Пантелис Хацитакис по принцип не се паникьосва лесно. 38-годишният атинянин е данъчен съветник и от години насам гледа как изтъняват доходите на неговите клиенти. Голяма част от времето си той посвещава на това да ги ободрява и убеждава, че нещата могат да потръгнат. "Мнозина обаче се питат дали ще им остане нещо за ядене, след като си платят данъците. Повечето от хората освен това имат да погасяват и големи заеми", споделя той. Последните пет години се оказаха съсипващи. "Хората са уморени. Когато им казват, че страната е пред фалит, те просто не вярват, че може да стане и по-зле от днес", продължава Хацитакис. От пет години насам гърците ежедневно слушат мрачни прогнози за възможен фалит и евентуално връщане на драхмата. "От тогава насам се ширят и спекулации дали Гърция ще остане в еврозоната, дали ще е в състояние да обслужва заемите си... Голяма част от населението вече не обръща никакво внимание на тези приказки", казва издателят на списание Macropolis Ник Малкуцис.

В Гърция няма вече грандиозни протести, нито признаци на недоволство от правителството, независимо че министърът на финансите Варуфакис предупреди за опасността от предстоящи трудности с ликвидността. Той заяви, че много скоро на Гърция могат да й привършат парите. Ник Малкуцис обаче твърди, че сред сънародниците му няма особена паника - хората просто са се подготвили за най-лошото. "Ако човек погледне развитието на паричните преводи от декември насам, когато несигурността беше в апогея си, ще види, че гърците са изтеглили 15% повече пари от банковите си сметки. Става дума за сума от 25 милиарда евро - предимно в брой. Хората се страхуват от



държавен контрол над капиталите



и от евентуално излизане от еврозоната", казва той. Повечето гръцки спестители явно нямат голямо доверие към новите управляващи, защото щурмуват банкоматите.

Това поведение противоречи на данните от последните анкети. Повечето гърци смятат за почти невъзможно страната им да напусне еврозоната. Мнозинството от анкетираните гърци иска да запази еврото като валута. "Една част от населението се страхува за своите спестявания и за бъдещето на страната. Друга част смята, че гърците вече са загубили толкова много, че излизането от еврозоната не може да ги засегне още по-болезнено. Някои пък смятат, че политическите коментатори и европейските политици просто прекаляват с песимистичните си прогнози. И затова вече не ги взимат насериозно", казва Малкуцис, цитиран от "Дойче веле".

Гърция дължи оцеляването си главно на Европейската централна банка (ЕЦБ). "ЕЦБ снабдява гръцките търговски банки със спешни кредити. Те използват тези пари за закупуването на краткосрочни държавни облигации и това дава на Гърция отсрочка от няколко седмици", казва анализаторът на Дойче банк Николаус Хайнен. Общините, както и държавните предприятия в Гърция са задължени да превеждат наличните си пари в Централната банка. Гърция живее ден за ден. От юни до декември Гърция трябва да погаси задължения към МВФ в размер на 5.4 милиарда евро. Пари, с които гърците в момента не разполагат. Само за обслужването на лихвите и за подмяната на старите заеми с нови гърците имат нужда от огромни средства. Парите обаче ще потекат само в замяна на прословутия списък с реформи, който премиерът Ципрас така и не успява да представи в желаната от Брюксел форма.

Ситуацията изглежда безизходна, но



само на пръв поглед



Въпреки че не се очаква някакъв сензационен пробив по време на следващата среща на финансовите министри от еврозоната, Николаус Хайнен смята, че останалите 7.2 милиарда евро от втория помощен пакет ще бъдат изплатени в последната минута. "Европейските партньори ще постигнат съгласие, че Гърция все пак постига известен, макар и малък напредък в реформите и ще отпуснат парите, за да гарантират стабилността на системата", казва той. Според него ще бъде гласувана и още една трета помощна програма за Гърция: "Не бива да забравяме важното геостратегическо положение на Гърция в Европа. И европейците няма да изоставят Гърция", казва експертът. Гърция е наясно с това, поради което гръцкото правителство се държи така нахално, за да прокара своите позиции. "Поведението на гръцкото правителство, макар и хаотично, е добър индикатор за това, че изгледите за оставането на Гърция в еврозоната не са чак толкова мрачни, колкото ни внушават медиите в последно време", твърди Хайнен.

Това обаче не означава, че Гърция не може да се "подхлъзне" към



държавен фалит



"Управлението и администрацията на страната са толкова хаотични, че не може да се изключи възможността за временна неплатежоспособност", казва представителят на Дойче банк. Подобна катастрофа обаче не трябва да доведе до излизането на Гърция от еврозоната. Експертът не очаква паника и сред инвеститорите. Все пак над 80% от гръцките държавни облигации са в ръцете на другите страни от еврозоната. Хайнен казва, че ЕЦБ ще стори всичко, за да предотврати евентуални затруднения на европейските партньори на Гърция, ако страната временно спре да обслужва дълговете си. "Близко до ума е, че ЕЦБ ще разреши на емисионната банка на Гърция да снабдява търговските банки със свежи пари, за да помогнат на държавата да си набави краткосрочно рефинансиране", казва той. Затова Хайнен не вярва, че ще се стигне до пълен държавен банкрут с аржентински измерения, тоест до дългосрочна неплатежоспособност на Гърция. Според него има и друга причина за оставането на Гърция в еврозоната. "Страните, които имат силна валута, трудно могат да я заменят с по-слаба. Ако драхмата бъде въведена в Гърция, тя няма да успее да се наложи над еврото", убеден е експертът. Оставането в еврозоната обаче не решава проблемите на Гърция. "Още дълго време Гърция ще си остане нестабилна държава с нездрава фискална политика и високи политически рискове, които ще тормозят европейските й партньори", убеден е Николаус Хайнен.

Предупрежденията звучат в ушите на някои гърци като изнудване, смята рибарят Христос Цакириос от остров Лерос. "От години все слушаме, че сме на ръба на пропастта, че ще фалираме, че няма да има пари в банкоматите и един ден пред банките ще има танкове, за да спират хората да си теглят парите", казва той. Цакириос се е преборил с различни несгоди през последните пет години. Щастлив е, че все още има работа, макар да става все по-трудно да продава улова си. "Много хора вече не купуват риба, защото им е скъпо", казва рибарят. Той подкрепя опитите на правителството да спре по-нататъшни икономии и увеличавания на данъците, които според него са вкарали Гърция в смъртоносна спирала. Той обаче не може да си представи Гърция извън еврозоната, изолирана от останалата част на Европа.

Анализаторът Ник Малкуцис смята, че тази година ще бъде по-опасна за Гърция, отколкото предишните две. "Сега на власт е едно неопитно правителство, което не може да се разбере с кредиторите, а това води до значително неспокойствие. Ако в рамките на две седмици не бъде постигнато единомислие, неплатежоспособността ще стане действителност", казва той. Данъчният съветник Хацитакис по принцип подкрепя новото правителство, но има и сериозни съмнения. "Вероятно управляващите въобще не знаят какво правят. Ако е така, просто не смея да си помисля какво ни очаква", заключава той.