Цялата история около продажбата на "Булгартабак" показа, че в сегашния закон за приватизация са допуснати няколко сериозни недомислия. Става въпрос най-вече за промени, инициирани от това правителство и приети от парламента през 2002 г. Основният проблем е създадената в новия закон възможност съдът да се произнася по икономическата целесъобразност на сделки, като по този начин напълно блокира цялата процедура. Точното определение на това положение е системен проблем и е напълно в реда на очакванията, ако не бъде разрешен, това да доведе до множество неясноти и обърквания и в бъдеще.

Събитията около "Булгартабак" наведоха на "сериозни размисли" и в крайна сметка се стигна до



частно решение на общ проблем.



Става въпрос за това, че не се направиха промени в закона, така че приватизационната процедура да работи в бъдеще, а се прие изключителен списък от 12 сделки, за които се предвижда специална процедура, защото "са със структуроопределящо значение за икономиката и с висока обществена и социална значимост и за да не бъде застрашена сигурността на Република България" (цитат от медиите). Т.е. освен БТК и "Булгартабак", във въпросния списък се включват и други десет дружества, защото някой правилно си е направил сметката, че и при тях е твърде вероятно да възникнат сегашните проблеми.

Остава обаче открит въпросът какво ще стане с останалите приватизационни сделки? Или те просто не са "стратегически"?!

За споменатите 12 сделки ще се прилага процедура, чийто основен смисъл е



"размиване на отговорност" между максимално обширен брой административни органи



Така първо ще има предложение на Агенцията за приватизация, след това Министерски съвет ще се произнася с решение, което пък трябва да бъде одобрено от Народното събрание. След това Агенцията за приватизация провежда преговори с "избрания участник", Надзорният съвет на АП одобрява проекта, който отново се внася в Министерски съвет за ново одобрение. Освен това актовете на Агенцията за приватизация по този изключителен списък от сделки няма да подлежат на обжалване пред Върховния административен съд.

Вероятно основен аргумент за една такава сложна схема е, че по този начин се постига "неоспорима" легитимност с участието на толкова много институции. При всички положения обаче



основната жертва е прозрачността,



защото при такова разделение на процеса на взимане на решение, дори не става ясно кой каква отговорност ще носи.

Далеч по-логично решение би било да се признаят допуснатите грешки в закона за приватизация и той да бъде променен така, че да работи, а не да се търси решение "на парче", за конкретния случай.

Въпреки че конституцията допуска подобно законодателно решение (това е уредено в чл. 120), вероятно е въпросът да бъде разгледан от Конституционния съд. Това е възможно заради противоречието, което създава самата конституция - от една страна има възможност за съдебен контрол над администрацията, от друга - това може да бъде избегнато със закон(?!).

По отношение на закона за приватизация, в предишния му вариант има решение на Конституционния съд (N 8 от 1999 г.), с което се обявява за противоконституционен текст, предвиждащ необжалваемост на актовете на приватизиращите ведомства. Това решение, въпреки че е по различен повод от сегашния случай, показва в някакъв смисъл отношението на конституционните съдии към необжалваемостта. Ако все пак новите правила издържат на конституционния тест, няма да има никаква възможност за обжалване на административните решения по сделките в специалния списък.



* Материалът е публикуван в "Медиапул"