Тази година се отбелязват 200 години от поражението на 18 юни 1815 г. при Ватерло на един от най-великите генерали и тактици в историята на човечеството Наполеон. Поражението слага край на неговата почти 20-годишна военна кампания, от която могат да се извлекат множество ценни военни, политически и дипломатически уроци.



1. Не подценявай финансовите възможности на британците



Всички знаят, че късметът напуска Наполеон и Хитлер, когато те нахлуват в Русия. Това, което е по-малко известно, е, че и в двата случая богатството и ресурсите на Великобритания изиграват важна роля в тяхното поражение. Независимо от относително неголямата численост на населението и малката територия, от всички европейски държави само Великобритания е можела да води непрекъсната война с Наполеон. Ако не се смята краткото примирие от 1802 до 1803 г., установено с Амиенския договор, Великобритания воюва с Франция от 1793 г. до 1815 г. - период, през който другите държави успяват да повоюват с Франция, да сключат мир с нея, че дори и да влязат в съюз с Наполеон.

Великобритания можела да воюва с Наполеон непрекъснато благодарение на своята съвременна банкова и финансова система. Британците можели не само да плащат за непрекъснатото участие на армията и флота във военни действия, без да нанасят съществена вреда на своята икономика, но и да спонсорират своите съюзници. Те систематично оказвали финансова помощ както на големи, така и на малки държави. Към 1813 г. те финансирали издръжката на около 450 хиляди австрийски и руски войници, изравнявайки по този начин демографското преимущество на Франция. Подемът на британската държава и падането на френската държава всъщност са историята на съперничеството на двете икономики и Наполеон би трябвало да се замисли, когато презрително нарича Великобритания "нация от търговци".



2. Как правилно да се държиш с Русия



Нахлуването в Русия вероятно е завършило неудачно най-вече заради гигантската й територия: руската армия винаги може да се оттегли на изток, в Сибир, и оттам да води война до пълно изтощение на противника, използвайки суровия климат за свой съюзник. Но Наполеон все пак открил, че може да нанесе поражение на Русия и да се договори с нея в рамките на ограничена война край нейните граници. В действителност едни от най-великите победи на Наполеон са били именно над руските войски, които му се противопоставили заедно с австрийската или пруската армия. През 1805 г. французите разгромили руснаците и австрийците при Аустерлиц, след което Наполеон продължил да воюва срещу Русия до 1807 г., когато й нанася съкрушително поражение в битката край Фридланд в Източна Прусия. След това Наполеон сключва с Русия Тилзитския мирен договор, според който двете страни стават съюзници.

Въпреки това Наполеон решил да пожертва този мир, като предприел действия, които били в разрез с интересите на Русия и не донесли на Франция практически никаква полза. Той усилил възстановената Полша и принудил Русия да прекрати търговията с Великобритания. Именно тогава били посети семената на злополучната му военна кампания от 1812 г. Когато френската армия загубила в Русия почти сто хиляди свои войници, преимуществото се оказало на страната на Русия и нейната армия в крайна сметка се придвижила на запад, към Париж.



3. Борбата с по-слаб противник в Близкия изток е извънредно трудна задача



Френската армия начело с Наполеон, която нахлува в Египет през 1798 г., по общо мнение била значително по-силна от слабо организираните войски на мамелюците, на които нанася съкрушително поражение в битката край пирамидите на 21 юли 1798 г. Но главните трудности започнали след тази победа - и не само защото британците разгромили френския флот, отрязвайки пътя на французите към дома. Наполеон бил принуден да търси начин да управлява Египет с помощта на неголям брой верни французи, които пък да си взаимодействат с многочисленото местно население, редовно вдигащо бунтове против него.

За да се справи с недоволството на местните жители, Наполеон трябвало да приеме множество външни атрибути на мюсюлмански управник, да се провъзгласи за приятел на исляма и френските мюсюлмани, защото по онова време мнозина били деисти и отхвърляли съществуването на Троицата. Това обаче не му помогнало да предотврати метежа в Кайро през 1798 г., който Наполеон жестоко потушил. След това мамелюците се пръснали из пустинята.

