Ако има нещо, което на българите наистина ни се удава, то е да бягаме от проблемите. Всички знаем, че ги има, всички страдаме, непрекъснато говорим, дебатираме и се оплакваме, но предимно на маса. Причината е ясна - да се говори е просто, а да се решават трудностите не е. Изисква се много мислене, бачкане, упорство и готовност да изтърпиш редица неприятни последици. Само вижте проблема с историческите български общности зад граница. Напоследък непрекъснато ни се налага да мислим за тях, колкото и да не ни се иска да се занимаваме с нищо друго освен с нас самите. Няма как - пламъците в Украйна още не са изтлели, а в съседна Македония ситуацията се влоши толкова бързо и рязко, че чак се заговори за войски по границата и приемане на бежанци. Всички сме наясно, че нещо трябва да се направи за нашите малцинства в тези страни, за да ги подсигурим с алтернативен изход при нови и по-тежки кризи.

Политиците, а и голяма част от обществото, открай време виждат решението в ускореното издаване на български паспорти на доказаните наши сънародници в чужбина (мнозина смятат, че това е и начинът да се ограничат ефектите от демографската криза).



Пътеката за това вече е начертана



- Законът за българското гражданство предвижда получаването му по облекчен ред от кандидатите с български произход. И тук идва ключовият въпрос - как се доказва нужното родословие? Установеният ред изисква удостоверение за български произход, издадено от Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) - един незначителен на пръв поглед документ от една дребна наглед институция, около които се завихриха страшни политически и институционални бури.

Съгласно Закона за българите, живеещи извън Република България, условията за признаване на български корен са да имаш поне един възходящ роднина от български произход и да притежаваш българско национално съзнание. Произходът се доказва пред ДАБЧ с документ от български или чужд държавен орган, от организация на местни българи, призната от компетентните български власти, или от Българската православна църква. А националното съзнание - с нотариално заверена декларация. Освен че улеснява получаването на български паспорт, удостоверението за български произход води със себе си редица привилегии - право на труд у нас след получаването на съответното разрешително, на стопанска дейност, на безплатно основно и средно образование, както и висше, по същите условия като всички останали български граждани и т.н.

На пръв поглед нещата изглеждат уредени, но всъщност изобщо не са. За това се разбра преди около 2 г., когато Съветът по гражданство към правосъдния министър алармира, че удостоверенията, издавани от ДАБЧ, не са съвсем наред. Подозренията се породиха заради множеството преписки на кандидат-българи, в които се съдържаха само декларации, но не и друг тип документи, доказващи произход. Проверка на Върховната административна прокуратура от края на 2014 г. извади данни, че стотици граждани на Косово и Албания са получили през годините наш паспорт, въпреки че недвусмислени доказателства за българското им родословие няма. Думата "корупция" съвсем очаквано изникна на устата на всички и тогавашният премиер Георги Близнашки уволни шефа на ДАБЧ Йордан Янев. Скандалът приключи като всеки друг -



подкупни чиновници не се намериха,



реномето на институцията се срина и цялата й дотогавашна практика по издаване на удостоверения беше поставена под съмнение. Затова и Съветът по гражданство започна да задържа пратените от агенцията преписки, позовавайки се на резултатите от прокурорската проверка. Висящите преписки към момента са около 15 хиляди, най-вече на просители от Македония.

Така създалата се ситуация доведе и до междуинституционална разпра, която не е утихнала и досега. От ДАБЧ кръвно се обидиха на правосъдното министерство, че не им признава удостоверенията. По думите на назначения през март за шеф на агенцията Борис Вангелов прокуратурата никога не е твърдяла, че действията на подопечните му са били незаконосъобразни, от което следва, че издадените удостоверения са си наред. Срещу ведомството на Христо Иванов скочиха и депутатите от ресорната комисия за българите в чужбина, според които Съветът по гражданство в нарушение на закона си позволява да отменя актовете на друг административен орган (в случая ДАБЧ) - действие, което е от правомощията само на административните съдилища. От обясненията на правосъдното министерство се разбра, че са принципно против практиката да се раздават удостоверения за произход само срещу една нотариално заверена декларация - подход, който според тяхно "неофициално" проучване не се ползвал никъде в Европа освен у нас. Опонентите им обаче възразяват, че голяма част от българите от диаспората не притежават никакъв документ, с който да удостоверят произхода си и декларацията остава единственият начин.

