Джон живее със семейството си в къща в предградията на Лондон. Отоплява се на ток. Но е доволен - плаща според потреблението си, всеки месец избира план за нуждите си, който заявява в местния супермаркет, докато купува пюре за малките си деца. Този месец е празничен - той планира обиколка на Франция и няма да си бъде вкъщи. Затова избира най-икономичния енергиен пакет. И признава, че сменя тарифния си план за ток по-често от този за мобилния си телефон.

Иван живее със семейството си в София и също се отоплява с ток. Той не може да избира доставчика си и тайно жадува за свободата на Джон. Чуди се защо всяко правителство му обещава, че няма да има ценови пинг-понг, а след изборите токът винаги хвръква нагоре, след като месеци наред е бил задържан нарочно. Цените за него се определят веднъж или няколко пъти в годината от енергийния регулатор, а той се води "защитен потребител". Но не се чувства нито защитен, нито свободен.

Джон и Иван живеят в ЕС, но, за разлика от България, в Обединеното кралство битовите потребители са излезли на т.нар. свободен пазар преди повече от 15 години. Само през 2014 г. там общо 3.1 милиона битови клиенти са сменили доставчика си на ток. Те могат да избират между различни фирми и повече от 35 тарифни плана. У нас "премиерата" на либерализацията ще бъде на 1 януари 2016 г.

Шест месеца - това е срокът, в който кабинетът "Борисов" трябва да обясни на хората какво точно ще се случва на енергийния пазар от началото на следващата година. Но отсега личи, че това



не е много ясно и на експертите,



които трябва да се заемат с тази задача. Вероятно затова и рекламата за "свободата" от енергийния монопол е отложена чак за есента.

Какво се знае към момента?

Краят на регулираните цени за бита идва в началото на 2016 г. От януари Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) вече ще определя единствено цените на мрежовите услуги на "Електроенергийния системен оператор", ЕВН, ЧЕЗ и Енерго-Про. Това е шанс регулаторът наистина да стане поне отчасти независим, като спре да задържа цените преди избори за т.нар. "защитени клиенти". Така продажбата на ток ще става на свободни цени. Те ще се определят от самите доставчици, които ще купуват енергията от борса, чийто оператор ще е компания на Българския енергиен холдинг (БЕХ).

В момента на такава привилегия се радват единствено големите стопански потребители - заводи, фабрики и др., които ползват ток високо и средно напрежение. Това става чрез търгове или директни договорки с електроцентралите. От 2016 г. такава възможност ще получат и битовите потребители. А онези от тях, които не успеят да изберат доставчик на ток - фирми или граждани, ще трябва да минат към т.нар. доставчик от последна инстанция (ДПИ). "Нещо като спешна помощ, за да не остават фирми и хора без ток", обясни неотдавна Илина Стефанова от управата на ЕВН. Разликата е, че на тези, които стигнат до ДПИ по една или друга причина,



ще им се наложи да купуват тока значително по-скъпо от останалите



Към края на 2012 г. издадените от КЕВР лицензи за търговия с ток са били 106, но активните търговци засега са 48. Актуални данни могат да се намерят на страницата на ЕСО, където всеки клиент може да получи информация за "статуса" на даден търговец, преди да сключи договор с него, а и след това. Сега и към трите енергодружества има доставчици от последна инстанция, както и към НЕК. Проблемът е, че токът от ДПИ е доста по-скъп от този, който продават от енергото - средно по 174 лв. на мегаватчас. Нещо повече - според изследвания на Института за енергиен мениджмънт тази цена е скочила с над 60% от лятото на 2013 г., когато е била само 109.37 лв./МВтч.

Според Истаткова "идеалният случай" е всички клиенти, които са на свободния пазар, да се снабдяват с ток от търговци, така че да не стигат до ДПИ. "Но това е твърде хипотетичен сценарий и е практически невъзможен", заяви тя пред в. "Сега".

И все пак изключения има - до ДПИ може да опрат и битовите потребители, ако са избрали доставчик на ток, но той изпадне в задлъжнялост. По-просто казано - ако вашият търговец фалира, тогава отивате при доставчик от последна инстанция веднага, докато си намерите следващ доставчик. Ако вие фалирате - отново отивате при него, докато се издължите на търговеца и пак се върнете към неговите услуги. Това е една временна и спасителна функция, която работи в услуга на фирмите, за да не останат без ток. А от януари това ще важи и за потребителите.