По-късно Наполеон се придвижил до Левант и през 1799 г. се опитал да обсади град Акра, който се държал от османците. И тук той претърпял едно от най-големите си поражения. Защитниците на крепостта се съпротивлявали особено яростно, защото били сигурни, че ако Наполеон я превземе, той ще стигне до Константинопол. След известно време Наполеон открил, че превземането на крепостта не си струвало усилията, ресурсите и времето. Войната в Близкия изток е изключително сложна задача заради климата, безбройните въоръжени групировки и подкрепата, която бунтовниците получават от местните жители и пустинята.



4. Важно е да знаеш кога да спреш



За разлика от много други завоеватели и в противовес с общоприетата гледна точка, Наполеон изобщо не е бил милитарист. Отначало всички негови военни кампании били насочени към това да защити Франция и Френската революция от нападенията от страна на британци, австрийци, руснаци и прусаци. Бедата му е, че той се опитвал да контролира всяка крачка, поради което никога не успявал да доведе започнатото докрай. Този стремеж към пълен контрол водел до това той да дава непоискани съвети по различни въпроси, касаещи както всекидневието, така и междуличностните отношения. Разпростирайки се върху политическата сфера, тази негова склонност носела много плодове - например Кодексът на Наполеон е залегнал в основата на гражданските кодекси на много съвременни европейски държави. Но тя водела и до свърхнапрежение в цяла Европа.

След 1807 г. Наполеон практически бил повелител на Европа, сключвайки мир с Русия и отстранявайки Прусия. Макар Франция още да воювала с Великобритания, последната не можела да се справи с нея сама. Наполеон решил окончателно да разгроми британците и да забрани търговията с тях в рамките на своята Континентална система. Това го принудило да нахлуе през 1808 г. в Испания и Португалия, а през 1812 г. - в Русия. Така той сам се лишил от изгодните позиции и се набутал в многочислени войни, които изтощили армията му и били добре дошли за британците. В същото време неговите постоянни опити да се меси в работата на съюзниците си довели до там, че те били готови по-скоро да се бият срещу него, отколкото заедно с него. След поражението в руската кампания Наполеон имал множество възможности да сключи мир, но просто не можел да си представи, че някой друг ще диктува условията. В крайна сметка Франция загубила голяма част от териториите, завоювани в Наполеоновите войни.



5. Бъди благороден, когато предлагаш мир на победения противник



След поражението на Наполеон през 1814 г. страните победителки се събрали във Виена. Хенри Кисинджър високо оценява резултатите на Виенския конгрес, продължил до 1815 г., казвайки, че той е станал пример как трябва да се сключват трайни мирни споразумения за разлика от Парижката мирна конференция през 1919 г., чийто резултати били анулирани след две десетилетия. Системата, възникнала в резултат на Виенския конгрес, позволила да се съхрани такъв баланс на силите, който да защити Европа от мащабни войни чак до 1914 г. Това станало възможно благодарение на усилията на опитни дипломати като Метерних (Австрия) и Талейран (Франция). Идеята била нито една държава да не е напълно удовлетворена или недоволна от резултатите по отношение на стратегическите и териториалните си интереси. Много държави едновременно получили и загубили свои територии. А мащабите на разширяване на Прусия и Русия били ограничени. Освен това основната победена страна - Франция, получила мир при доста щедри условия и скоро се завърнала в европейската система, без да урони своето достойнство. Макар че Франция загубила всички територии, които завоювала по време на Наполеоновите войни, тя напълно съхранила своята първоначална територия. Това позволило да се избегнат обидите и недоволството, които по-късно биха могли да прераснат в реваншистки настроения и да доведат до нестабилност на новата европейска система. За съжаление самите французи не могли да приложат същия урок по благородство след разгрома на Германия в Първата световна война. Последиците са известни на всички.