|
Тютюнът е овладяно до съвършенство средство за манипулация на хората по места и за рекет върху управляващите. Които и да са те. Обстоятелството, че ДПС сега е част от управляващата коалиция, му дава още по-голяма власт да удря по масата, демонстрирайки загриженост към електората си.
Всъщност за 13 години животът на избирателите на ДПС не се облекчи. 300 000 души, предимно етнически турци и избиратели на Доган, се прехранват от тютюн. Те не си представят живота по друг начин.
В същото време голяма част от сортовете тютюн, които се отглеждат, вече нямат пазар. Вкусовете на пушачите са променени и се предпочитат по-леки цигари. Износът е спаднал в пъти в сравнение с епохата СИВ. Дори за родните папироси 80% от тютюна е вносен. Пък и вече много от сортовете са изродени и са негодни за употреба.
Така или иначе колкото пазарните условия за тютюна, който се произвежда в България, ставаха по-лоши, толкова повече производителите му се закрепостяваха към него. За 13 години
нито правителствата, нито партията, която на практика влиза в парламента и с гласовете на тютюнопроизводителите, не направиха нищо, за да бъдат лека-полека откъсвани планинците от тютюна.
За 13 години бе измислена само една програма за алтернативна заетост в Родопите. Чу се как вместо тютюна хората ще започнат да гледат билки, овощни градини, дори лен. Покрай традиционния овчарлък пък щяло да се развива и алтернативно животновъдство, като изникнат нови ферми за зайци, биволи, крави. Сегашното правителство отпусна 100 млн. лв. от бюджета за реализация на програмата до 2005 г.
Нежеланието да се изкорени проблемът с тютюна роди яловата по същността си стратегия за приватизация на "Булгартабак". Именно под натиска на ДПС холдингът не бе преструктуриран, а се пристъпи към продажбата му в сегашния му мастодонтски вид. Под натиска на партията новият собственик бе задължен да изкупува средногодишно 47 000 т ориенталски тютюн следващите 5 години.
На практика това запазва статуквото и ликвидира необходимостта да се мисли за поминъка в тютюнопроизводителните райони. Кой планинец ще изостави тютюна, колкото и да е тежка и несигурна обработката му, заради някакви хипотетични билки? Пък нали му е гарантирано, че още 5 години ще му купуват продукцията.
Социалният проблем се прехвърля върху новия собственик
Той е длъжен да изкупува произведения тютюн - хубав, лош, потребен, излишен. Това изискване беше поставено на първо място по тежест сред критериите за избор на купувач. Над цената дори. В резултат на всичко това ДПС излезе победител - защити интересите на своите хора. Мехмед Дикме бе обявен за министър отличник. А виновниците за ниската цена, за липсата на стратегически кандидат-купувачи се оказаха икономическият министър и шефът на Агенцията за приватизация.
При това разпределение на ролите за обществото остана в сянка фактът, че всички скандали около приватизацията на тютюневия холдинг са рожба точно на тази стратегия, гласувана от парламента под натиска на ДПС. Грозната битка из медиите между Майкъл Чорни и неговите кандидат-купувачи и Дойче банк се прехвърли в съдебните зали и прокурорските кабинети. Така се стигна до ситуацията
кабинетът да наложи своя кандидат-купувач силово
В четвъртък министрите приеха промяна в Закона за приватизация, която вероятно бързо ще мине през парламента, макар и подкрепена само от мнозинството. С новата глава в закона се създава специален ред за продажба на 12 дружества, чиято приватизация е свързана с националната сигурност. Макар да се отрича от вносителите, за всички е ясно, че всичко се прави, за да се довърши процедурата за "Булгартабак" по реда, по който желае кабинетът.
Всички решения около приватизацията на тези фирми няма да попадат под контрола на съда. Това е демонстрация и на сила, и на политическа воля, с която мнозинството поема отговорността за сключването на стратегическата сделка. Факт е, че промяната в закона се прави по целесъобразност.
Управляващите стават недосегаеми за всички етапи до сделката. Но пък така се стопират и политически мотивираните съдебни решения.
В крайна сметка подобно поведение не е прецедент в международната практика - "Луфтханза", най-големият хърватски застраховател, електрическата корпорация на Хърватска, много полски компании също са приватизирани по извънреден начин заради стратегическата си роля за съответната държава.
Завършването на приватизацията на "Булгартабак" колкото се може по-скоро ще е от полза за всички. Практиката с административни мерки да се защитава една определена част от населението
излиза твърде скъпо на всички останали
Фонд "Тютюн" е държавна структура, която се пълни от данъците на всички. "Булгартабак" е държавно дружество, чиито загуби от подобни популистки мерки са също за сметка на всички данъкоплатци.
Оправдано ли е тютюнопроизводителите да бъдат толерирани само защото имат партийна протекция? Което не означава, че живеят богато и щастливо. Напротив, мизерстват въпреки робския труд. Не искат да повярват, че той става все по-ненужен. Но и никой от тяхната партия не смее да им го каже. Тази политическа и социална мизерия излиза скъпо на обществото. Надеждата е тези 300 000 души да не се окажат внезапно без поминък. Надеждата е тази по същество сбъркана ситуация да не бъде използвана на бъдещи избори за противопостяване на тютюнопроизводители срещу зърнопроизводители, зеленчукопроизводители и т. н. 13-годишният отказ да бъде сменен поминъкът на 300 000 души може да се превърне в хранителна среда за примитивни националистически лозунги.