Колкото до самата цена на ДПИ - тя се определя всеки месец и е еднаква за цялата страна. Образува се по специална формула - към цената, по която ДПИ купуват тока от НЕК, се добавя и надценка за дейността до 3% от действителните разходи по покупка на ток. Оскъпяването идва и от разходите за т.нар. балансираща енергия, които се начисляват допълнително, обясняват от Института за енергиен мениджмънт.

И ако ситуацията с цените при снабдяването с ток от доставчик последна инстанция е сравнително ясна, то мненията за това как ще се отрази либерализацията на пазара все още са твърде противоречиви. Според един от играчите на пазара - ЕВН,



това ще бъде игра на тото



А други директно го определят като сигурна рецепта за повишение на цените. Все пак основната цел е те да паднат заради конкуренцията на пазара - колкото повече фирми предлагат услугите си, толкова по-ниски ще бъдат те за потребителя.

Така или иначе, по-високи или по-ниски - цените на свободния пазар се очаква да са близки. Самите компании пък най-вероятно ще започнат битка за потребителя, като му предлагат различни екстри - уикенд пакети, отстъпки, бонуси при плащането навреме и др.

Проблемът е, че за да може да се отчете пиковото потребление, т.е. кога най-много харчи дадено домакинство, то трябва да разполага с електронен електромер. Към момента всяко от разпределителните дружества - ЧЕЗ, ЕВН или Енерго-Про - въвежда постепенно отчитането от разстояние и може да "вижда" кой колко енергия харчи в различните часове от деня. Такива уреди са много удобни за проблемни точки, като ромските махали и квартали, където отчитането и спирането на тока заради неплащане в най-добрия случай е придружено от шумни скандали. "Умни" електромери има и на други места, но към момента техният брой не е много голям, а причината е, че те са скъпи.

Инвестицията се прави от самите ЕРП-та, тъй като уредите са тяхна собственост. Бързата смяна на аналоговите електромери с такива от ново поколение бе една от мерките за излизане от енергийната криза преди две години. Тогавашният икономически министър Делян Добрев дори нагледно показа един от уредите и увери, че от тях изгода ще имат и самите ЕРП-та, защото така ще спестят от разходите си. В момента за отчитането на един уред адресът трябва да бъде посетен от инкасатор, който да запише показанията. С новите електромери обаче това няма да е нужно, обясни тогава Добрев. От енергийния регулатор се съгласиха, че уредите ще са полезни, но попариха министъра, защото подмяната им пак ще мине през джоба на гражданите.

"Колкото и да не ми се иска, във всички случаи потребителите ще трябва да изплащат една част от въвеждането на т.нар "умни" електромери, заяви тогава Евгения Харитонова, която и сега е комисар в регулатора. Причината е, че след като поставят такива уреди, дружествата ще настояват за повишение на цените на тока, за да "избият" разходите си.



Смяната на електромерите обаче е неминуема



Една от основните европейски директиви в сектора повелява, че до 2020 г. поне 80% от уредите трябва да подават информацията дистанционно. Един такъв уред струва между 120 и 200 евро, показват сметките на КЕВР. Но не се знае дали тази цена включва хардуер и софтуер за приемане и анализ на данните.

Още по-драматични се оказаха разчетите на самите енергийни дружества. От ЧЕЗ директно признаха, че ако се наложи да въведат дистанционни електромери за всички свои потребители, това ще им струва 1 млрд. лв. Солена би била и сметката за ЕВН, но оттам не могат да уточнят конкретния си разход.

"Не бягаме от въвеждането на смарт технологията, но дори в ЕС тя тепърва се развива. Масовото въвеждане на тези измервателни уреди би довело до 44% увеличение на мрежовата цена за битовите потребители", признава Пламен Стефанов от управата на Енерго-Про.

Как ще бъде решен този въпрос - не се знае. Знае се обаче, че либерализацията плаче за реклама, а енергийното министерство смята да пусне първите обществени поръчки за това чак наесен, което ще постави на изпитание целия пазар. Колкото до самите потребители - най-вероятно те ще останат в неведение подобно на разяснителната кампания за цифровизацията, която тръгна с големи обещания и катастрофира още в първата година.