Допада ли ви начинът на управление на Барак Обама? Стилът му е "управление в сянка". Подобен начин на управление е от полза за световните дразнители и непослушковци.

Северна Корея наскоро обяви, че е тествала нова междуконтинентална балистична ракета, изстреляна от подводница, с която може да изпрати ракети с ядрени бойни глави във всяка точка по света. В момента иранските молли контролират стратегическото пристанище в Аден - ключово място в Червено море, а освен това разполагат и с наземни противокорабни ракети, които представляват заплаха за превоза на петрол през Ормузкия проток. Когато ръждясалите ирански военни кораби атакуват плавателни съдове на американската армия, то САЩ отстъпват. Когато моллите откраднат контейнеровоз, който е под американска защита, САЩ не предприемат нищо. Всеки път, когато "Ислямска държава" качи в интернет запис с поредното ужасяващо клане на хора - останало безнаказано от цивилизованите държави, - тийнейджъри по света започват да проявяват склонност към противообществени деяния и мечтаят да се присъединят към подобна кървава баня.

Да, със сигурност



САЩ са слабият играч



Президентът Обама е възприел теорията на Алински (Сол Алински - американски писател и общественик - бел. ред.), според която усещането, че имаш власт, е много по-важно от самата власт. Това се отнася и за слабостта. Безкрайната демонстрация на позорно отстъпление от страна на Обама показва много повече, отколкото истинската американска военна мощ. Властта не означава нищо, ако няма воля тя да бъде използвана.

В момента обаче ставаме свидетели на обрат. Консерваторите печелят изборите - във Великобритания, Австралия, Канада и Израел. Френският президент Франсоа Оланд обещава да помогне на саудитците и съюзниците им, изоставяйки Обама. Норвегия изгони хиляди престъпници мюсюлмани и в резултат на това бе отбелязан "изненадващ" спад в броя на извършените тежки престъпления.

След нападението над парижката редакция на френското сатирично издание "Шарли ебдо"



нерешителните европейски политици се опитаха да направят общ фронт



срещу варварите джихадисти. Ако Обама беше избрал да се присъедини към тях, като изрече магическите думи "Врагът е мюслюманският джихад", днес щяхме да сме свидетели на истинско обединение. Слабият играч обаче разчита на "управлението в сянка". За пореден път.

Никой не може да разбере защо гласоподавателите решиха да загърбят десния и да се насочат към левия политически сектор. Това обаче е добър знак, че потребителите, които очакват блага от държавата, тръгнаха наляво, а производителите се насочиха надясно. Когато се наблюдава напрежение в световен мащаб, избирателите се доверяват на силни, агресивни, консервативни лидери. Гражданите повече се страхуват да не изгубят това, което имат, отколкото се стремят да получат нови безплатни благини.

Светът сега изглежда по-взривоопасен от всеки друг път. В Египет Обама се опита да наложи за президент фашист от "Мюсюлманско братство", но политическият елит скочи и в президентството влезе Абдел Фатах ас Сиси. Днес той съвсем не е най-впечатляващият говорител на мюсюлманите, които не искат нито те, нито децата им да се превърнат в ядрени мъченици. (Вярвате или не, съществуват милиони такива мюсюлмани.)

Обама изпрати свои хора, които да изберат левите сили в Израел, но когато нещата започнаха да изглеждат наистина опасни, израелците гласуваха за стабилните консерватори. Това направиха и американците.



Днес светът има нужда от истински лидер



В продължение на 60 години американски президент беше лидерът на свободния свят - не за да повишава националното ни его, а за да защитава това, което цивилизованите нации най-много ценят. Европейците често крещят и вдигат шум, но накрая знаят как да защитят безопасността, свободата и просперитета си. Издърпвайки килимчето изпод краката на съюзниците си, Обама ги изправи пред реалността, която европейците не искаха да видят. Сега виждат колко са уязвими.

Последните две години от втория президентски мандат на Барак Обама могат да станат и още по-опасни. Бандитите се опитват да обединят това, което са завладели (както иранските молли заграбиха стратегическия пункт в Йемен), и те ще продължават да трупат нови завоевания с допълнителна власт и още територии, ако ние, американците, ще си изберем през 2016 г. нов Роналд Рейгън. Иранците сега правят всичко възможно, за да укрепят властта си в Сирия, Ирак и Йемен. Те не чакат глупавото "мирно споразумение" на Обама, което и без това няма да спазват. Когато врагът изглежда слаб, взимат това, което могат. Това е в природата им; това дори е залегнало и в доктрината им за джихад.

Сунитските арабски режими имат свои джихадистки банди, които действат под различни имена. Те предизвикват объркване, докато ставаме свидетели на бързо разрастващата се регионална война, оглавявана от иранските шиити и сунитите в Саудитска Арабия. Между Индийския океан и Средиземно море Близкият изток е в пламъци, а най-здравомислещите държави се опитват да стоят далеч от него.

Ожесточена битка се води в планината Ел Каламун близо до границата със Сирия, Ливан и Израел, където



Иран и съюзниците му се опитват да направят пробив



Засега Израел тайно помага на сунитите, независимо от това колко са жалки. Ако изглеждаше, че сунитите ще победят, то Израел вероятно щеше да подкрепя другата страна. Такава бе британската политика в продължение на векове: подкрепяй французите, когато германците са силни, и обратното - за да не може една държава да завладее цяла Европа.

В следващите 20 месеца опасностите се увеличават, тъй като Обама става все по-отчаян. Светът сега разбира, че капитулацията на Обама по въпроса с ядрените оръжия си е чист театър. Ядреният кон вече напусна обора си, а нашето карнавално куче обяви фалшива победа, за да прикрие истинското си поражение.

Без съмнение моллите не могат да спрат да се смеят. Те бързат, тъй като имат лоши спомени от потресаващия разгром, който Роналд Рейгън нанесе на Джими Картър през 1980 г. След като Рейгън бе избран, аятолах Хомейни освободи американските дипломати заложници. Рейгън не трябваше да преговаря или да се моли. Когато той беше избран, моллите разбраха накъде духа вятърът и заложиха на силния играч. Те може и да са лоши, но не са глупави.

Когато обаче Барак Обама организира среща преди дни с ръководителите на държавите от Персийския залив в Кемп Дейвид, за да им обясни блестящата си губеща стратегия, кралят на Саудитска Арабия отхвърли поканата. Това направиха емирът на Кувейт и на Катар, едни от "най-добрите приятели" на Обама в Близкия изток.

В Япония премиерът Шинзо Абе започна сериозно превъоръжаване за първи път след края на Втората световна война. Инвазията на Путин в Крим и Украйна принуди французи и германци най-накрая да се заемат сериозно с отбраната на Европа заедно с Финландия, балтийските държави, Норвегия, Швеция и славянските страни.

Когато САЩ са в отстъпление, резултатът не е световен мир. Следва взрив след взрив.