Като човек, преживял разпада на СССР, много съчувствам на гърците. Ако на референдума на 5 юли те отхвърлят предложенията на кредиторите, ги очаква нещо, подобно на онова, което ние преживяхме.

Разбира се, всички нещастни страни са нещастни по своему, а икономистите винаги са разединени в мненията си, затова и за икономическия колапс на СССР и на Гърция имат различни теории. Но ситуацията като цяло е идентична: и в двете страни има ляво правителство, неспособно да изпълни своите социални ангажименти, да поддържа работеща за гражданите инфраструктура, което е лишено от достъп до външен ресурс.

В СССР преди колапса и в Русия непосредствено след него нямаше достъп до глобалните кредитни пазари. Гърция също няма да има в случай на фалит. Впрочем, в онези времена и пазарите бяха по-малко от сега. И си представете страна, чиято икономика се руши (през 1990 г. съветската икономика се сви с 5%), но която не може да вземе заеми. СССР се опитваше да поддържа стандарта на живот като печата пари. В резултат съвкупният номинален доход на съветските граждани се увеличи през третото тримесечие на 1991 г. почти двойно в сравнение с година по-рано. Едновременно с това правителството на Михаил Горбачов се опитваше да контролира цените. В резултат от магазините почти всичко изчезна. Появиха се купони за продукти от първа необходимост, като сапун, чай, салам и разбира се, водка и цигари. Паралелно съществуваше черен пазар, а също и паралелни магазини за чужденци, които приемаха само долари. През 1991 г. официалният обменен курс на долара беше 1.75 рубли за долар, но на черния пазар доларът струваше около 30 рубли.



Ако гърците изберат вариант "не" на референдума,



могат да очакват смекчен вариант на тази ситуация. В страната ще има недостиг на евро и вероятно властите ще бъдат принудени да се разплащат с държавните служители с някакъв вид книжа, които скоро ще са по-евтини от номинала си. Възможно е управляващата СИРИЗА да пробва да установи контрол върху цените на основните продукти, но тогава в Гърция веднага ще се появи черен пазар както на стоки, така и на валута.

Някой може да ми възрази, че съветската икономика бе затворена, а гръцката е отворена. Но сега в Гърция е въведен контрол върху движението на капиталите, така че не е съвсем така. Хора, които не могат да изтеглят от банкомата повече от 60 евро на ден или да платят в интернет на компании, базирани в други държави, като iSpace, не живеят в чак толкова открита икономика. Когато правителството не позволява на хората да имат повече пари, отколкото са нужни за покупка на храна на ден, добре живеят само презапасилите се. И ако на гърците започнат да им плащат с хартийки, а не с евро, съвсем ще заприличат на съветските граждани през 1991 г.

Ако гръцките власти решат да не контролират цените, гърците ги чака нещо като шокова терапия, която руснаците преживяхме през 1992 г., когато правителството реши да освободи цените. За политици, които съвсем неотдавна бяха напуснали Комунистическата партия, това беше смел и либерален ход, но те не успяха да преодолеят напълно своето ляво минало. Държавният сектор можеше да се финансира в същите размери само с помощта на пускането на печатницата за пари, а в Русия освен държавен сектор почти нищо друго не съществуваше. В резултат през тая година инфлацията стигна 2600%.



На хората им беше безкрайно тежко



През 1992 г. БВП на Русия се сви с 19%, а самоубийствата се увеличиха със 17%. Заводите прибягваха към бартерни схеми, тъй като парите твърде бързо се обезценяваха. Пенсиите се плащаха почти регулярно, но с тях нищо не можеше да се купи, затова възрастните просеха милостиня по улиците. Медицинските услуги продължаваха да бъдат безплатни, но само малцина можеха да си позволят лекарства, които пък и не достигаха. Но се засили престъпността - в периоди на икономически трудности винаги процъфтяват както корупцията, така и откровеният рекет. Единственият начин да преживяваш - извън подкупите и грабежите, бе работата в частния сектор, най-добре в чужда или смесена компания. В идеалния вариант заплатата бе в долари или в друга твърда валута. Парите се раздаваха в пликове - кой ще ти плаща данъци, след като животът и така е труден? Гръцкият бизнес, който никога не е обичал данъците и упорито не приема плащания с кредитни карти, в това отношение ще ни задмине.

Разбира се, на гърците няма да им бъде чак толкова трудно, колкото ни беше на нас. Ако туристите продължат да посещават страната, а те ще продължат да го правят, гърците ще имат по-голям достъп до твърда валута, отколкото московчани през 1992 г. Освен това гръцкото правителство, макар и ляво, може да не повтори грешката на руското и да не се изкуши да печата пари, за да кредитира промишлеността и селското стопанство. Но се страхувам, че няма да има кой да отстоява политиката на икономии и без постоянния надзор на МВФ властите все пак няма да устоят пред изкушението. А мерките на МВФ се оказаха тежки за Гърция. Социалната инфраструктура силно пострада, мнозина напуснаха страната, мнозина останаха без работа и средства за съществуване.

Премиерът Алексис Ципрас продължава да уверява избирателите, че европейците няма да посмеят да изгонят Гърция от еврозоната и ЕС. Да си спомним как през март 1991 г. Борис Елцин обеща, че СССР никога няма да се разпадне. Но нека не се заблуждаваме - ако избере вариант "не", Гърция ще напусне еврозоната, а скоро след това и ЕС. И за нея ще настанат тежки времена. Но ако ние успяхме да преживеем нашите трудности, гърците също ще преживеят своите. Хората са гъвкави и жизнелюбиви същества и в наистина критични ситуации са способни на действия, които дори не са и подозирали. В края на краищата, както казва Ципрас, те ще съхранят своята смелост и гордост. Дори той просто да се опитва да запази властта си, правилно се опитва да поддържа моралния дух на нацията. Отчаяните нямат никакъв шанс за спасение.

Ако гърците изберат вариант "да", най-вероятно на власт ще дойде ново правителство, което ще трябва да поеме тежки ангажименти, за да получи частично отписване на дълговете. На гърците ще им е много трудно, но с външна подкрепа те ще се справят със ситуацията много по-добре, отколкото ние преди четвърт век.