Какво ли не се чу и написа напоследък за Гърция. Гърците били готованци, просяци, наглеци, заслужавали си съдбата и въобще не желаем да приличаме на тях, защото не сме такива. Те пък не желаят да пропаднат до нивото на българите.

В същото време потокът от българи към Гърция не спира. Мой съсед от частния бизнес грабна тази седмица двете си малки деца с кученцето и отпраши с кола заедно със съпругата си да се отърве за две седмици от дразнителите в България. Там било много напрегнато пред референдума, банките не работели, банкоматите били празни, а бензиностанциите пресъхнали. Много важно - отиде да си почине от тукашната оправия. И въобще нямаше вид на уплашен какво ще завари, сякаш не е чел българска преса и не е слушал какво го поучават нашите държавни ръководители:



Работете и се свивайте, че лошо ви чака като в Гърция!



Откъде изпълзя това национално високомерие, съчетано със злорадство, сякаш само сме чакали гърците да закъсат, за да ни стане хубаво? През 2011 г. бившият и настоящ премиер Бойко Борисов великодушно ни призоваваше "да помагаме на братята гърци" и тикаше България в пакта "Евро плюс", където по първоначалния замисъл държавата трябваше да стане гарант поне на 6 млрд. евро в планирания европейски фонд за стабилност. Твърдеше, че така щял да съкрати пътя ни към еврозоната. После даде заден ход, като се вслуша в някои умерени гласове, които сочеха как в еврозоната новоприети членове от Източна Европа изведнъж станаха против волята си кредитори на Гърция.

Миналата седмица по време на Европейския съвет в Брюксел Борисов вече нареждаше важно как еврозоната още не ни заслужава: "Ние си запазваме амбицията, но докато не се дисциплинират държавите в еврозоната, не виждам смисъл да бързаме толкова. Само давам пример за тези, които не знаят: ако бяхме в еврозоната, ние също щяхме да даваме пари за Гърция, за да ги подкрепяме. И по-бедните ще дадат на по-богатите, което не ми се вижда логично. Така че работим си за финансовата стабилност и мисля, че ще успеем". Известно е, че



казаното от Борисов е с кратък срок на годност



Понякога цял ден му е много, а една седмица е прекалено. Още в сряда (пет дни след забележителното му изявление в Брюксел) Министерският съвет реши да сформира мозъчен тръст за подготовка на България да кандидатства за еврозоната. От какъв зор? Ей така. Сякаш само чакаме гърците да излязат, за да влезем ние. Но те не се готвят да излизат и дори премиерът Алексис Ципрас, който ги призова да гласуват с "Не" на референдума в неделя, не си поставя такава цел. Интересно какво замислят нашите стратези, които и за Шенгенската зона се бяха подготвили напълно още през 2011 г., а после се оказа, че будят недоверие?

С какъв финансов ресурс България ще стане гарант на стабилността на еврото в общия механизъм, който бе създаден да подпира Гърция и други закъсали като нея длъжници? Защо Борисов скача от една крайност в друга? Доскоро (включително и миналата седмица) твърдеше, че България е образец за финансова дисциплина и затова не желае да се събира с недисциплинирани. Не е шега, каза го съвсем сериозно: "България в момента е много атрактивна не само с политическата си и финансова стабилност, а и в региона като място за инвестиции, така че съм убеден, че през следващите години, ако бъдем мъдри българските политици, България на фона на всички, които са на нашите граници, ще бъдем едно островче на стабилност. В това съм убеден."



При такова самохвалство



започваме да се озъртаме за нас ли става дума. За да няма колебание, външният министър Даниел Митов обясни завчера как нашата финансова дисциплина е вкарала в правия път дори гръцките банки: "Банките тук работят по български правила и те фактически са принудени да поддържат висока степен на ликвидност и са под постоянния надзор на БНБ". Младият министър сигурно си мисли, че щом чуят за работа "по български правила" и за "постоянен надзор на БНБ", българите забравят всякакви грижи. Сякаш миналата година още е бил в пелени и не е схващал, че точно по български правила, познати още от банковата криза в средата на 90-те години, бе източена безнаказано четвъртата по големина банка КТБ, а постоянният надзор на БНБ се свеждаше до постоянно затваряне на очите пред бандитския грабеж, за който сега плаща цялото общество.

