СИРИЗА спечели! Гърция спечели! Демокрацията победи! Това са най-шумните и разпространени тълкувания на резултатите от референдума в южната ни съседка. По този повод веднага се сещам за фразата "Внимавай какво си пожелаваш, защото може да се сбъдне". Мечтата на гърците се сбъдна - изправиха се и казаха "не" на кредиторите. "Не" на неизбежните реформи, "не" на бюджетната дисциплина, "не" на споразумението с тройката.

Мечтаният свят обаче, който мнозинството гърци (както се видя от референдума) си представяха, е утопия, а реалността е съвсем друга. След като изтече спасителното споразумение на 30 юни, всякакво външно финансиране за страната беше прекратено. Банковата система в Гърция не може да функционира без външна подкрепа и се наложи гръцкото правителство да обяви банкова ваканция. Работят единствено банкоматите, но с ограничение за теглене от 60 евро, и то само временно, докато съвсем свършат наличните средства и няма да е възможно презареждане.

Оставено без външна подкрепа, гръцкото правителство не успя да си плати юнската вноска по заема към МВФ и изпадна във фалит, което го отрязва от всякакво свежо финансиране. Стигна се дотам, че поради липса на пари много пенсионери получиха само малка част от пенсията си (таван от 120 евро на човек). При това се наложи да чакат на безкрайни опашки.

Образно казано, в Гърция се случват едновременно Лукановият фалит през 1990-а и Виденовата финансова криза от 1996 г.



Икономическият шок ще е брутален,



а първите резултати са ни до болка познати - дефицит на стоки, бягство на капитали, срив на икономическата активност. Дори най-конкурентният икономически сектор в страната страда. В разгара на сезона новите туристически резервации в Гърция спадат с 20% на годишна база, а онлайн резервациите - с 43%. Хиляди гръцки фирми търсят спасение в Кипър, където, за разлика от Гърция кризата приключва, а банките работят.

Като говорим за Кипър, това е добра отправна точка, за да прогнозираме какво ще става с Гърция. Кипър затвори банките си през 2013 г. и в продължение на две години имаше ограничения на тегленията и разплащанията. Кипърската икономика се срина с около 10% за 3-годишен период и едва през настоящата година върви към стабилизация. Но трябва да се има предвид, че през целия този период Кипър имаше споразумение с кредиторите, правеше реформи и получаваше солидно външно финансиране (и никога не е стоял въпросът за излизане на Кипър от еврозоната). При Гърция нито едно от тези обстоятелства не е в сила - т.е. можем да очакваме много по-силен срив на гръцката икономика.

Дори да стане чудо и Гърция да сключи ново спасително споразумение, отново я очакват тежки времена, защото подобно потъване на икономиката се спира много трудно и с много тежки реформи. Може би забелязвате парадокса - гърците казаха мощно "НЕ" на споразумението с кредиторите,



а на следващия ден Ципрас тръгна да договаря... споразумение с кредиторите



Проблемът е, че колкото повече потъва гръцката икономика, толкова по-неспасяема става. През януари, когато Ципрас дойде на власт, той наследи бюджетен излишък, растяща икономика, намаляваща безработица. С малко помощ отвън и малко реформи вътре Гърция можеше най-после да изплува. Обаче само за няколко месеца управление СИРИЗА успя да съсипе всичко това, вкарвайки икономиката в рецесия. Логично бюджетните приходи се сринаха. Сега с банковата ваканция рецесията преминава в икономически крах, а пари въобще няма.

Тази нова тежка криза ще изисква много по-тежки реформи - много по-тежки от тези, които гръцките избиратели отхвърлиха с референдума. Именно това прави постигането на споразумение с кредиторите малко вероятно. Но не е само това. В еврозоната вече има нежелание да се отпускат нови финансови средства на Гърция. Докато през последните 6 години



европейската солидарност към Гърция беше безпрецедентна



и страната получи стотици милиарди евро нисколихвено финансиране по всякакви възможни начини. Но сега солидарността в повечето западни страни е на привършване. СИРИЗА има голям принос в обръщането на общественото мнение, тъй като не спря да обижда и заклеймява кредиторите. Затова има голяма вероятност гръцкото демократично "охи" да бъде последвано от немско демократично "nein" плюс още една дузина демократични "не" на много други европейски езици.

Без споразумение Гърция ще трябва да въведе собствена валута - за радост на голяма част от депутатите на СИРИЗА, но за ужас на обикновените гърци. Въвеждане на собствена валута във фалирала страна без валутни резерви и без външна подкрепа означава неминуема хиперинфлация и загуба на покупателна способност. Който помни пенсиите и заплатите от няколко долара в края на 1996-а и началото на 1997 г. в България, ще разбере за какво става дума. За съжаление, ако се въведе драхмата, и гърците ще го разберат на собствен гръб.

Тъжното е, че оттук нататък каквото и да стане с Гърция, икономическият колапс е неизбежен. Със или без споразумение, страната ще е в тежка криза, и то години наред. Разбира се, някога в бъдещето гърците ще се договорят с кредиторите - това винаги се случва, защото нито една страна не иска да стои постоянно във фалит, в криза и без достъп до свежо финансиране. Но дотогава Гърция ще стане толкова бедна, колкото са и нейните балкански съседи. А имиджът на Балканите ще бъде допълнително влошен.