Франция, Великобритания, Белгия, Испания, Португалия бяха най-големите имперски сили в Европа до ХХ век. И днес те активно продължават да се грижат за бившите си колонии, като голяма част от отпусканите помощи за развитие отиват в тези държави.

Франция, която е четвъртият най-голям донор в света, насочва отпусканите помощи за развитие към бившите си колонии в Африка. Според най-новите данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) седемте държави, които получават най-много пари от Париж, са Мароко, Китай, Виетнам, Кот д'Ивоар, Колумбия, Сенегал и Кения. От тези 7 държави 3 не са били част от френската империя - Китай, Колумбия и Кения. Не е ясно защо Китай получава сравнително големи финансови помощи от Франция, при положение че самият Китай налива големи пари в по-бедни страни, особено в Африка.



Франкофонията - критерий за отпускане на финансова помощ



"Финансовите помощи за развитие, отпускани от Франция, винаги са имали колониална и лингвистична насоченост", обяснява Кристиан Ребул от френския офис на организацията "Оксфам". "Това е законно, тъй като бившите френски колонии в Африка на практика са най-бедните държави в света."

От 2014 г. франкофонията е официален критерий, който Париж спазва в политиката си, свързана с развитието. След рокадите в правителството, направени през м.г., развитието и франкофонията бяха обединени в един министерски ресор, начело на който застана държавният секретар Аник Жирарден. През миналата година Франция прие и първия закон, свързан с помощите за развитие. Те са фокусирани върху приоритетни региони като Субсахарска Африка и Южното Средиземноморие, които получават 85% от френските помощи. Критерият "франкофония" също е включен в закона. "Политически по-лесно е да си поставиш за цел франкофонията, отколкото бившите колонии, но всъщност става въпрос за едно и също нещо", казва Ребул.

В Африка френското правителство е избрало 16 бедни държави: Бенин, Буркина Фасо, Бурунди, Джибути, Коморските острови, Гана, Гвинея, Мадагаскар, Мали, Мавритания, Нигер, Централноафриканската република, ДР Конго, Чад, Того и Сенегал. Тези страни, определени като приоритетни заради високото ниво на бедност, ще получат поне 50% от заделените пари за развитие. Сред 16-те държави френският език не е официален само в Гана и в Мавритания. Всички те обаче са част от Международната организация на франкофонията. Само три не са били френски територии. Конго и Бурунди са били колонизирани от Белгия, а Гана - от Великобритания. "Гана може би е единствената страна в този списък, която няма нищо общо с франкофонията, а нивото й на развитие е доста по-високо от това на останалите държави", допълва Ребул.

Държавите със средни доходи в Азия, Латинска Америка и Карибския басейн също са подпомагани от Франция, но главно с кредити или чрез икономическо партньорство, а не с отпускани дарения.



Великобритания е най-големият донор в Европа



Великобритания е европейската държава, която отпуска най-много финансови помощи. Миналата година Лондон предостави 13 млрд. лири, което постави страната на второ място в света след САЩ. От доклада на ОИСР не става ясно какви са критериите, по които Великобритания отпуска помощите за развитие.

Седемте държави, в които отиват най-много средства за развитие, са Пакистан, Етиопия, Индия, Бангладеш, Нигерия, Афганистан и Танзания. От тях само Афганистан и Етиопия не са били британски колонии. Пред електронното издание "ЮрАктив" от британското Министерство за международна помощ признават, че от 20 държави, които са получили най-големи помощи от Лондон през 2013 г., седем са бивши британски колонии, а една е британска отвъдморска територия. От ведомството обясняват, че "в резултат на преразглеждане на политиката правителството е решило приоритетно да насочи помощите към държави, в които Великобритания има добри позиции. Това ще има дългосрочно влияние в борбата срещу бедността".



