен за държавното управление в САЩ защото там управлява също фанатичен режим! Ционизмът има злокобни,налудничави интереси наречени „глобални” 
– става дума за неизлечимо болни психопати. Отворковците,които чистосърдечно се хилят тъповато за „някаква конспиративна теория”, също трудно „го свързват”,че не става дума за „теория”,а за повече от век очевидно прилагана практика,поддържана и с подобни манипулативни статии за обща консумация. Реднеците не вдяват,че ги будалкат как „са призвани да налагат демокрация” на хиляди километри от държавата им. В САЩ обаче има достатъчно много разумни хора,които вече не понасят тъпите манипулации. Всеки нормален човек,който е гледал посоченият във връзката по-долу стар филм за евтината манипулация, провеждана последователно във времето на държавно равнище в САЩ, се е уверил за пореден път,че не греши в съмненията си - опасно болни идиоти се опитват да управляват света. Всяко държавно управление по широкия свят използва манипулацията,но ционисткото управление в САЩ,трябва да му се признае, е напреднало значително в усъвършенстването на измамата с манипулация. Не трябва да се подминава въведената от ционизма в САЩ,скрита и много добре манипулирана идеологическа и финансова съставна „отстрани” за революцията в Русия и фашизма в Германия съсипали Европа. По този начин се осигури „блясък” на понятието „демокрация” в САЩ,но по-късно се разбра измамата – не става дума за демокрация. 
Със сигурност разумът ще надделее в крайна сметка,но катаклизмите по света, заради излишна търпимост от нормалните хора и в САЩ, няма да спрат,ако манипулаторите не бъдат унищожени без остатък! Битката срещу измамата е най-логично да започне именно от САЩ,което и се наблюдава в начално развитие с много бавни темпове там,но все пак.... темпове.