Да. Това е толкова проста думичка: лесно е да се изрече и е толкова хубаво да се чуе. Разбира се, това е и логичният израз. Поне според служителите в ЕС, които през по-голяма част от последната седмица молеха гърците да гласуват с "да" на последните предложения, направени от кредиторите към Атина. Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер беше почти смущаващо емоционален, когато миналата седмица заяви: "Ще кажа на гърците, които дълбоко обичам, че не трябва да избират самоубийството само защото се страхуват от смъртта... Гласуване с "не" ще означава независимо от зададения въпрос, че Гърция казва "не" на Европа", добави той вероятно за да изясни ситуацията. Но сега, когато е известен крайният резултат от референдума в Гърция, е ясно, че кампанията "не" - получила повече от 60% от гласовете - триумфира. Жителите на Атина реагираха на критичното политическо събитие с характерното си добро настроение, на площад "Синтагма" пред сградата на парламента развяваха гръцки знамена и се радваха. Наблизо, в крепостта на анархистите от квартал "Екзархия", палиха огньове и се биеха традиционно с полицията.

Защо кампанията "да" се провали толкова драматично? Отговорът е - по много причини. На първо място, заради най-гласовитите й обществени защитници. Гръцкият премиер Алексис Ципрас може да бъде обвиняван за много неща, но не и за кризата в Гърция (въпреки че много хора биха казали, че той влоши нещата). Става въпрос за бившите премиери на страната Андонис Самарас и Георгиос Папандреу, които позволиха икономиката на страната да стане неконтролируема, след което се съгласиха да въведат унищожителните мерки за съкращения, които предизвикаха страдания в национален мащаб. И именно те призоваваха да се гласува с "да". Най-изненадващо (в очите на гърците) бе, че лидерът на основната опозиционна дясна партия "Нова демокрация" и предшественик на Ципрас - Самарас, в деня на референдума публично заяви: "Гласуваме "да" за Гърция. Гласуваме "да" за Европа". Толкова силна подкрепа от човек, който е недостатъчно популярен дори и в собствената си партия, направи на кампанията "да" няколко мечешки услуги. Гърците не обичат да бъдат поучавани, особено от тези, които на първо място обвиняват, че са ги докарали до сегашната ситуация.

На второ място за провала на кампанията "да" са частните медии - особено телевизиите - които почти постоянно призоваваха да се гласува с "да". Това обаче направи гърците още по-подозрителни. Късно в неделя следобед извън избирателните секции разговарях с Теодор, 30-годишен електротехник, който ми каза, че е негативно настроен към непрекъснатата тв агитация да се гласува с "да". Това била и основната причина той да избере "не". Гърците могат да действат толкова противоречиво.

В критична ситуация подобна противоречивост може да се превърне в открита защита. Думата Oxi (не) стана популярна в страната, след като бе произнесена от гръцкия премиер Йоанис Метаксас (б.р. начело на страната от 1936 до 1941 г.). Той каза "Oxi" на поставения му през 1940 г. ултиматум от италианския фашистки диктатор Бенито Мусолини да получи достъп до стратегически гръцки градове, след което Гърция влезе във Втората световна война. Гръцкото общество продължава да отстоява позицията "Oxi" и всяка година страната отбелязва като национален празник "Деня Oxi".

Допълнителна тръпка към цялата ситуация добавя и фактът, че казваш "Oxi" на германците. Гърция наскоро пак поиска Германия да й върне репарации от войната, които според Атина й дължи. Това показа, че Втората световна война продължава да е ярък спомен в Гърция. Прекалено много хора загинаха в нея, за да бъде нещо повече от отворена рана за националното съзнание на гърците. Много от гърците, с които разговарях, често с драматична увереност казват, че германците отново се опитват да завладеят Европа и те трябва да се съпротивляват. На всяка цена.

И накрая това "Oxi" е повече от екзистенциално. След управлението на Метаксас, когато гърците имат достатъчно, те просто казват "Oxi". Сега са недоволни от всичко - съкращенията, бедността, безработицата и общата мизерия. В неделя те показаха на света чувствата си и го направиха недвусмислено. В интерес на истината кампанията "да" никога не би имала шанс. Хората просто са преситени. Нищо не е по-емоционално и по-изпълнено с историческо и политическо значение за гърците от една проста думичка - "Oxi". Рано в понеделник сутринта финансовият министър Янис Варуфакис се оттегли от поста си, като заяви, "бях наясно с определени предпочитания на някои участници в Еврогрупата и други партньори, че не желаят присъствието ми на преговорите". За да се постигне споразумение, той иска да направи саможертва. Както изглежда, кредиторите получиха поне едно "да".