Помня как в паниката на принудителното литературно творчество (беше в прогимназията, по време на класна работа по "български") един съученик молеше да му подскажат: "Кажи некой увод!?!"

Май в същото положение сега се озовават "идеолозите" на СДС. Те се мятат като прясно уловени мрени в усилието да формулират "некой начин" правителството да падне. И пред очите ни се опитват да измислят "некое обновено СДС". На какво ли не се нагледахме в тази връзка от есента насам. Чудо до чудо:

- сините заеха по същество антиевропейска позиция при вота на недоверие и се опитаха да ни се представят едва ли не за националисти,

- рязко нахокаха посланика на САЩ поради изразеното от него мнение за "тяхната" съдебна система,

- достигнаха кулминация на преструвката си, като дадоха всичко от себе си да стопират приватизацията на БТК и "Булгартабак".

Но нищо от изреденото не се оказа "увод" освен в един неблагоприятен за въпросните идеолози смисъл: увод към окончателното разочарование на традиционните международни приятели от съюза.

В хода на тези



политически нелепи и затова безрезултатни удари



те постепенно осъзнаха дефицита на идеи, липсата на нещо по-значително. Така се появи проектът България да бъде хвърлена в конституционна криза (респ. геополитическа дестабилизация):

Пред очите ни изплава и набира сила идеята за Велико народно събрание. Този - бих казал, семпъл - адвокатски замисъл има много различни обличия и една-едничка същност. "Черешката" в хрумването е страната ни да получи нещо като политически инсулт, при което сините се надяват, че конкуренцията, главно НДСВ, ще изчезне като лош сън. Прилича малко на шокова терапия на дясното политическо пространство, а ние, хората, попадаме в положение да ни се предложи да сменим омразните тапети, като разрушим цялата къща...

Идеята на сините обаче не обитава само едно тяло. Тя ни се явява като серия различни питания и възклицания. Но в същината си е инвариант. Само чуйте: "Трябва ли ни нова кръгла маса?" Надяват се, че в хода на разговорите ще могат след очевидното "не" да монтират и едно "но". "Кръгла маса не ни трябва, но едно Велико народно..."

"Трябва ли ни нов 4 февруари?" Не че хората помнят много какво е станало на тази дата. Но се има предвид друга дата (както справедливо отбеляза проф. Петър-Емил Митев), а именно 10 януари.

"Трябва ни президентска република!" Граничи с абсурд, но им е все едно какъв е сюжетът. Стига да стане патаклама, разбъркване, противопоставяне, меле - тук им е силата, поне така си спомнят.

Всичко това е толкова прозрачно, толкова политически и геополитически наивно, толкова обречено, че човек се запитва: как така хора, врели и кипели в политиката,



залагат бъдещето си в елементарна клопка?



Че всяка сладкопойна чучулига ще изцеди нещо по-смислено, ако става дума за съдбата й!

Казусът обаче е структурен, не персонален. Сините продължават да не осъзнават достатъчно ясно проблема си. Те все още са в плен на следизборната си болка от 2001-а. Още виждат ситуацията така, сякаш врагът им е виновен, сякаш НДСВ им причини това, което им се случи. Те още не са проумели нещо, което г-н Андрей Бунджулов каза преди година: не царят създаде проблема, а проблемът създаде царя.

Така че патологичната омраза към НДСВ и г-н Сакскобургготски е само израз на страха да се погледнат внимателно в огледалото и да видят, че има скъсани връзки с електората, с народа. И не защото хората са деградирали, разбира се, а защото позата на месия и ексклузивен дистрибутор на демокрацията е изгодна и удобна за през 90-те и абсолютно неадекватна, смешна и безпомощна през 2003-а.

В този смисъл ми се струва, че бих могъл да им подскажа "некой увод".

Подсказвам: "Уважаеми дами и господа, извинявайте!"

-------------



Други текстове от същия автор: http://www.Raichev.org

За отзиви и коментари: A.Raichev@gallup-bbss.com