Едва подпряхме килнатата ограда по югоизточната ни граница, и се зададе нова заплаха, но от северозапад. Брюксел щял да ни прати близо 800 бежанци, обитаващи лагери в Италия и Гърция. Вече не знаем откъде да се пазим. Точно от Европа не очаквахме да ни изиграе такъв номер, защото бежанците традиционно идват от югоизток, но ги пропускаме на северозапад да ни се махнат от главите. Сега е обратното. Изолирани български гласове в Брюксел надуват аларма, че дори оттам се вижда как българският сектор на европейската крепост се пука под имигрантския натиск, и настояват правителството да се размърда. Кабинетът обаче гледа невъзмутимо и отказва да изрече дори дума, докато други правителства изразяват на висок глас позицията си към новата политика на "споделена солидарност" в ЕС за приемане на бежанци. Мълчанието е толкова демонстративно, че няма как да не е нарочно. Дипломатически източник в София потвърди пред "Сега", че



властта мълчи нарочно



Има причини, които не бива да се търсят само в традиционното ослушване за команди отвън. Те могат да се резюмират в едно: планът на Еврокомисията устройва България. Първо, той отговаря на нейното желание, изразявано от две години, за споделяне на отговорността за бежанците от целия ЕС, за да не пада всичката тежест върху държавите, които пазят външната южна граница на Европа. Вярно е, че такова желание възникна у нас заради внезапния наплив на незаконни имигранти откъм Турция през 2012-2013 г., но фактът, че в момента не е толкова силен, не означава да се откажем от принцип, който може да ни потрябва при всяка следваща криза.

Второ, този принцип означава да се преразгледа регламентът "Дъблин-3", според който напусналите България бежанци могат да ни бъдат върнати, след като бъдат засечени в друга държава от вътрешността на ЕС. Нашата страна има интерес да се промени този регламент, защото от него се облагодетелстват северните държави, които, под предлог че не са първи приемащи страни, имат право да връщат нежеланите пришълци на държавите, чиито граници са пресекли за пръв път на европейска територия. Повече от логично е, че бежанците от Близкия изток и Северна Африка няма да влязат в ЕС най-напред през Финландия и балтийските държави. Оттам могат да дойдат ескимоси, ако въобще им хрумне да стават бежанци.

Трето, България няма интерес да вдига голям шум за 800 бежанци (при това разделени на групи по 400 за две години), защото би се затруднила много, ако й поискат справка къде са отишли "нейните" 11 500 бежанци, които чудодейно са се стопили до 3000. В началото на годината се появиха тревожни публикации, че Германия, Австрия и Унгария щели да върнат в България близо 7500 бежанци, и затова Държавната агенция за бежанците излезе на 5 януари с успокоително обяснение, че ако не го направят за шест месеца, ще трябва да си ги задържат неограничено, защото България е длъжна да ги приеме само в този срок според регламента "Дъблин-3". Шестте месеца вече са на изтичане и точно сега не е моментът да се търсят кривици в други държави, които имат право да поставят неудобни въпроси. Четвърто, справка на Евростат показва, че



България е европейски шампион



по предоставяне на статут на бежанци на кандидатите за убежище. Тя е удовлетворила 94% от молбите, докато съседна Гърция - едва 15%. На второ място след България е Кипър със 76%, а на трето - Малта със 73%. Вижда се, че никой не може да ни избута от първото място. Защо българските власти са толкова чевръсти? Защото, след като получи статут на бежанец, незаконният имигрант престава да бъде незаконен и добива право на свободно движение на територията на държавата. Никой не е длъжен да го следи къде ходи и ако по някакъв начин се озове в друга държава, сам си поема отговорност как да се оправя пред тамошните власти. Все пак България не е комунистически затвор и не стреля по бегълци през границата, които дори не са извършили никакво престъпление.

Ръководителката на бежанско-мигрантската служба към Българския Червен кръст Марияна Стоянова е най-високопоставеният служител в държавата, осмелил се досега да обясни нейното доволно мълчание. Пред агенция "Фокус" тя заяви в сряда: "България приема лица, търсещи закрила. В момента, в който те получат закрила и съответните документи, по-голямата част от тях напускат страната. Те не се установяват в България. По наши изчисления от 11 000 бежанци през миналата година в момента са останали не повече от 3000 души. Всички останали са извън страната." Колко обидно! Бягащите от войни и мизерия



не харесват нашия земен рай



Щели да ни пратят още 800 такива. Да заповядат, но бързо ще разберат, че са изтеглили късата клечка от европейската томбола, и първата им мисъл вероятно ще бъде как да поправят грешката си.

Разбира се, в Брюксел не са кръгли глупаци и си дават сметка, че ако България не им се види на бежанците поне поносимо привлекателна, ще се върнат като бумеранг в по-богатата част на Европа. Затова за всеки от тях ще бъде отпусната сума от 6000 евро годишно, за да може държавата да му намери подслон и да му осигури задоволяване на основните потребности за оцеляване. "6000 евро не са малко. Според мен това е една разумна сума. Тя е базирана на изчисления, така че да съдържа основните елементи за интеграцията, а именно настаняване, издръжка, здравни осигуровки. Тази сума не е преценена случайно, а така, че държавата да не натоварва бюджета си допълнително с тези 800 души", казва Марияна Стоянова. Всъщност сметката е много елементарна. Според европейската статистика на българин се падат 5800 евро от годишния брутен вътрешен продукт. С други думи, бежанецът ще дойде с "европейска заплата" като среден българин и няма да тежи на държавния бюджет. Ако му хареса, да остане. Но тъй като ще дойде или от Гърция, където средно на човек се падат 16 300 евро годишно, или от Италия - 26 600 евро годишно, може все пак да размисли и ако не на първата, може би на втората година да поеме по широките европейски пътища. Принципът на европейската солидарност изисква преди всичко човещина, а не да се превръщаме в концлагер за бежанци с надзиратели.

На 15-16 юни в Люксембург ще има Съвет на ЕС по правосъдие и вътрешен ред, а на 25-26 юни - среща на върха в Брюксел. И на двете места основната тема ще бъде миграцията. Много държави



изпищяха от споделената отговорност



за бежанците и от предлаганата квотна система. Ако бъде отхвърлена, няма защо да е по вина на България, щом тя не е в един лагер с онези, които искат да я третират като заден двор на Европа, където да тъпчат нежеланите имигранти. Моментът няма да е подходящ да повдигнем въпроса за влизането си в Шенген, защото ще прозвучи прекалено дръзко, като се има предвид, че в момента, макар и пропускливи, границите все пак съществуват, докато след време бежанците ще могат да стигат дори пеша през България до по-привлекателната част от ЕС. Вицепремиерът Меглена Кунева, която в края на април оптимистично сочеше юни като първа възможност за частично вдигане на шенгенските бариери поне по въздух и море, вече е по-сдържана и сочи като реалистичен срок есента. Може и до края на годината. Толкова чакахме (от март 2011 г.) - ще потърпим още няколко месеца.

Ако има нещо, с което България наистина може да си помогне, е да продължи изграждането на оградата по границата си с Турция, но да види как гърците са заградили своя 12-километров сухопътен участък по гръцко-турската граница. Ограда, която пада, защото я духнал вятърът, си е хвърлена пара на вятъра. Трябва да се гледа дългосрочно, защото конфликтите в Близкия изток не са на стихване и сега, когато е сравнително спокойно по границата, е подходящо да се действа обмислено, а не припряно. Иначе с такива паянтови мрежи само се излагаме пред бежанците.