Корнелия Нинова е родена на 16 януари 1969 г. Завършила е право в СУ "Св. Климент Охридски". От 1997 до 2005 г. е изпълнителен директор в "Техноимпекс". Бивш зам.-министър на икономиката и енергетиката в кабинета "Станишев". Трети мандат е депутат от БСП.
-----------------
- Г-жо Нинова, какви мисли ви споходиха покрай дебатите в парламента около декларацията за 9 май?
- Не бяхме зрели и на равнището, което се очаква от един парламент. Не намираме дори в такива поводи сили за обединение. В някои изказвания имаше много грубо преразглеждане на исторически факти. Не мога по никакъв начин да проумея отхвърлянето на текстове, които призовават срещу обругаването на войнишки паметници.
- Как си обяснявате това упорство на някои представители на управляващите да се избегне каквато и да било оценка на исторически събития, които отдавна са получили своята еднозначна интерпретация?
- Като политическо късогледство. Търси се много силно политизиране и противопоставяне на ляво и дясно. Това са незрели политици, твърде тяснопартийно ориентирани хора, недостойни да се наричат български политици - с акцент върху български.
- Каква политическа полза може да се извлече от ревизия на историята?
- Вероятно се прави с поглед към предстоящите избори. Забелязвам, че откакто ГЕРБ даде достатъчно сила и постове на РБ в управлението, се завръща отново старото противопоставяне комунизъм-антикомунизъм, което е изключително вредно и ненужно. Вероятно търсят по този начин предизборна мобилизация вдясно.
- Не ви ли се струва странно, че партии, които претендират да са демократични, прибягват до отречените от самите тях тоталитарни методи за пренаписване на историята съобразно политическите им цели?
- Много е странно, абсолютно е неприемливо, късогледо е и това ще се върне като бумеранг срещу тези партии.
- Как бихте определили политиката на правителството през първите 7 месеца на мандата?
- Много приказки, никаква работа. Особено по отношение на гръмко обявените реформи - в здравеопазването, образованието, съдебната система, обещаното ударно усвояване на европейски средства. Нищо от това не е реалност. По нито една от тези реформи няма приети законопроекти. Те са само на думи. Ако вляза в по-ежедневните проблеми като последиците от наводненията и опасност от нови такива - не виждаме никакви действия. Нито нов закон за водите, нито нов закон за горите има, както ни обещаваха. В социалната сфера има доста замразени плащания, при положение че премиерът се похвали с излишък в бюджета. Взеха един огромен заем, който задължава България, а в реалната икономика, в реалния живот на хората не се вижда никакъв ефект от това. Нито икономиката тръгна, нито производство има, нито се подобри ежедневието на българина.
- С какво си обяснявате този "много шум за нищо"?
- Пропаганда, манипулация - че нещо се прави и то е за добро. Помпа се подкрепа и рейтинг за правителството.
- Мислите ли, че заявените реформи все пак ще бъдат проведени?
- Не вярвам. По две причини. Първата е, че партиите от управляващата коалиция не могат да се разберат помежду си. По нито една от реформите нямат единна позиция. Второ - не намериха път и към опозицията, за да потърсим заедно разумни решения. Има силна конфронтация. Обществото също е разделено по въпроса за реформите. Виждате какво се случва в здравната система - острата реакция срещу сливането на здравни заведения. Пациенти вече се редят на опашки за чакащи. В пенсионната система започна противопоставяне между МВР, министерството на отбраната и социалния министър. Т.е. нито сред управляващите, нито с опозицията, нито в обществото има съгласие по тези реформи и не се търси такова. Налагат се силово. Така не се прави.
- Ще подкрепите ли пенсионната реформа на Калфин или поне това, което до момента ни е известно за нея?