Белгийската цел



Белгия, която е сравнително малка държава - население от 11 млн. души, е 14-ата сред държавите донори в световен мащаб, сочат данните на ОИСР. Седемте страни, чието развитие Белгия подпомага финансово, са ДР Конго, Бурунди, Руанда, Палестинската автономия, Мали, Мозамбик и Виетнам. Първите три, които и получават най-голямата част от отпуснатите средства, са бивши колонии.

Министърът, отговарящ за развитието, Александър де Кру обяснява, че Белгия трябва да насочи усилията са към по-малко развитите страни като тези в Субсахарска Африка. Взаимоотношенията между Белгия и бившите й колонии обаче не са безпроблемни. През 2008 г. по време на визита на бившия белгийски външен министър Карел де Гухт в ДР Конго стана ясно, че липсва прозрачност при експлоатацията на минералните ресурси на страната. Той нарече ДР Конго "страна, в която държавата липсва". Заради това Де Гухт бе обявен за персона нонграта, а подобряването на отношенията отне доста време.

Отношенията с Руанда също са доста обтегнати. През януари 2015 г. Де Кру обяви, че ще бъдат изготвени строги критерии за отпускането на финансови помощи за развиващите се страни, след като правителството обяви, че спира средствата за Руанда. Белгия реши, че няма да отпусне 40 млн. евро за страната, тъй като властта в Руанда не работи за увеличаване на прозрачността, за добро управление и за свобода на пресата.

Истинският проблем всъщност е президентът на Руанда Пол Кагаме. Той обвинява Белгия и Франция, че "пряко са участвали" в геноцида, извършен през 1994 г., когато около 800 000 души от малцинственото племе тутси и от умерените хуту бяха избити по време на избухналата вълна от насилие, предизвикана от убийството на тогавашния президент на страната Жювенал Хабяримана от хуту.



Стратегическият интерес на Испания



Седемте най-големи получатели на испански помощи за развитие са Перу, Мароко, Колумбия, Ел Салвадор, Никарагуа, Еквадор и Боливия. Само Мароко не е бил испанска колония. Испания има интереси в Западна Сахара - спорна територия, граничеща с Мароко, която Мадрид управлява в периода между 1884 г. и 1975 г.

На въпрос дали Испания превръща в приоритет бившите си колонии в Латинска Америка държавен служител отказа да отговори. Критериите, поставени от Мадрид при изплащане на помощи за развитие, е Испания да увеличи влиянието си на места, където международните усилия не постигат достатъчно резултати.

Заради икономическата криза обаче Испания драстично намали средствата, отпускани за развитие. По-късно бе представена и идеята за т.нар "географска концентрация", чиято цел е да се фокусира вниманието върху определени региони и върху по-малко на брой страни. Вместо 50-те държави, получавали финансиране от Мадрид в периода 2009-2012 г., в плана 2013-2016 г. фигурират само 23 страни. "Трябва да се концентрираме върху географски райони, в които Испания има повече стратегически интереси: Латинска Америка, Северна Африка, Западна и Субсахарска Африка", обяснява външният министър Хосе Мануел Гарсия Маргайо.



И Португалия не пренебрегва бившите си колонии



Най-поразителен е примерът на Португалия, която предоставя почти цялата сума от помощите за развитие на бившите си колонии. Първите седем са Кабо Верде, Мозамбик, Ангола, Източен Тимор, Сао Томе и Принсипи и Гвинея Бисау - всяка от тях е бивше португалско владение.

На другия полюс е Германия, която е имала най-малко колонии от останалите колониални империи. Берлин не дава предимство на бившите си територии. Германия отпуска 10.6 млрд. евро помощи за развитие през 2013 г. на държави, които не са били нейно владение. Най-големият получател е Афганистан с 459.7 млн. евро, следван от Индия (450.4 млн. евро), Китай (315 млн. евро) и Сирия (257.1 млн. евро). Значително по-малки суми отиват в бивши германски колонии. Танзания получава 139.2 млн. евро, Камерун - 89.4 млн. евро, и Намибия - 27.5 млн. евро.