|
| Руслан Стефанов |
- Г-н Стефанов, икономистите от БАН тези дни повдигнаха нов дебат за данъците, а бившият премиер Иван Костов директно се обяви срещу плоския данък. Вашето мнение какво е?
- Плоският данък не изпълни своите заявени цели - да намали съществено сивата икономика, например. Определено имаше ефект на изсветляване, дори бих го нарекъл квази амнистия при по-високите доходи, но индексът на скритата икономика на центъра не регистрира подобрението, което се очакваше. За мен обаче най-сериозният недостатък не е самият данък, а моментът на неговото въвеждане и липсата на солидно аргументирана позиция за нуждата това да стане точно в началото на 2008 г.
Лошо избраният момент говори за липса на достатъчна икономическа аргументация и на практика лиши икономиката от позитивното му действие, защото освободените пари от по-ниския данък изгоряха във вече сериозно прегрялата икономика по онова време. Не мисля, че в момента има политическа възможност за промяна в данъка, нито че е разумно да се прави само защото не е изпълнил заложените цели. Но може да се помисли за освобождаване на най-ниските подоходни групи, при които изкривяването и сивотата остават високи.
- Но нали България е "данъчен рай" точно заради ниските налози?
- Като гледам, райските данъчни кътчета по планетата тези дни се свързват предимно с данъчни измами и укриване на доходи. Когато говорим за инвестиции, трябва да имаме предвид, че 90% от решението на инвеститорите дали да вложат парите си някъде се взема на база достъп до пазар. Дори да имаме нулеви данъци, пак е твърде вероятно една компания да предпочете Китай. Погледнете Грузия - тя е любимецът на Световната банка по отношение на лесно и безпроблемно правене на бизнес, но нямам спомени да се говори за експлозия от просперитет там.
Има много други фактори, които фирмите разглеждат първо, преди да стигнат до размера на данъците - като големина на пазара или например логистика. Как да направиш фирма тук, като стъпваш на първата европейска магистрала в Ниш след 140 км от София и след 300 км от Пловдив? Надали някой ще се впечатли от тези 10% данък, ако трябва да отдели ценно време, за да се обяснява пред различни контролни органи - инспекция по храните, данъчни, трудова инспекция, строителен надзор и т.н.
За инвеститорите е много по-важно регулаторните власти да разбират бизнеса, да знаят какви са силните и слабите страни и да работят заедно. Бизнесът е под непрекъснат конкурентен стрес и не иска да се тревожи за казуси като "Гърмен", КТБ, "Костинброд" и др., а иска да си върши работата.
Това ми напомня за още една наскоро възобновена дискусия - за "ЛУКойл". При едни добри инвестиционни условия нашите данъчни служби би трябвало да имат много ясно разписани правила за трансферно ценообразуване и да са наясно къде има такова и къде няма. И да са в състояние да обяснят на обществото защо няма или защо има. И това не се отнася само за конкретната компания. Имаше сходни въпроси и при ЕРП-тата, а и в други отрасли.
- И големите, и малките фирми обаче се жалват от бюрокрация. Докога ще имаме едни и същи проблеми?
- Държавната бюрокрация навсякъде по света работи по-зле, отколкото се иска на бизнеса. Не това е важното. Важното е, че имаме случаи като Агенцията по храните и обвиненията в корупция. Още през 2011 г. и след това ние ежегодно отбелязваме, че Агенцията по храните не е прозрачна и това води до редица рискови фактори за корупция. Беше въпрос на време някой засегнат да каже "Царят е гол".
- Някой би казал, че при средна заплата от 600 лв. не можеш да правиш актове за милиони...
- И да, и не. Докато на индивидуално практическо равнище това може да служи за оправдание, особено когато вероятността за наказание е ниска, то на теория отдавна е доказано, че няма връзка между равнището на заплащане и корупционното поведение. От друга страна, за хората от администрацията трябва да е ясно, че това, което за индивидуалния служител е 500 лв. и което наистина е обективно малко, за данъкоплатеца са стотици милиони, когато съберем всички агенции и техните бюджети. В частния сектор е същото - хората не получават кой знае колко по-големи заплати, а и са по-незащитени в сравнение с държавните служители, но там подобни оправдания едва ли ще минат. Проблемът не може да се разреши с магическа пръчка, но трябва да е ясно, че всяка година, в която не сме намалили този корупционен натиск от агенциите към бизнеса и към хората, е загубена година. Не бива да се пренебрегва и нивото на съпротива, което ще дойде при подобряване на работата, защото хората са свикнали с този страничен доход, колкото и скандално да звучи.
- Има ли смисъл от създаването на поредната държавна фирма - този път за управление на финансовите инструменти от ЕС - т.нар. фонд на фондовете?
- На мен все още не ми е ясно точно каква конкретна нужда има от този фонд и какъв конкретен проблем ще реши той. Ако говорим за един от финансовите инструменти - "Джереми", не смятам, че в държавната администрация има достатъчно квалифицирани хора, които да администрират фонд за рискови инвестиции, например. И сегашното решение да се остави администрирането на външни, европейски институции е добро и работещо. Но може би целта е да има повече средства за провеждане на национални политики. Свободните средства в държавния бюджет, които правителството може да разпределя по свое усмотрение, се свиха през последните 6 г. Например, има съществено пренасочване на ресурс към пенсии, които правителството не може да контролира. От 2008 г. насам този ресурс нарасна с 4-5 млрд. лв., макар че на индивидуално равнище едва ли някой го усеща като съществено подобрение.
- Вероятно заради големия брой на пенсионерите.
- Да, а заради нарастването на пенсиите също. Сходна е ситуацията и с евросредствата - контролът на правителството върху тях също е по-ограничен в сравнение с националния бюджет. За европарите има редица правила, които овластяват администрацията и не позволяват на политиците да имат директен контрол върху тяхното разпределение. По-ясно се разделят политики от прилагане, колкото и условно да е това. Но все пак е по-трудно да вземеш чисто политическо решение да ги дадеш на определени удобни кметове. Освен това ЕК има крайното решение - изхарчени ли са парите по предназначение и според правилата, или не са.
- Сопот не стана ли нарицателно име за зле изпълнен проект?
- Тепърва ще има още много такива случаи. Става въпрос най-вече за по-малките общини, без капацитет и собствен ресурс. В България има само около 10 общини, които могат да си позволят толкова големи проекти и да поемат със собствени средства наказанията, ако се стигне до такива. За всички останали това ще трябва да стори държавата.
Случаят "Сопот" се драматизира излишно. Смисълът на европейските пари е да се развиват именно най-изостаналите райони. Такива от европейска гледна точка са всички български общини, но най-зле са по-малките. Проблемът е, че това са големи проекти, които самите общини не могат да управляват със собствено финансиране. Това са едни квази държавни проекти, за които обаче отговорност носи общината.
- Вицепремиерът Томислав Дончев обеща, че ако корекцията не е по вина на общината, ще плати бюджетът.
- Точно там е въпросът - кой и кога определя вината на общината? По българските закони едно такова решение следва да мине през съда, което ще забави съществено процеса и може да обезсмисли помощта от държавата. Тук се проявява обратната страна на монетата на множеството структури по изпълнението на ЕС проекти. Единният подход при финансови корекции е "Всички са виновни" и всички проекти да върнат по 10%, например.