Ако България си извлича някаква поука от Гърция, научила е само един урок: Когато вземаш кредит, вземай колкото може повече, за да му мислят кредиторите как да го връщаш. За какво й бе да гласува в парламента през февруари заем от 16 млрд. лева, след като четири месеца по-късно отчете излишък в хазната от 1 млрд. лева?



Чужди пари лесно се харчат, но трудно се връщат



Правилото е да не ги пипаш, ако не ти трябват, защото щом ги пипнеш, дългът ти започва да расте. Вижда се, че България няма нужда от заеми, защото собствените й резерви са големи. Премиерът Борисов се възхищава от себе си как наредил на шефа на митниците Ваньо Танов да събере 1.6 млрд. повече и как много бързо хазната започнала да се пълни. Приходите от акцизи растели, дори когато вносът на горива намалявал. Какво откритие! - щом се краде по-умерено в подземието, парите сами изплуват на повърхността. Той поне трябваше да го знае, след като години е трупал непосредствени впечатления от кримиконтингента (като полицейски шеф).

У нас обаче разбойниците никога няма да си признаят престъпленията, защото върховенството на закона не ги лови, и затова използват властта за



внушаване на колективна вина



Номерът се прилага още от зората на демокрацията. Когато си поделяха цели отрасли и спестяванията на поколения българи, оставиха пълчища апаши на битово равнище да разграбват селски инвентар от кооперативи, суровини и машини от складове и цехове, офис техника от канцеларии, да рушат и чупят общинско имущество по улици и градинки, да обират жилища и пр. За целта държавата бе доведена до парализа. Зад масовото безчинство се криеха движещите сили на криминалната революция. След като калният поток се оттече, се видя кои са главните печеливши, но те влязоха в удобната роля да кажат: "Всички крадохме, всички сме виновни за криминалния преход".

На гърците се внушава друга колективна вина: "Всички ядохте, всички сте виновни за дълговата криза". Затова плащайте с повсеместно вдигане на данъците (какви са тези глезотии с по-ниски данъци за лекарства и книги - я вижте българите как нямат прошка за нищо!), плащайте с орязване на пенсии и заплати, замразявайте, съкращавайте и пр. и пр. Докога? Председателят на парламентарната икономическа комисия и депутат от социалната партия БСП Петър Кънев отговори вместо консервативните кредитори в ЕС: "Ще започна да съжалявам гръцкия народ, когато гръцки селянин дойде да копае картофи в Родопите или да бере лозя в Петричко".



Това е мечтата на българина



- не да забогатее колкото съседите, а те да обеднеят повече от него и да му станат аргати. По този въпрос няма десни и леви. Чувството за колективна малоценност играе ролята на мощен изравнител на политическите различия. Както десни и леви правителства у нас играха еднакво активно за успеха и замитането на следите на криминалната революция, така и в Гърция десни и леви правителства трупаха чудовищен дълг, за който финалната вина трябва да поеме едно неколкомесечно популистко правителство.

Нима гръцкият народ изяде всичките тези 320 милиарда евро? Къде се разпиляха? Много просто: Гърция бе дежурният отличник в НАТО по изпълнение на критериите за раздут военен бюджет. Огромна част от заемите бяха вземани от френски и германски банки за покупка на френски и германски оръжия - изтребители, фрегати, подводници, танкове, гаубици и пр. Парите бяха отпускани с охота, защото се връщаха да въртят икономиките на кредиторите. А на гърците оръжията служеха да им пазят страх от друг член на НАТО - Турция (не от Русия, както се плаши в момента България). Широкопръстието в един сектор заразяваше други - нали все едни и същи управляващи се разпореждаха с парите. Затова заедно с оръжейната търговия и другите далавери течаха и обичайните корупционни процедури, които обогатяваха и десния, и левия политически елит. Няма нищо чудно, че гръцкият народ се отказа от него, след като опита всякакви комбинации от традиционните партии с техните фамилни династии. Избирането на Ципрас бе начин да им каже "Не!"

Някои си мислят, че референдумът в неделя ще реши проблема, като гътне правителството на Ципрас. Нищо няма да реши. Какъвто и да бъде отговорът на народа, дългът ще си остане 320 млрд. евро - колосален и очевидно неплатим. Колкото и да извиват ръцете на гърците, кредиторите ще си знаят, че той си остава преди всичко тяхна грижа. И ще си търсят такива като България от периферията на Европа, за да изстискат и от тях нещо, внушавайки им част от колективната вина: "Всички гледахме какво става, но си мълчахме. Сега ще плащаме, ако всички милеем за еврото". Заповядайте в еврозоната!