|
| Стефан Петранов |
- Проф. Петранов, започна ли гръцката криза вече да носи негативи за България?
- Всичко, свързано с Гърция, напоследък се променя с часове. Няма как ситуацията да подмине България, защото много българи работят там, има много гръцки фирми у нас, а ние също имаме значителен износ за тази страна. Отражението може да дойде по няколко линии. Първо, ако кризата там остане нерешена, е възможно много българи да изгубят работните си места. По неофициални данни там се трудят около 300 000 нашенци. Ако част от тях останат без препитание и се върнат тук, това означава допълнително увеличение на и без това високата безработица.
Няма да мине и без отражение за българските фирми, които изнасят за Гърция - те със сигурност ще имат проблеми с реализацията и ще трябва да чакат за парите си, защото траншовете най-вероятно ще закъсняват. Освен това негативи може да дойдат и по линия на чуждестранните инвеститори. Те често мислят регионално. Да, Гърция си е Гърция с нейните проблеми, но те гледат и на региона като цяло. Затова е възможно да се получи отдръпване на инвеститорите като цяло от региона заради това, което се нарича "бягство към сигурността" - те се плашат от високите рискове. В Гърция има финансова и икономическа криза, в Румъния и Македония - политическо напрежение. Това биха били негативните ефекти върху нашата икономика.
- Но е възможно да има и положителни отражения...
- Възможно е още гръцки фирми да решат, че България е добро място за правене на бизнес и да изнесат част от дейността си тук. В същото време част от гърците може да решат, че българските банки са добро място за техните депозити - наблюдавали сме това в предходни години. И да отворят, и да останат затворени, ситуацията с гръцките банки е нестабилна и нещата там няма да се решат за ден или два.
- Но и в България има сътресения - високи цени на тока за бизнеса, криза с КТБ, макар и затихваща.
- Да, тези неща също може да са причина за едно инвестиционно решение.
- Възможно ли е кризата в Гърция да подхрани сивата икономика в България?
- Да, възможно е. Например, ако има вълна от безработни българи, които се връщат у нас. Търсейки работа и някакво решение на житейските си въпроси, те може да потънат в сивия сектор. Освен това, когато не могат да се правят банкови разплащания, когато банките са затворени или несигурни, търговията ще намалее, но няма да спре. Ще започне отново плащането на ръка, което може да избие в сиви практики.
- Как ще коментирате думите на премиера Борисов "Стига с Гърция, вижте Видин"?
- Премиерът има основание, защото Гърция, дори в криза, има редица по-добри икономически показатели от България. Така или иначе най-бедните региони в Европа са именно в Северна и Северозападна България. От гледна точка на бедността и европейската политика за сближаване на регионите премиерът е абсолютно прав. В този смисъл на Европа би трябвало да й бъде по-голяма грижа Северозападна България, отколкото Гърция. Ако говорим обаче за краткосрочните последствия за европейската икономика, безспорно гръцкият проблем е по-голям. Те са членове на еврозоната и евентуалният им фалит би се отразил на стабилността на еврото и би означавал големи загуби и за европейските банки, за институциите, а и за МВФ, защото те държат гръцкия дълг в момента.
- Изпълнима ли е заявката на Борисов, че до 2020 г. сивата икономика може да намалее наполовина или дори до една трета, при положение че България от години заема първото място в ЕС?
- Проблемът е, че ние тръгнахме от твърде ниска база. Това малко подобрение, което се наблюдава в последните години, е хубаво, но недостатъчно. Няма причина делът на сивата икономика в България да бъде драстично по-различен от средното ниво за ЕС. В момента нашият дял е два пъти по-голям от средния за Европа и това трябва да се промени.
Колкото до премиера - има една поговорка, която казва, че когато има желание, има и начин., т.е. става дума за заявка на политическа воля, остава да се намерят и начините. Проблемът "сива икономика" не е само български. Загубите за ЕС са внушителни - те са за стотици милиарди евро. В България, с цялата условност на сметките, загубите са между 10-14 млрд. лв. за година. Тези пари просто не влизат в хазната заради сиви практики. Това се отразява на публичния сектор. Ако говорим за сектори, те не са се променили през годините. Традиционно най-сиви са услугите, строителството, туризмът, здравеопазването и др.
- Работодателите се опасяват, че с цените на тока държавата сама бута фирмите към заобикаляне на закона. Има ли такава опасност?
- Да, има такава опасност. Голяма част от фирмите съществуват "на ръба" - печалбите им не са големи, те са в много конкурентна среда, преживяха криза и свиване на икономиката. Печалбите на много предприятия са малки, те едва връзват двата края и едно драстично увеличение на някой техен разход може да ги дебалансира - т.е. да направи сметката от малко плюс на малко минус. Тогава хората търсят колая и понякога го намират в сивата икономика.
Все пак да не забравяме, че тази година имаме и рязко повишаване на минималната работна заплата - от 1 юли тя беше увеличена до 380 лева, което е почти 12% прираст за година и половина. Има и съществено увеличаване на осигурителните прагове и всичко това са разходи за фирмите. Редно е заплатите и праговете да растат, но когато това увеличение стане с темпове, значително по-високи от производителността на труда, тогава това е допълнителен разход и бреме за фирмите. Затова е ясно, че ако поскъпването на тока не бъде задържано, някои фирми няма да издържат.
- От близо месец се поде дискусия за отмяна на плоския данък. Сега ли е моментът за този дебат?
- Не, аз мисля, че има по-наболели въпроси. Дебатът за плоския данък се корени в това да се събират повече приходи в бюджета. Вярно е, че в много страни има прогресивни данъчни скали, но има страни и с плосък данък. Идеята за събиране на повече средства в държавния бюджет е логична от гледна точка на това, че в България има много публични сектори, които са недофинансирани - и здравеопазването, и образованието, и инфраструктурата имат нужда от още пари. Но промяна в данъчната система е редно да бъде направена тогава, когато бъдат изчерпани другите възможности - когато бъдат затегнати кранчетата на разхищенията. Когато гледаме дроновете да летят над кметски имения за милиони, когато гледаме кметове на общини с 2000 - 5000 жители да се возят в коли за по 150 - 200 хиляди лева, някак си не изглежда убедително - дайте да увеличим данъците, за да финансираме общините. Това е свързано и със сивата икономика. Държавата трябва да положи усилия да подобри управлението и ефикасността на обществените поръчки, да се затегнат разхищенията и тогава вече, ако има нужда, ще дойде въпросът за повишаване на данъците.
- Възможно ли е ходът "да вземем повече от богатите" да е предизборен?
- Да, няма защо да ни учудва. Това винаги и навсякъде е така. Винаги ще има партии, които ще апелират към част от населението в тази посока.
