Вече ви разказвах военната история на Малта и, признавам, с труд се удържам да не ви разходя из нейните музеи и твърдини, из странните, понякога шокиращи епизоди на нахлувания и отхвърляния, на блокади и мъжествено отстояване на тази средиземноморска твърдина. Завоеватели, кораби и цели ескадри са намерили гибелта си пред нейните стени и... скали. Понякога малтийският залез и тежкият отблясък на водите още извикват видения за призрачни армади, застрашително приближаващи от дълбочината на пейзажа. А под бдителния поглед на фортовете поколения туристи опитват да надникнат в диплите на столетията.

По някаква странна закономерност войните и военните средства оставят повече следа във времето, отколкото мирният живот на народите. В музеите на света най-многобройни и най-добре запазени са обикновено оръжията от всички епохи, а между паметниците, които археолозите откопават по земното кълбо, най-внушителни са крепостите. Това буди удивление, тъй като войните са процес на разрушение, а не на съхранение, но и то си има обяснение - в създаването на оръжия и на военна техника от всички времена човечеството е влагало и продължава да влага повече старание, упоритост и мъдрост, отколкото за благата на мирния си живот. Мисълта за победа на бойното поле е вдъхновявала учени и изобретатели от всички епохи да изковават най-здравите и съвършени средства за нейното постигане. С времето народите са се научили сами да ги запазват и показват в своите музеи като доказателство за собствения си технически гений и за творческите си възможности. От мечове и върхове на стрели, от копия и ризници до внушителни топове, танкове и самолети, кораби и подводници... днес те разказват за военната история на планетата. Привличат милиони посетители и понякога единствени олицетворяват епохата, през която са били създадени.

Както се досещате, Малта не прави изключение. Тази пролет страната е фокусирана около спомените си за последната голяма война, но годишнината отмина и вече можем да се върнем още по-назад. Странно, но това, което искам да разкажа, не е свързано с никоя от баталиите в миналото, макар да е създадено именно за това. И как само е създавано!

На брега на Средиземно море в малтийския форт Ринела стои 100-тонното оръдие на малтийската брегова отбрана, чието създаване и пренасяне дотук са сюжет за исторически роман. ("Сърби ме ръката", казваха в такива случаи старите писатели от миналия век. Но ако бъда точен, не ме сърби чак колкото за роман.) Сагата около неговото създаване започва през втората половина на ХIХ век. Италианският флот загубва голямата битка край остров Лиса със скромните военноморски сили на Австро-Унгария, която по онова време има излаз на Адриатическо море. Италия жадува за реванш и се заема да създаде силен военен флот. За първите два линейни кораба с невиждана дотогава петдесет и пет сантиметрова броня италианското правителство поръчва осем стотонни оръдия в оръжейницата на Уйлям Армстронг край Нюкасл, Англия. Първото оръдие е било готово и изпратено за Италия през 1876 г. Това е годината на Априлското въстание в България.

Въпреки че отношенията с Италия въобще не били враждебни, Лондонското адмиралтейство възприело появата на корабна артилерия от такъв калибър в Средиземно море като заплаха за двете си основни военноморски бази в района: Гибралтар и Малта. По онова време тези малки британски владения добили особено значение - там зареждали въглища английските параходи по пътя за Индия през новопостроения Суецки канал. Веднага поръчали на Армстронг четири топа - по два за всяка от двете средиземноморски територии. Онзи, който днес е в Ринела, пристигнал от Нюкасл на 10 септември 1882 г. Прекарването му във форта се предшествало от установяване на гигантски крикове, строеж на временен кей пред укреплението, уголемяване на самия залив на Ринела с подводни взривове, разширяване на пътя до форта.

Тази подготовка продължила повече от година и топът бил прекаран в Ринела едва в края на 1883 г. Сто артилеристи от Шотландската кралска дивизия теглили шейната върху метални валяци, на която топът пъплел към позицията си. Разстоянието от близо 300 метра той изминал за 87 дни! В пет часа след обяд на 12 януари 1884 г. бил поставен на лафета си...

Как е изглеждал резултатът от тези усилия? (Впрочем, така изглежда той и днес.) Един 103-тонен топ - намерих му данните: калибърът му е 450 мм, дължината 10 метра и изстрелва еднотонни снаряди при далекобойност 8 мили. Зарежда се с над 200 килограма черен барут. Самото напълване и насочване на оръдието се извършва с помощта на парно-хидравлична система. Въпреки това за произвеждането на един изстрел са необходими 35 души прислуга и този изстрел струва астрономическата за онова време сума от 100 паунда. Толкова е била дневната заплата на 2400 войници от малтийския гарнизон!

Не бива да забравяме, че това чудовище е поставено в Ринела доста преди по европейските бойни театри да се появят "Дебелата Берта" и другите артилерийски динозаври. Днес то си стои там, загледано по навик в откритите морски пространства. На брега и в плитчините пред него световни кинокомпании снимат морски битки и трагедии. Ред прочути суперпродукции са се разиграли току под носа на топа. А иначе - запазени са погребите и казематите, изсечени в самата скала, системата за насочване и зареждане на оръдието, огромните снаряди и механизмите за пълнене и прицелване, монтирани дълбоко в камъка. Както и спалните на гарнизона, кухнята и прочее от бита. Запомнил съм металния сервиз за ром (или бренди, кой да ти каже), в който каничките са подредени по големина според чина: голяма за капитана, по-малка за сержанта и така до най-малката за простия бомбардир. Английски ред, английска справедливост.

Не ви го разказвам като реклама за туристи. Занимава ме съдбата на този амбициозен военен проект, поучителна не само за артилеристи и милитаристи, но и за отделния човек, пък бил той и най-добродушен пацифист. Чудовищата на Армстронг се появяват, когато бездимният барут измества черния и в световните армии нахлуват оръдията, които се пълнят отзад. Те помитат топовете, зареждани през дулния срез и нашият топ от Ринела служи има-няма двайсетина години. Създаден е с претенции за владетел, а се е оказал фигурант. Ако е гърмял, гърмял е само за проба. Освен него е останал само побратимът му в Гибралтар. И той като спомен. Няколко пъти пробвах да го снимам по-представително, по-внушително, тържествено. Но винаги в кадъра се оказваха и някакви кози. Това е сегашният гарнизон на Ринела.

Има нещо тъжно в това, но и нещо ведро. Времето, приятелю, може да обезсмисли всяко могъщество, всяко стремление за власт и превъзходство. Идва и го отмества независимо от тонажа, от силата, от волята и от страстта. И се разпадат планове и предначертания, забрани и наслоения. И нещо ново стъпва на сцената, винаги ново и понякога за добро. Мразя правилото поуката да се казва накрая, но какво да се прави - ако това е поуката...