Задаващите се местни избори приличат на нещо познато, но все още неизговорено. На цирк, бизнес и сборище наподобяват, но не само. Приличат и на футболния ни шампионат. Не вярвате? Съдете сами:

В Пловдив на старта е Дани Каназирева - бивш кандидат-кмет, неуспешен, настоящ общински съветник ("Съюз за Пловдив"). До нея е Славчо Атанасов, ексградоначалник, също и неуспял претендент за такъв (Патриотичен фронт). Загрява и Георги Титюков (СДС), кмет на район "Централен", провален кандидат за общински кмет. Бившият областен управител Венцислав Каймаканов също е там, и той е бивш неуспешен кандидат-кмет (спряган за номинация на ДПС). БСП въведе изискване номинираните да не са губили избори два пъти - добре, защото и Захари Георгиев вероятно щяхме да видим в надпреварата. Също и Георги Кадиев в София.

В Патриотичния фронт няма такива бариери. Затова Искрен Веселинов ще е трети път претендент в Русе (прави сте - не е печелил досега). Във Варна Реформаторският блок застава зад вече пробвалия се неуспешно Чавдар Трифонов, АБВ обсъжда друг такъв - Добромир Джиков. В тези два града ще има още поне 3-4 вече пробвали се неуспешно кандидатури. Забравихме за Сливен. И Йордан Лечков е на старта. Най-вероятно като независим.

Подобно е положението в Бургас, вероятно ще е в София, а и на много други места в страната. Такова бе и на предишните вотове. Интересно бе в столицата преди десетина години - бюлетините през 2003 г. и на частичния вот през 2005 г.



бяха с почти еднакви имена,



като Васил Иванов-Лучано (НДСВ), който двата пъти събра равен брой гласове, естествено - еднакво недостатъчен. Е, не прилича ли всичко това на регулярен футболен шампионат? На първенство, което почва и свършва в един и същ състав? Някакви хора (отбори) са си сформирали кандидаткметска футболна група, в която ритат всеки сезон. Чакат първия съдийски сигнал и се впускат - стават, не стават, там са. Футболното ни първенство е в сезоните есен-пролет. Добре че кандидаткметското е на четири години.

Голяма част от тези хора въпреки упоритото си явяване не събират повече от 5-6% подкрепа. Интересно всеки път е не колко гласове ще спечелят, а от коя партия точно ще се явят (и тук имаме трансфери). Налице е още един футболен паралел - както треньорите не сменят тактиките при победни мачове, тъй и партиите масово издигат настоящите си кметове. Но политиката не е футбол. Ако на игрището важни са головете и заради тях падаш за дузпа или риташ по кокалчетата съперник, то в обществените отношения резултатът не е най-важен - важна е почтеността. Затова с неудоволетворение трябва да констатираме, че много непочтени настоящи градоначалници са издигани за нов мандат само защото "имат ресурс" да спечелят отново. Важи в пълна степен за ГЕРБ и ДПС в смесените райони.

Цялата тази работа обаче, както вече се подразбра, никак не е смешна. Тя отравя няколко дефицита и олицетворява изключително негативни тенденции. Не са новини, но се задълбочават.

Първото, което става ясно, е, че партии и политици не уважават избирателите. Издигането на едни и същи хора, повечето проверено неизбираеми, показва



огромна ненавист към електората - "нек'ъв мат'риал"



Материалът така и така ще гласува, пък ако мнозинството не го направи, малцинството ще осигури нужните бюлетини. Какво ако мнозинството пасува? Целта на политиците не е то да е активно, а те да си постигнат съответните задачи - получава се най-добре при вот на твърдите електорати.

Втората новина, видна от еднаквото състезание, е, че кандидатите и политическите формации нямат адекватно разбиране за това що е политика, що е обществена полезност. Знаете ли защо се (само)издигат едни и същи хора? Ами защото идеята не е как да се помогне на обществото, а да се свършат лични работи - "аз ще участвам, ще ти открадна гласове; на втори тур или в съвета ще те подкрепя, но знаеш какво и как после...."; главната цел не е кметският стол, а да се спечелят мандати в общинския съвет, кандидат-кметът се ползва като локомотив за листата; много пъти се цели просто регистриране на участие, за да не бъде забравена съответната партия или лице. Тук добавяме и доста претенденти, които чисто човешки са си втълпили, че са вечно избираеми. Мафията, световният империализъм и глупавият електорат са били причина за случайните провали досега.

Политиката е мръсна работа. В България - още повече. Утвърдена практика е да се участва на местни избори



с идеята да се спечели бюджет



от партийната централа и спонсори (най-често са лъгани колко добре са си инвестирали парите), а после съответният местен кандидат да взема хубав процент от събраната сума (за партията и България се е жертвал). Факт е също, че изборите струват пари. Много. Победители (и загубили) после трябва да връщат. Пак много. Затова и преди, и сега кандидати стават хора, които могат да осигурят такива пари (не се учудвайте от повтарящите се имена).

Все пак има и добра новина. Щом кандидатите са едни и същи, значи политическата банка кадри е плитка. Значи, че мераклиите за този мръсен занаят не са много. Почтените хора предпочитат футбол. Макар че и тази игра не е от най-почтените, нали.