Другият подход - посредством организациите на българи в чужбина, на които ДАБЧ признава правото да издават документ за произход, също е тотално блокиран. Досега това можеха да правят само Културно-информационният център на българите в Босилеград (Сърбия) и Българският културен клуб-Скопие (Македония). През февруари от БККС се оплакаха, че двете организации са били заличени от регистъра на агенцията, след като се отказали да се съобразят с ултимативното й изискване да променят уставите си и да се съгласят да пращат годишни отчети в София. Македонските българи изразиха и недоумението си, че след като се съгласили да помагат с удостоверенията за произход, голяма част от окомплектуваните с издадените от тях документи преписки изобщо не се придвижват. Блокажът съвпадна с периода на гореописания конфликт между ДАБЧ, Съвета по гражданство и прокуратурата. Напрежението нагнети допълнително вицепремиерът Меглена Кунева, която в началото на март обяви, че спрямо двете сдружения има подозрения за нарушения по линия на въпросните документи. Раздразнени, от КИЦ Босилеград въобще отрекоха да са издавали всякакви документи и се обявиха за жертва на "ножицата на антибългарската пропаганда от двете страни на границата". Така



беше нанесен тежък удар на доверието



между диаспората и българските държавни институции, а перспективите за сътрудничество съвсем изчезнаха.

Междувременно политиците за пореден път демонстрираха, че устройването на "наши хора" им е далече по-голяма грижа от институционалните проблеми, както се видя в скандала около назначаването за шеф на ДАБЧ на Ива Йорданова - интимната приятелка на икономическия министър и водач на СДС Божидар Лукарски. Това стана през октомври 2014 г. - точно след гръмовното уволнение на Йордан Янев. Назначението на Йорданова отвсякъде вонеше на политическа шуробаджанащина - освен близостта си с Лукарски, тя можеше да се похвали и с членство в ДБГ на вицепремиера Меглена Кунева - основния политически партньор на синия лидер. Министерското протеже обаче прекара на поста едва няколко дни, след което беше принудена да подаде оставка заради острата реакция на българите в чужбина. Вредата обаче беше сторена - до избирането на Вангелов цели 5 месеца агенцията беше на автопилот, заради което правосъдното министерство отложи разрешаването на неразборията под предлог, че чака някой да заеме за постоянно поста.

Горещият картоф сега е изцяло в ръцете на депутатите, които чакат доклад на правосъдното министерство по цялата проблематика, след което ще се захванат да умуват поправки в закона за българите в чужбина. Въпросният нормативен акт е забележителен с това, че откакто е обнародван (на 11 април 2000 г.), не е бил променян нито веднъж. "15 години непипан закон - или е ненужен, или е перфектен", мрачно се пошегува шефът на парламентарната комисия за външните българи Румен Йончев. Именно промяната в този закон обаче ще повлече със себе си и изменения в нормативната уредба на всички ангажирани по проблема институции, а оттам и на действащите практики.

Междувременно поправка, внесена от Патриотичния фронт, мина на първо четене в ресорната парламентарна комисия. Приетите промени значително ще улеснят получаването на удостоверение за български произход, което на свой ред дава възможност за придобиване на българско гражданство по олекотена процедура. Според вносителите до момента законът изобщо не е поставял като изискване пред кандидат-българите да владеят нашия език, така че всъщност тяхната инициатива би довела до затягане на съществуващия режим. На идеята им оказаха плаха съпротива единствено представителите на ДАНС, според които е напълно възможно лице от небългарски произход да владее нашия език. Български произход ще се доказва и с един роднина с български корен, бил той възходящ, низходящ или по съребрена линия до шеста степен включително. В момента законът позволява само роднинството по възходящ ред.