Има или няма пробив в охраната на премиера, предоставяна от държавната НСО? Да се дадат ли на комисията по досиетата имената на чуждите граждани, които са сътрудничили на разузнаванията до 1991 г., дори ако все още работят за тях? Кой източи и срина КТБ, защо специалните служби проспаха всички процеси и кой ще понесе отговорност? Кой контролира харчовете на спецслужбите? Има ли всъщност система за национална сигурност? Налице ли е достатъчно ясна законодателна рамка и схема на действие при критична ситуация?

Това са само част от въпросите, които



стоят ребром и чакат отговор от управляващите



Включително законодателен.

Преди повече от две години, при първия мандат на ГЕРБ бе вкаран пакет от законопроекти, свързани с националната сигурност и службите. Те не бяха приети, а после обяснението бе, че причината е падането от власт. По време на предизборната кампания партия ГЕРБ обяви, че е готова с тези проекти и те ще бъдат приети веднага след идването й на власт. Каква обаче беше изненадата, като веднага бяха направени поправки единствено в законите за МВР и за ДАНС, и то с едничката цел да се върне статуквото от първото управление на ГЕРБ, както и да бъдат сменени съответните ръководители.

Повече от 6 месеца по-късно законите за националната сигурност и за службите не са факт. Нищо че Националната служба за охрана и Националната разузнавателна служба вече повече от 25 години работят в законодателен вакуум, нищо че изобщо не е ясно кой кой е в системата за национална сигурност, нито



кой какво ще прави по време на остра криза



Едва онзи ден пакетът от законопроекти мина на първо четене. Става дума за общ закон за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, както и за закони за НСО, за военното разузнаване (сега служба "Военна информация") и за Държавна агенция "Разузнаване" (в момента Национална разузнавателна служба). За евентуалното окончателно приемане на тези закони ще мине поне още половин година. А като се имат предвид острите спорове по отделните проекти, включително и в управляващата четворна коалиция, то като нищо ще отиде още година.

Първото четене мина в общи линии в шеги и закачки, както и с уговорки, че всичко ще се оправи до второ четене. А спорове и проблеми много. Дори и в уж беззъбия и безконфликтен рамков закон за националната сигурност. Законът за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, както е пълното му име, на практика разписва правомощията на Съвета по сигурността към Министерския съвет, който се предвижда да концентрира значителна власт. Неговият състав е същият, както и сегашният, предвиждан обаче само в правителствени постановления. Съветът включва министрите на отбраната, финансите, на вътрешните и на външните работи, главния секретар на МВР, шефовете на военното и цивилното разузнаване, на ДАНС, на НСО и секретар. Ръководи се лично от премиера.

Шефовете на службите са обособени в



разузнавателна общност, чиито правомощия са твърде неясно описани



Този проектозакон разписва и системата за управление на кризи. Предвижда се положение на криза да се обявява с решение на правителството, както и да има Национална система за управление, включваща национален, ведомствени и областни ситуационни центрове. Дали тези разпоредби ще решат някоя криза?

И докато при този проект нещата някак могат да бъдат изгладени, не може да се каже същото за трите устройствени закона - за НСО, за външнополитическото разузнаване и за военното разузнаване. Тук има възел от проблеми, който трудно ще бъде разплетен. Особено като се имат предвид споровете около НСО и дори идеите за нейното вливане в МВР. Чуват се гласове, че за България подобна служба с 1200 служители и 40 млн. лв. бюджет е огромна. За отряда за борба с тероризма отиват примерно 4 млн. лв. Има мнения, че от охрана има нужда обществото, а не политиците и ако ги е страх, да си плащат сами за охраната.

Управляващите и президентът обаче смятат, че такава служба трябва да има. Стигна се дотам да се аргументира съществуването й с бъдещото председателство на България в Европейския съюз, което все пак ще трае само половин година. Така или иначе, проект за закон за тази служба има и се предвижда тя да е самостоятелна, военизирана и с твърде много правомощия. Сега тя се движи само по правилник, утвърден от Министерския съвет в далечната 1992 г.

Проблеми ще има и около даването на възможност на разузнаванията да следят и подслушват и в България и за това, че току-що назначеният шеф на военното разузнаване на практика не отговаря на изискванията на току-що приетия на първо четене бъдещ устройствен закон на службата.



ГЕРБ и Реформаторският блок се разминават фундаментално по въпроса



за структурата на НРС и служба "Военна информация". Главните управляващи предлагат двете служби да запазят автономията си, докато реформаторите настояват с отделен законопроект те да се обединят в обща Държавна агенция "Разузнаване". И това е само още един пример какви скандали предстоят. Само с гласовете на ГЕРБ целият пакет закони не може да мине. Накрая може да се окаже, че всичко е било пушилка, каквато е на път да се окаже цялата законодателна операция на управляващите по линия на КТБ. Щяха да се променят НПК и ГПК, за да се спре източването на КТБ, щеше да се възстановява справедливостта и какви ли не още закани. Предвиждаха се възможности за спиране на сделки, за атакуване на сделки в съд, за извънредни запори и възбрани. После прокуратурата, която бе накичена с тези нови правомощия, сама се отказа от тях и се тръгна към предоставянето им на финансовия министър, който има и сега част от тях.

В крайна сметка и с проектите за законите за националната сигурност и службите, и с проектопромените, посветени на КТБ, се спусна завеса, зад която се прикриха мръсните тайни: какво точно се случва в момента, кой проспа изчезването на няколко милиарда лева, които сега данъкоплатците плащат. Или как стана така, че младеж насочи пистолет в главата на Доган, охраняван от няколко роти хора? Какво точно работят разузнаванията и заслужават ли си милионите, отпускани за тях? Кога те и останалите служби ще разкрият изнесените от политици пари зад граница? Да спим ли спокойно, че управляващите могат да реагират при заплаха от терористичен акт?

Все въпроси, чиито отговори се давят в законодателното блато.