Волен Сидеров не само е чест гост в Русия, но показва проруската насоченост на партията на митингите на "Атака". |
Доскоро "Атака" катереше политически рейтинги и класации единствено благодарение на системната експлоатация на циганската тема и битовата престъпност, причинена според националистите основно от представители на етноса. След като шефовете на МВР обясниха, че не може да се каже колко от престъпленията са дело на роми, "Атака" започна да събира и най-дребните инциденти в брошура "Циганската престъпност - опасност за държавата", издадена през 2011 г. - точно след размириците в Катуница и малко преди президентските и местните избори. Така с времето успяха да придадат на ромите имидж на криминогенна малцинствена група, която подлага на
"етнически геноцид" българското мнозинство
Цялата отговорност за криминалната обстановка в страната бе стоварена върху една общност, а латентният расизъм на обществото ни получи удобно прикритие.
Този номер обаче се поизтърка. И за съжаление причината не е в това, че хората спряха да му вярват, а просто защото започнаха да слушат друг. "Патриотичното дуо" на Валери Симеонов и Красимир Каракачанов подхвана противната песен за "наглите, самонадеяни и озверели човекоподобни" точно когато тя започна да заглъхва от устата на Волен Сидеров. Нямаше как да е другояче - все пак Симеонов и Сидеров са от една кръвна група. И колкото по-гръмогласни ставаха фронтоваците, толкова по-тих ставаше вождът на "Атака". Вече беше осъзнал, че ако иска по някакъв начин да се отличи от брата си близнак, трябва да изгради нова идентичност на партията си. Затова и участието в състезанието "Кой повече мрази циганите" загуби смисъл.
Съперничеството с Патриотичния фронт в националистическата ниша обаче е само част от обяснението за еволюцията на "Атака". Колкото и парадоксално да звучи, основната причина всъщност е в засилващия се през годините прокремълски курс на партията, който вече заема централно място в нейната идеология. На практика формацията на Волен Сидеров пречупва всяка своя политическа позиция през призмата на глобалния конфликт между Русия и Запада. В това отношение тя е уникално явление на българската политическа сцена, тъй като няма друга партия, която да разглежда цялата ни вътрешна политика в контекста на сблъсъка между Великите сили. На Сидеров изобщо не му е чужда теорията за световната конспирация - от години той е неин най-голям защитник. Така че трансформацията е повече от нормална.
Сидеров използва парламентарните пререкания за Гърмен, за да развие теорията, че има връзка между повтарящите се случаи на етническо напрежение у нас и украинската криза. "Може би някой отвън има интерес и тогава вече стоварването на тежка техника, за която, между другото чухме в последните дни, да стане необходимост. И тогава вече да се каже: "Виждате ли тук какво огнище се разгоря, вие не може да се справите с вътрешните си проблеми, затова трябва да ви стоварим още танкове, освен това да сложим и ракети със среден обсег на действие, за да може да ви пазим от етнически напрежения", обрисуваше заговора националистическият вожд. В този смисъл новата роля на "Атака" по неговата логика е на
пазител на етническия мир
Партията му подкрепя едно към едно и позицията на Москва спрямо смяната на властта в Киев, интерпретирайки я като профашистки преврат. Съвсем логично е партията да се рекламира като антифашистка политическа сила и да се отърси от антиромските си сантименти, за да привлече част от онова ядро на БСП, което все още припознава Русия като по-голямата сестра. Все пак би било, меко казано, странно, ако ратуваш срещу нацизма в чужбина и в същото време беснееш срещу етномалцинствата в родината си. Затова пък спокойно можеш да компенсираш с удвоена ярост спрямо сексуалните малцинства - идеологията на Кремъл с нейния акцент върху православието, консерватизмът и антилиберализмът поставят гейовете доста високо в йерархията на обществено опасните групи. Затова атакистите и досега усърдно се опитват да прокарат в парламента криминализацията на публичните прояви на хомосексуализъм.
Така "Атака" е на път да завърши окончателно своята еволюция като лява партия. Проруският, антизападен и антиимпериалистически курс във външната политика и подчертано социалният акцент във вътрешната са свидетелство за това. Точно тези черти на партията я правят много по-привлекателна алтернатива за левите избиратели у нас, отколкото БСП и АБВ, които се опитват да следват същата пътека, но крайно предпазливо и колебливо. В този смисъл националистическата формация ще се окаже интересен експеримент, който тепърва може да ни поднесе изненади.