:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 433,445,354
Активни 500
Страници 5,194
За един ден 1,302,066
Сегашна стойност

Финансиране на кредитната стабилност

По старата традиция "в петък в пет без пет" завчера Министерството на финансите публикува законопроект за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, дългочаканата местна версия на аналогичната европейска директива (BRRD, наричана в колегията на банкерите "погребалната директива"). За този спорен закон има да говорим, докато следим пътя му през парламента, но сега ще го оставя настрана, за да поставя главния въпрос от кризата от 2007-2009, на който трябваше да отговори, но не успя, погребалната директива. Въпросът беше формулиран през септември 2009 на Питсбургската среща на Г-20: "... как финансовият сектор може да прави



честни и достатъчни вноски



за плащане на тежестите, свързани с правителствените интервенции за възстановяване на банковата система". За да отговори, Международният валутен фонд издаде студия с три алтернативи за решение. И трите предвиждат (различни) нови данъчни форми за набиране на нужния финансов ресурс. С малко фантазия бихме могли да предложим още 33 данъчни форми наред с онези три от студията на МВФ. Но важен е фундаменталният извод на Фонда, подкрепен практически от всички финансисти - учени, анализатори, коментатори, заявили мнение по темата: За да гарантираме стабилността на банковата система, без да стоварим върху фиска тежестта от бъдещи финансови кризи, трябва за сметка на целия финансов сектор във всяка страна да се натрупа достатъчен буферен фонд. Фонд с такъв размер може да се събере единствено с нов данък специално за тази цел. Ориентир за размера на буферния фонд може да бъде 1/3 от сумата на пасива на най-големите банки в страната, които държат 1/3 от всички депозити.



Сметката за необходимия буфер



е подкрепена от стотици публикации, които прилагат цялата гама способи на иконометрията, но в крайна сметка горната им граница стига до формулата "1/3 от горната 1/3". Тя всъщност възпроизвежда стари правила на банковия занаят, познати сигурно от няколко хилядолетия. Първото: никоя банка не може да оцелее, ако натрупа загуба над 1/3 от привлечените средства. И второто: За да обезпечи своята платежоспособност, е достатъчно банката да поддържа ликвидност ("истински пари") на сума 1/3 от привлечените средства. През последните 100-150 години банките работят с доста по-ниска ликвидност от предписаната в древните правила - от лакомия и понеже в нормални условия финансовите пазари създават илюзията за неограничена ликвидност на търгуемите инструменти на съвсем прилична цена. При криза илюзията изчезва. Тогава централните банки са принудени буквално да залеят банките с пари, за да запазят платежоспособността на цялата система, т.е. за да не допусне влоговете в банките просто да се изпарят, а техните собственици да хукнат с тояги по площадите. Даже сметката да е преувеличена, дори необходимият буфер да е наполовина от комфортното ниво, всекиму е ясно, че



нужните средства няма как да се съберат



освен за сметка на нов данък, и то за няколко десетилетия. Вижте за пример квазиданъчното облагане на депозитите в България. Сега банките внасят във Фонда за гарантиране на влоговете по 0.5% на година от средногодишния размер на привлечените депозити от нефинансови клиенти. 17 години набираме този фонд, а парите му не стигнаха да покрият гарантираните депозити в четвъртата по размер банка. А в бъдеще гарантираните депозити ще нарастват, все повече клиенти ще поделят парите си между няколко банки, за да ползват държавната гаранция. Единственият начин да се платят гарантираните влогове е тежестта да се стовари пряко или косвено върху данъкоплатеца (второто стана в България с държавната гаранция за заема, с който нашият гаранционен фонд плати на клиентите в КТБ).



Какви са възможностите за защита



на парите в банките? Първата, която ни хрумва: да увеличим данъка върху влоговете: вместо по 0.5% от средногодишните депозити да плащат 2 или 3 пъти повече. Банките с право се дърпат: лихвите бездруго са ниски, скоро ще станат отрицателни. Вноската е част от лихвата, ако се увеличи, клиентите ще започнат да теглят влоговете си, а това е още по-опасно за банковата система и от световната финансова криза. Втората възможност е онова, което предлага МВФ - да се въведе нов данък в полза на фондовете за защита на банките. Този данък може да е само косвен, "трансакционен" данък (такива са и трите данъчни форми, предлагани от МВФ) от вида на т.нар. данък на Тобин. Най-простият трансакционен данък е универсалният: при всяко плащане заедно с банковата такса за превод клиентът плаща още 1/100 от 1%, 0.01%, във Фонда за гарантиране на влоговете. Модификациите като онези, предлагани от МВФ, се свеждат до ограничаване на данъка - да се събира не при всички плащания, а само при покупка на финансови активи, само за покупка на акции и облигации, при обмяна на валута (това е класическата версия на Джеймс Тобин) и пр. Трета по ред е



алтернативата, която избра Европа:



