В. "Гардиън" разказа вчера за уникален брюкселски ритуал. Всеки ден по пладне журналистите питат едно и също: "Какво става с Гърция", и всеки ден т.нар. говорители на комисията с важно надути бузи и със строг назидателен тон обяснявали как "времето на Гърция изтича", как тройката кредитори усърдно преговаря с атинското правителство, но резултат няма. Горките наивни папагалчета! Те така и не разбраха, че всъщност тяхното време изтича и докато се перчат и умуват, те самите се пързалят по наклонената плоскост и вече се отърколиха отвъд невидимия предел, зад който разумът на финансовите сметки изчезва, и пропадат



в света на трансцендентната икономика,



"икономика на отвъдното", ще рече отвъд предела, до който длъжникът може все още нещо да загуби. Поставете се на мястото на длъжника - на позорния стълб насред мегдана всички те сочат с пръст и крещят, и обвиняват, и бирници шетат наоколо - един ти взема ризата от гърба, друг ловко те изува. Срамна сцена, но докога? Докато ти дръпнат и последното парцалче, лъсва ти голият задник и нямаш вече какво да криеш, нищо да губиш, нито да пазиш. На български наричаме това "да те докарат до изуй гащи". После идва безразличието. Не любимото на икономистите безразличие на Парето - точката на равностойна размяна, а абсолютното безразличие на нищия, който няма какво да губи. Един титан от Уолстрийт питаше онзи ден: "И после какво, да не би да нахлуят да ги избесят до един (гърците)". Ако нахлуят, после ще трябва да ги хранят. Край - отвъд предела, на който длъжникът всичко е изгубил, продължава да губи само кредиторът. Отвъд предела



длъжникът изпада в нирвана,



в състояние, погрешно превеждано като "блаженство". Не, "нирвана" означава буквално "угасване" - за будиста това е покоят, след като изчезнат страстите, делюзиите, алчността, състояние на края на страданието, спокойствието на ума при освобождението ("мокша"). Гръцките публични финанси изпаднаха в това състояние след половин година агония, докато кредиторите изцеждаха мълчаливо последните фискални резерви (наистина държавният дълг на Гърция спадна от 319.2 млрд. на 317.1 млрд. евро, 2.1 млрд. евро нетни погашения, за които похарчиха 7 млрд. евро). И край. Без полза. Напротив. Евростат обяви, че от първото тримесечие на 2015 г.



гръцката икономика отново е в рецесия,



т.е. поне 6 месеца назад брутният продукт се е свивал. Но макар сумата на държавния дълг да намалява, неговата тежест е нараснала - и наистина в края на 2014 г. Гърция отбеляза абсолютен рекорд - 180% отношение на дълг към БВП. Оттук нататък това съотношение може само да расте: пари за плащане вече няма, лихви и просрочия се трупат, но БВП в знаменателя на формулата се топи. Да напомним, че пределното ниво на задлъжнялост, което финансистите приемат за обслужваемо, е 100-120% държавен дълг към БВП. За стопанство, което гони размер на дълг близо двойно над предела, единствено възможните прогнози и размишления са отрицателните. Нека я наречем



апофатична икономика



по аналогия с едноименното негативно богословие (от гр. ??????????, отрицателен), което изразява същността на божественото чрез последователно отрицание на всички възможни негови определения (защото нито едно от тях не е съизмерно с божествената същност). Апофатичната икономика опознава същността, като осъзнава онова, което тази същност не е. Опитайте и ще почувствате как започвате да разбирате гръцката икономика. Какъв е смисълът Гърция да излезе от еврозоната (т.нар. Grexit)? Няма. А да обяви фалит? - Няма. Има ли смисъл сделка с кредиторите? - Никакъв. Има ли изгода Елада да се върне към драхмата? - Няма. Да поддържа обращение на еврото? - Отново няма. Тези въпроси имат смисъл за кредиторите на страната и организациите, в които тя участва. За изпадналата в нирвана икономика те са безсмислени. Не че очаквам онези в Брюксел да проумеят безпощадната логика на пълното отрицание. Тя е логика на единствено възможното - което остава, когато всичко положително вече е отнето,



една ултимативна логика,



от ultima ratio ("последната възможност"), онова, което се случва, ако не се случи нищо друго. Гърция няма да обяви мораториум на плащанията, защото нищо не печели от този ход. Просто ще спре да плаща, като свършат парите за плащане на дълга - ще остане да плаща само текущите разходи. Ако постъпленията й не стигат за това, една част от задълженията си ще "плаща" с обещания. В Атина - като някога в Аржентина, - ще измислят някакви "ценни" книжа - без лихва и без падеж, обещания на държавата да ги плати когато може. Ако постъпленията този месец стигат напр. за 75% от заплатите, държавата плаща заплатите 75% в пари, 25% в обещания (облигации). Другия месец постъпленията са още по малко? - тогава заплатите ще са 50% в пари, 50% в обещания и т.н. Ако предпочита, правителството може да издаде обещанията във вид на банкноти (като банкнотите с Мики Маус за домашни детски игри). Може да ги кръсти "драхма", ако реши. Междувременно гърците теглят пари от сметките си, докато приберат всичко. В последните 2 работни дни, 28 и 29 май, са изтеглили от банките 800 млн. евро. Засега ЕЦБ снабдява гръцките банки с евро в банкноти, така замества панически бягащите вложители - илюстрация как



проблемите на Гърция стават проблеми на кредиторите



и все по-малко са проблем на гърците. Атина няма да се напъва да излиза от еврозоната. Тя няма да прави нищо оттук нататък - каквото кредиторите решат, да го правят, техен проблем. Ако бях лидер от "големите" и "старите" в Европа, още днес щях да уволня поне половината от тъпите брюкселски хрантутници, които загубиха толкова време и натикаха Евросъюза в това безизходно положение. Казват, че Гърция е в дълговото блато. Не, тя е отвъд него. Transcendent. Сега в блатото е затънала Европа.