Не желая да бъда разбран криво. Така че го казвам още в началото: Да протестираш е гражданско право. Уважавам всеки протестен тон и действие. Това ни прави граждани. Но не и самоцелните демонстрации или тези, които "приватизират", опаковат в "търговска марка" гражданското недоволство по един или друг проблем.

Развитието на протестната култура в България за последните три-четири години роди нови жанрови композиции. Насищането на публичното пространство от демонстрации "за" и "против" и дори превръщането им в професионално занимание вече започва да има обратен ефект. Протестът като инструмент на гражданите да изкажат публично своето несъгласие или виждане по даден въпрос започна да губи своята тежест. Иди и протестирай. Кажи, че "не си платен". Кой ще ти повярва?



Атомизация в ход



Разпадът "на групички" в обществото достигна поредна фаза на окопаване и втвърдяване около собствени, вътрешни представи. Изключвайки "зелените протести", след 2013 г. насам гражданските вълнения са насочени конкретно срещу управлението и участващите в него партии.

Новата фаза показва следното: Ако преди имаше разделение около лозунга "Оставка" (протестите срещу кабинетите "Борисов" и "Орешарски"), сега възникват въпросите: "Защо се протестира избирателно?" и "Защо се протестира срещу тези, които докарахте на власт".

След като гражданското организационно ядро на протестите срещу кабинета "Орешарски" - "Протестна мрежа", се определи като ценностен компас срещу мафията, олигархията и модела "Кой", очаквано вниманието към тях се изостри. Не е ли редно, като ще съдят, да съдят всички с еднакъв аршин?



Трансформиране на протестното ядро



Всъщност "Протестна мрежа" претърпя сериозна трансформация. Първо беше сложна структура от протестни групи с хоризонтална йерархия, вдъхновени от западни примери като "Окупирай". Там бяха и "NoОрешарски", водена от самоопределилата се пожизнена говорителка на служебния кабинет "Райков", и отделни групи, превърнали се в партия "ДЕОС". Там бяха и онези, които днес са съветници в Министерския съвет, парламентарни секретари на министерства. "Няма лошо почтени хора да влизат във властта", репликира една личност в отговор на мой въпрос по тази тема.

Това гражданско обединение, което нямаше общо с партийните централи, беше приватизирано от НПО активисти. Някои от тях - кресливи, със спорна политическа култура, трансформираха "Протестна мрежа" в обслужваща група за натиск. Фасадна организация, която по нищо не се различава от групировката на Петното или активизма на лица, които превърнаха протестите в професионална дейност.



Партийният интерес



За мнозина беше ясно, че неслучайно видни гербери и реформатори се присъединиха към шествията по жълтите павета. Самият Бойко Борисов сам си каза, че от един момент "дръпнали хората на ГЕРБ от улиците". Това са същите тесни интереси за власт и влияние, които се видяха около организирането на контрапротестни групи. Най-активни бяха през 2013 г., защитаващи властта с гражданското си лице - на "суверена" (по Лютви Местан).

Невъзпитано е да се пропуска напомнянето, че жанрът "контрапротест" беше въведен в по-ново време от депутати на ГЕРБ. Тогава, когато се включиха в демонстрации за защита на развитието на Банско като "ски център". След като малко преди това гласуваха за точно обратното - за исканията на зелените в Закона за горите за спиране на разширяването на ски пистите.

През 2013 г. видяхме как животновъди и техните свине защитиха с телата си на площад "Народно събрание" подалия оставка Бойко Борисов. Тези дни земеделецът Николай Ненчев, министър на отбраната, извади активисти на БЗНС, с оранжеви знамена и картонени шапки. "Един мъж с политическо достойнство показва, че му пука за тази България, за армията и честта, но не му пука за крадливите схеми на окопалата се военна, мафиотска бюрокрация", написа партийният орган "Земеделско знаме". И още от контрафилето на изданието: "Те ще продължават да го атакуват, но няма да го сломят, защото Ненчев няма задкулисен покровител, а има истински приятели по кауза, които го ценят".

Приятели - активисти от партийната ядка на Реформаторския блок, разпънаха лозунги "Тук не е Москва" пред сградата на президента по време на заседанието на Консултативния съвет. На метри от тях симпатизанти на "Атака" контрираха с викове срещу Вашингтон и НАТО. Заживяхме отново в политическия сюрреализъм - "протест" "контрапротест".



Отново доверието



Няма нужда да се напомня, че не партийната обвързаност, а гражданският облик на протестите ги правеха привлекателни за всички недоволни от управляващите или конкретни решения и политики. Гражданският облик и "спонтанността" - искреният стремеж за промяна, а не скритият замисъл за подмяна - да ги свалим, за да седнем ние.

Всичко това създаде разочарованието в гражданския инструмент за контрол на властта, наречен "протест". Обезцени се доверието в подобни демонстрации. Особено след като самобитни граждански организации се превърнаха в група за натиск и обслужване на нечии интереси. Защото присъствието и заявката им, че организират един или друг протест, започнаха да отблъскват. Два примера: протестът срещу министъра на културата - Вежди Рашидов, и демонстрацията пред столичната болница "Софиямед", в която акушерка нанесе побой на новородено. Първият събра около стотина души, а вторият - десет. Оказва се, че "Протеста мрежа" се е превърнала в отличен инструмент за демотивация. Въпросът е "Кой я използва?"



* Авторът е журналист в "Дарик"