полубягство от ангажимент на европейските държави и техния Съюз от защита на банките: Запазване на гаранциите за депозитите каквито са (мълчаливо се подминава горещият въпрос откъде ще се финансират); отказ от политиката за измъкване (bail-out) на банките от блатото на загубите при криза и прокламиране на нова политика - на завличане (bail-in) на клиентите в това блато. Манифест на новата политика е "погребалната директива" - BRRD. Но тя изобщо не става! Европа или (мълчаливо) ще се откаже от нея, или след няколко години ще я отмени. Проблемът е, че с тази директива всъщност се забранява и ограничава банковият кредит. Как стигаме до този извод, ще се опитам да обясня в друга дописка. Изводът от всичко казано: свръхрегулацията на банките не е решение. За да се защитят от финансови кризи не само депозитите в банки, но и кредитната система, без да се стоварва бремето на загубите върху фиска, трябва да се натрупа достатъчен буферен фонд, а той може да се финансира само с данък върху финансовите трансакции. Колкото по-универсален - толкова ще е по ефективен.
12
7670
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
12
 Видими 
10 Май 2015 18:24
банките работят с доста по-ниска ликвидност от предписаната в древните правила - от лакомия и понеже в нормални условия финансовите пазари създават илюзията за неограничена ликвидност на търгуемите инструменти
Да се приеме данък върху лакомията и илюзиите? Предполагам че е добра идея,но би трябвало и да се комбинира със стара практика от "закон за съдене на людете" :"...и да бъде премного бит" . Сто тояги са добро начало за да няма двусмисленост и волни тълкувания в съдебната практика.
10 Май 2015 21:22
Изводът от всичко казано: свръхрегулацията на банките не е решение. За да се защитят от финансови кризи не само депозитите в банки, но и кредитната система, без да се стоварва бремето на загубите върху фиска, трябва да се натрупа достатъчен буферен фонд, а той може да се финансира само с данък върху финансовите трансакции.

Много приказки за нищо, Хърси... Много празни приказки за едно голямо нищо!
Свръх и мръх и незнам си каква регулация не е решение естествено. Ти какво визираш банките по принцип или банките у нас?
И докога, мислиш, този данък върху трансакциите ще работи? Докато и последния глупак си изнесе паричките - в чужбина, в чувал, в сивия сектор, или просто в джоба, защото лихвите са страхотни и ми е чудно докога очакваш/очаквате да има трансакции изобщо. Абе ей имаш ли абер какви пари скубят сяга банките ако теглиш или внасяш каквито и да е суми! Бахти банките аз!
10 Май 2015 21:48
стари правила на банковия занаят, познати сигурно от няколко хилядолетия.

От големия взрив.
11 Май 2015 00:15
т.е. за да не допусне влоговете в банките просто да се изпарят, а техните собственици да хукнат с тояги по площадите.


Повече не четох! Няма смисъл да намаляваме риска на вложителите, а кредитополучателите да скубем колкото можем.
Ако един човек е спестил пари то той трябва да има акъл къде да ги вложи. Ако не знае нека ги загуби както губят хората, взели заеми при едни условия и принудени да ги връщат при други условия!
11 Май 2015 05:21
Тогава почва да мъчи махмурлука.
11 Май 2015 08:23
с две приказки - да подменим вноската, която правят добрите и хубави банки, с данък, плащан от транзакциите на смотаните клиенти. и да можем да изстискаме още някой и друг % печалба за банкерите.
11 Май 2015 08:45
Какво тук има да се коментира по Хърсев? Той гледа от своята "банкстерска" позиция на крепител олигархическия режим. Каква е общочовешката, обществената мисия на банките?? Да управляват, да властват над обществото или да му служат?? Ако няма "излишен финасов ресурс" в отделни индивиди и корпорации или предоставяне правото на частни банки да "създават" от нищото финасов ресурс, ще има ли "спекулативни игри"?? Парите в края на краищата "стока" ли са или "посредник" в стоковия обмен?? Когато се появи "нуждата" от пари, то тази нужда се удовлетворява само и единствено по начин, приемлив за обществото, чрез пускане в обръщение на пари от държавата ( а не от частни банки, присвоили си това суверенно право), от правната организация на обществото. Защо тази необходимост трябва да се неутрализира чрез данъци, а не чрез правото на държавата да емитира необходимите пари?? Защото в населението, в една малка (4%) част от него има натрупан излишен и то огромен финасов ресурс, който държавата (политиците), чрез несправедливото данъчно облагане, са допуснали да се натрупа!!
11 Май 2015 09:39
zzz07............


11 Май 2015 11:58
Хърсев знае много добре всичко за банковите афери у нас.Той,разбира се,винаги е търсен съветник по "какво да се прави"?Но ,може ли без анализ на причините?Какви нови данъци ще мислим,ако надзора в БНБ,вкл.Говернора,надзирават банките като вълк в кошара с овце?И без кучета,за по сигурно!Ами ДАНС?Ами,БОР КОР?И какви ли не още "надзорници"?Така че новите препоръки на Хърсов-ци са просто рецепти за хлабав контрол,с цел по лесно ограбване на новопредлаганите данъци.Намирисва на организирани усилия за запазване сегашното политическо стакукво,при което винаги ще излиза въпроса "КОЙ"?
11 Май 2015 13:47
Той гледа от своята "банкстерска" позиция на крепител олигархическия режим.
Като изключа подобни оценки и детайлите-доцент Хърсев казва едно-моделът не бива,системата не работи,решенията за излизане са половинчати и обречени на провал .Дали предлаганите от него варианти са приемливи-въпрос на вкус към теорията.Всъщност съм учуден как още никой не го е обявил за радикал-рубладжия....
11 Май 2015 19:53
Хърсев, вие сте радикал-рубладжия
16 Май 2015 05:15
Винаги ще се намери нов законен начин да оскубем ближния. Толкова майстори наоколо.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД