Успехът на Анджей Дуда на президентските избори в Полша е политическо земетресение. Неопитният политик от втора линия на опозиционната партия "Право и справедливост" не само че надхитри всички социолози и медии, които допреди два месеца почти не го виждаха на втори тур. Консервативният евроскептик Дуда, чиято партия, водена от бившия премиер Ярослав Качински, е близка политически до британските тори, чешките консерватори и унгарския премиер Виктор Орбан, триумфира в страната, известна със силното си проевропейско чувство и впечатляващото си икономическо развитие през последното десетилетие под ръководството на Доналд Туск, който в момента оглавява Европейския съвет. Дали Полша, която досега бе бастион на стабилността и доверието в Европа, разклатена от популизъм и обществено недоволство, също ще поддаде? И как е възможно 52 на сто от поляците да дадат гласа си за кандидат на партия, която отхвърля настоящия модел на полската република и остро критикува основните постижения от последния четвърт век, издигнали репутацията на Полша в Европа?

Успехът на Дуда може да е



сигнал за голяма политическа промяна



в страната и подготви пътя за изборна победа на "Право и справедливост" на парламентарните избори през есента на тази година. Ако стане така, това ще обърне вълната в полската политика и може да промени и политиката и позициите на Полша в Европа. В периода 2005-2007 г., когато "Право и справедливост" бе на власт, вътрешните конфликти в страната се задълбочиха, вътрешната политика прие силен консервативен курс и страната поведе по-националистическа външна политика. Би било преждевременно и все пак погрешно, ако заключим, че гласуването за Дуда е на първо място вот срещу Европа и за сериозна промяна в полската външна политика. Не е изненада, че тези избори бяха силно фокусирани върху вътрешни проблеми, и може да се заключи, че ще имат дълготрайни последствия.

Освен на твърдия електорат на "Право и справедливост" Дуда



дължи успеха си предимно на млади хора



- 60 на сто от избирателите на възраст 19-29 г. избраха Дуда, 43-годишен адвокат. Техният избор е много повече от това да дадат шанс на свежия политик, той бележи началото на поколенческа промяна в полската политика и края на 25-годишния посткомунистически период с всичките му предимства и недостатъци.

Коморовски, една от иконите на антикомунистическата опозиция през 70-те и 80-те г., изгради политическите си позиции и авторитет върху големия успех на трасформацията на Полша през последните две десетилетия и половина, за която той самият допринесе много и затова може да твърди, че е един от символите й. Той с право се определяше като кандидат на полската "свобода и демокрация". Той обаче разчете неправилно чувствата на обществото,



бе прекалено уверен,



че може и че заслужава да победи (той бе най-популярният политик в Полша и доскоро, до февруари 2015 г., се радваше на подкрепата на 68 на сто от поляците за преизбиране за нов президентски мандат). В резултат на това той проведе катастрофална кампания. Той представи надпреварата като битка между "рационална" (проевропейска, демократична, либерална) и "радикална" (антиевропейска, против системата и против просвещението) Полша, с което доказа, че е напълно незапознат с емоциите и очакванията на голям брой избиратели. Това разделение наистина е в основата на политическото разделение в Полша през последното десетилетие - между национално-консервативната "Право и справедливост" и либералната "Гражданска платформа". Но тъкмо отхвърлянето на този тревожен политически конфликт (до голяма степен личен между Качински и Туск, както и воден на идеологическия фронт) заедно с убеждението, че то вече не отразява действителността, обяснява поведението на избирателите на последните избори. Освен това Коморовски говореше за продължаване на курса, а поляците искаха промяна.

На първия тур на изборите надеждите падаха основно върху протестния кандидат Павел Кукиз, бивш рок музикант и политически новак с консервативни възгледи, който събра над 20 на сто от гласовете (40 на сто от които бяха на най-младите избиратели). Без съмнение, неговият резултат бе



най-важното послание



на тези президентски избори, незабелязано дотогава от нито една медия или социологическа агенция - огромното недоволство и гняв на полското общество и силните настроения срещу статуквото. Кукиз ще създаде нова партия и ще се кандидатира на парламентарните избори наесен, а вероятният му успех да влезе в парламента може да промени баланса в полската политика. Партията му би била естествен коалиционен партньор на "Право и справедливост" и би участвала в такова правителство - досега се смяташе, че партията на Качински не може да си намери коалиционен партньор и затова е обречена да бъде в опозиция. Най-значим обаче е фактът, че толкова много избиратели гласуваха протестно на първия тур и прехвърлиха на втория тур симпатиите си към Анджей Дуда (59 на сто от поддръжниците на Кукиз са гласували за Дуда). И основният мотив на хората, гласували за Дуда, не бе толкова да върнат "Право и справедливост" на власт, а по-скоро желанието за промяна след 8-годишно управление на "Гражданска платформа".

