|
"Наистина може да се смята, че цифрата на загиналите на това място е хиперболизирана и не е 800 души, но със сигурност това е една човешка трагедия, която не трябва да се забравя", разказва уредникът в отдел "Култура" на общината Василка Райчева. Разстрелите на хората са извършвани от началото на 1943 г. до навечерието на 9 септември 1944 г. През този период в Радомир местят управлението на Софийската областна дирекция на полицията. Тя се настанява в местното училище и занятията на децата биват прекъснати. Камионетките с арестанти се изкарват през нощта и точно на мястото, където сега има паметник, биват разстрелвани. "Жените и момите са изтезавани, гаврят се с с тях, рязали са им гърдите и са им забивали клечки под ноктите", пише в архивите на местния музей.
До края на миналата година това е било "историческо място" по закон. Но вече не е и държавата няма да полага грижи за него и за още 599 такива. По закона за защитените територии под закрила остават само местностите, в които има застрашени природни обекти. Заличените "исторически места" се връщат на собствениците им, а за паметниците върху тях може да се грижи който си поиска.
"Повечето хора изобщо не са разбрали за заличаването на тези исторически места, иначе със сигурност щяха да предприемат нещо", казва председателят на радомирската организация на БСП Георги Давидков. Още този понеделник той свиква събрание на организацията, за да приемат писмо, в което ще изразят възмущението си от акта на Министерски съвет. "Нека министър-председателят да се запознае с безобразията, които вършат министрите му", добавя Давидков.
На няколко метра от паметника на Виолета Якова има училище, но питомците му не знаят нищо за нея.
"Тая ли коя е? Изглежда ми малко хипарясала, ама няма да й дам да си дръпне от моя джойнт, щото е много як и ще тръгне да ходи", хили се ученик от Техникума по енергетика.
Виолета Якова е съратничка на партизанския водач Славчо Радомирски. Майка й е била еврейка, от организация "Шалом" редовно поднасят цветя на паметника й. Полицията я ранява и залавя в Кондофрей, откъдето е закарана с каруца в Радомир. "През цялото време полицаят скача с чизмите върху тялото й, но тя издържа до града ни", разказва Давидков. Според него в България няма друго такова място, където да са убити и погребани толкова много хора.
Със сигурност там са убити 39 човека от гр. Елин Пелин и Ново село, тъй като по-късно телата им са изровени и разпознати. Има и снимков архив, пояснява Василка Райчева. От 1990 г. радомирци не ходят да поднасят цветя и да правят зари по историческите места край града. "Имотите около паметниците са върнати на собствениците и не е редно да ходим да им тъпчем ливадите", доверява Георги Давидков. Той обаче твърдо смята, че държавата не трябва да заличава паметта на тези хора. Негови съграждани пък говорят, че на Лобното място са извършвани разстрели и след 9 септември 1944 г.
Сапарева баня. Паметникът на Никола Чуковски-Бончук
Историческата местност Гробът на Никола Чуковски-Бончук се намира на основния път между Дупница и Самоков, на разклона за града. Точно на това място през 1944 г. е бил застрелян от жандармерията роденият в Дупница партизански командир Бончук. Огромният паметник е вдигнат през 1970 г. Досами него има малка бензиностанция на "Петрол". Под самата петолъчка на мемориала се стелят червата на бездомно куче, прегазено от автомобил.
"Да не би сега да махнат паметника на Бончук? Какво им е направил човекът. Да не е някой престъпник, като тия днешните", гневи се 80-годишният дядо Ангел Георгиев. Той е роден в революционната 1923 г., преживял е всякакви политически строеве и режими и е воювал на фронта. Според него и сегашната власт е готова само да руши и да отрича стореното от предишните поколения - било то добро или лошо.
"Още ме боли, че погребах сина си преди три дни, а беше само на 57 години, ама сега още повече ме заболя, защото и без история ще останем", споделя дядо Ангел. Няколко мъже в центъра на Сапарева баня го наобикалят и започват да коментират.
"Аз не мога да се отрека от баща ми. Какво от това, че е бил партизанин и е един от основателите на движението в този град. Ей там, на баира, са се събрали и са решили да се борят срещу фашистите. Червен боклук бил, ама ми е баща", споделя Иван. Казва, че работи в горското, и отсича, че през живота си не е вкусвал от партийните благини на баща си, чието име не ще да каже.
Няколко младежи, без да се замислят, казват, че Бончук - това е стадионът в Дупница. На паметника му викат "онова с петолъчката".
Самоков. Лобното място на 16 партийни дейци през 1923 г.
На километър преди да се влезе в Самоков по пътя от София има паметник на жена с малко момче. На мемориала са изписани имената на 16 души. В държавните регистри това историческо място е било записано като Лобното място на 16 партийни дейци през 1923 г. Вече е заличено.
"Мястото на този паметник не е редно да е там, тъй като тези 16 души от Самоков са били разстреляни до казармите на 27 септември 1923 г.", разказа секретарят на историческия музей в града Димитър Балабанов. "Тези хора са били напълно невинни и са изкарани от къщите си и убити без присъда, тъй като били заподозрени в идеята да вдигат въстание", допълва той. Между тях бил и Борис Хаджисотиров, който завършил право в Швейцария. След това се върнал в Самоков и водел делата на бедните хора без никакво заплащане. Един от разстреляните бил адвентистки пастор. По онова време в градчето под Боровец се намирал Американският колеж. След убийството всички преподаватели от колежа изпратили писма до Америка и така случката станала достояние на целия свят.
"Иначе точно този паметник е бил намерен от "Пътното", те са го инсталирали на това място. Разстреляните са били заровени в местността Крива вода", казва Балабанов. "По-късно костите им са били изровени и положени в Братската могила до сградата на общината. Моето лично мнение е, че от народната памет не трябва да бъдат изтривани тези събития - било за добро или лошо", допълва той.
Иначе и в Самоков хората се интересуват повече от това дали ще продадат картофите си, отколкото от историческите места.
----- Нормативна уредба ----
До края на 2002 г. са заличени общо 600 броя "исторически места" с обща площ от 3615 хектара. Това е следствие на приетия през 1998 г. нов Закон за защитените територии (ЗЗТ). Там е премахнат терминът "исторически места", който е фигурирал в Закона за защита на природата. Въведени са европейските формирования - природни паркове, резервати, поддържани резервати, защитени местности, природни забележителности.
След влизане в сила на ЗЗТ от 1998 година до 2002 година в районните инспекции по околната среда е била извършвана оценка на съществуващите дотогава 972 исторически места с обща площ 12 139 хектара. Прекатегоризирани в "защитени местности" са били 119 исторически места с обща площ 5879 хектара.
Така законът вече няма да защитава Партизански лагер на отряд Бенковски, Държавна гора в м. Царски дол, Партизанска база-Зелениковец, Куру дере (под чешмата), Лобното място на моряка партизанин Максим Илиев, Лобно място на командира на партизански отряд "Народен юмрук" Николай Лъсков, Паметника на Грозчо до сунгурларското село Черница и много други партизански - а и не само - паметници.
С актовете за заличаване на исторически места от регистъра на защитените територии отпада единствено техният природозащитен статус, поясниха от Министерството на околната среда и водите. Това не означава унищожаване на земеделските земи или горите, попадащи в техните граници, или предоставяне на право на такива действия от страна на собствениците или ползвателите им, обещаха от ведомството на Долорес Арсенова. Оттам се зарекоха да не забраняват поддържането на паметниците и провеждането на събрания на поклонници на загиналите.
|
|
|
|