- Все още не е изчистена. В предложенията му има неща, които са част от програмата на БСП. Например ранното пенсиониране и повишаването на максималния осигурителен праг. Аз лично бих ги подкрепила. Но има неща, които за нас са категорично неприемливи - увеличаването на стажа и възрастта за пенсиониране. Това е неразумно. Ще доведе дотам, че много хора няма да могат изобщо да се пенсионират. Целта на това предложение не е да се повишат сегашните или бъдещите пенсии, а да се ограничи броят на пенсионерите, така че да се ограничат разходите на НОИ. Това е фискална цел. Тя не е човешка, не е социална, не е насочена към сегашните и бъдещите пенсионери, каквато би трябвало да е целта на тази реформа. Философията на реформата е сбъркана.
- Опряхме до болната ви тема - т.нар. Закон за търговските вериги, за чието приемане се борите от години и който беше гласуван на първо четене преди седмица. Вече валят предложения за промени от управляващите. Как очаквате да завърши тази битка?
- С приемане на закона на второ четене с някои промени в текстовете между първо и второ. Склонни сме на разговори по определението що е то значителна пазарна сила, както и по размера на глобите за нелоялните вериги - двата най-спорни въпроса. Но се надявам да бъдем единни по няколко други текста - да се спре с безогледния натиск върху българските производители да продават под себестойността на продукцията, да не им се изискват такси, срещу които не се предоставят никакви услуги, да не им се забранява да продават на други места същата стока на по-ниски цени, защото в момента има такива забрани. Трябва да дисциплинираме търговските вериги да плащат в законови срокове. Сега имаме случаи, в които плащанията към българските производители се бавят шест месеца.
- Как ще коментирате аргументите на вашите опоненти, че това ще доведе до повишаване на цените в хипермаркетите?
- Това е манипулация, която цели да се противопоставят потребителите срещу производителите и срещу нас и закона ни. В действителност цените би трябвало да се понижат. Ще ви кажа защо, като използвам аргументите на противниците. Асоциацията на търговските вериги изтъква, че те сега карат производителите да доставят стоката си до общ логистичен център и оттам я разпределят по магазините, което прави по-евтина стоката, защото намалява транспортните разходи. Срещнах се с десетки производители. Какво казват те? За доставката до логистичния център веригата ти иска 10% от стойността на продукцията. Плюс това ти иска между 3% и 5% от стойността на стоката, ако тя погине в логистичния център. Значи за тая работа ти си плащаш близо 15%. Производители ни казаха, че поради тежките условия си създали собствена логистика или други логистични фирми. Това им струвало между 5 и 6% от стойността на стоката - т.е. наполовина по-евтино. Така че този аргумент на опонентите е несъстоятелен. Да не говорим, че отделно се събира такса за рожден ден на магазина или за откриване на нов. Така например производител на мляко от Стара Загора е длъжен да плати такса на веригата за откриване на нов магазин във Варна, с което той няма нищо общо. Или прословутите такси за реклама. Значи сега всеки доставчик си плаща такса за реклама от порядъка на 2-3% от стойността на продукцията. Отделно се доплаща, ако стоката ти е качена в рекламната брошура на магазина, ако е включена в телевизионна реклама или името на стоката ти стои върху торбичките. Тоест срещу основната такса за реклама ти на практика не получаваш нищо. Има и още един аргумент в полза на по-ниските цени. Ако веригите плащат редовно, а не бавят парите по 6 месеца, фирмите няма да прибягват до кредити, оскъпени с лихви, които после калкулират в цената на продукцията си. И третият аргумент - преди три години веригите ни заплашваха, че ако отпаднат всички тези ненужни такси, ще вдигнат цените. Идват преди месец в комисията и ни казват: "Ама всичко това, което искахте преди 3 години, ние вече го спазваме - не взимаме такса "рожден ден", не взимаме такса "нов магазин". И аз ги питам: "Добре, като ги спазвате, покачиха ли се цените за последните 3 години?" - "Ми не, даже някои паднаха", отвръщат ми те. Но продължават да плашат с това, което си е чиста манипулация. Бихме искали те да разберат, че са добре дошли в България, но ще спазват законите на държавата, ще уважават българските си партньори и ще се отнасят с тях като с равнопоставени.
|
|