На фона на случилото се през изминалото десетилетие това звучи изненадващо. Но



за народния гняв има обяснение



Икономическата трансформация през последните десетилетия доведе до бърз икономически растеж, но не всички поляци сполучиха от това. Безработицата сред младото поколение е над 20 на сто и дори тези, които имат работа, се борят да получат достоен доход и подходящи условия на труд, които им дават достъп до социални услуги. Общественият сектор, преди всичко здравните услуги, е в доста тежко състояние - вероятно основна жертва на неолибералната трансформация след 1989 г. Мечтите на обществото и предимно на младите хора растяха по-бързо от икономическия подем. Коморовски и "Гражданска платформа" по някакъв начин станаха жертви на собствения си успех: изумителният темп на икономическо развитие породи обществени очаквания, които трудно могат да бъдат удовлетворявани. Златният век на полската трансформация свърши и следващите 10 г. ще са трудни и икономически, и политически.

Главният провал на Коморовски и партията му е неспособността им



да отговорят на общественото недоволство



и да представят визия за Полша през следващото десетилетие. Аргументът им, че страната се нуждае от стабилност и приемственост и че трябва да бъде защитавана от "радикалната" десница "Право и справедливост", не мина. Уморените от 8-годишното управление на "Гражданска палтформа" не се поколебаха да гласуват за Кукиз и Дуда, които се обявиха за смяна на поколенията и по-добро разбиране на проблемите на хората. Пък и най-младите избиратели не помнят управлението на "Право и справедливост" през 2005-2007 г. в стил "Виктор Орбан", защото, ако бе така, щяха добре да си помислят, преди да пуснат бюлетините си на президентските избори.

Нито Кукиз, нито Дуда имат програма за бъдещето на Полша. Изборните обещания на Дуда - оттегляне на предложенията за пенсионна реформа, въвеждане на по-ранна възраст за пенсиониране, увеличаване на прага за освобождаване от данък върху общия доход, трудно могат да бъдат изпълнени без подкрепата на правителството и без да се съсипе бюджетът на страната и да се погази нормалната логика (демографските тенденции налагат като абсолютна необходимост по-късната пенсионна възраст). Но победата на Дуда със сигурност ще подсили позициите на "Право и справедливост" за изборите наесен (и партията вече поведе в социологическите прогнози) и ще доведе до вътрешни борби в управляващата "Гражданска платформа", която и бездруго бе отслабена от заминаването на Туск за Брюксел. Правителствена промяна след 4 месеца е много вероятна.

Правомощията на президента в Полша са ограничени, но той има право да инициира и да налага вето на закони, има думата и във външната политика. Дуда няма ясно заявени възгледи по европейски външнополитически теми, но обеща да промени отношенията с Германия (които според него и партията му са основани на подчинение на Полша на интересите на Берлин) и да се фокусира върху отношенията със САЩ - той сериозно критикува например неотдавнашното решение на правителството да подпише договор с "Еърбъс" за хеликоптери за полската армия. Ако "Право и справедливост" се върне на власт, полската позиция по европейската политика за климата или миграцията например ще се втвърди и ще е по-малко склонна на компромиси. Политиката към Русия и Украйна ще остане в основни линии същата, но е малко вероятно Дуда да успее да изпълни целта си да върне Полша в Нормандския преговорен формат, тъй като отношенията с Германия и Франция със сигурност ще се затруднят.

Все още има няколко месеца до парламентарните избори, които ще породят много повече емоции и въпроси, отколкото президентските. Резултатът не е известен, но едно е ясно със сигурност - в полската политика се осъществява смяна на поколенията, която може да разтури политическия пейзаж в страната по-скоро от очакваното. Все още не е известно кой ще се облагодетелства от общественото недоволство, но вълните, породени от президентските избори, няма да се уталожат скоро.