Джоана Басфърд е шотландска художничка, която се занимава с ръчна изработка на етикети за вино и парфюми. През 2011 г. британското издателство Лорънс Кинг й възлага поръчка за илюстрована детска книжка. Вместо това Басфърд им предлага да направи книжка за оцветяване за възрастни. Години наред, обяснява художничката, клиенти й се хвалят, че обожават да оцветяват етикетите на своите вина. Издателите решават да й гласуват доверие.

"Тайната градина" излиза в тираж 13 000. От премиерата й през 2013 г. са продадени 2 млн. бройки по целия свят. Известно време тази година "Тайната градина" и втората книжка на Басфърд "Вълшебната гора" са двете най-продавани книги в "Амазон". Това хоби не изглежда странно - нали същите винетки ги има и на бутилките с шампанско, сиреч забавлението е легитимно за възрастни. А и картинките са сравнително софистицирани, не обикновени зайчета и мечета.

Книгите за оцветяване за пораснали не са новост, но в последните години се превръщат в самостоятелна индустрия. "Никога не сме виждали подобен феномен в 30-годишната ни история, едва смогваме да печатаме допълнителни тиражи", казва Лесли О'Мара от британското издателство "Майкъл О'Мара Букс".

До известна степен



модата се подклажда от социалните мрежи -



човек може да се похвали с оцветената картинка във "Фейсбук" и "Пинтерест", да обсъжда марки цветни моливи и съвети как да акцентира на совичката в ъгъла. Още по-голяма услуга й вършат уверенията, че това занимание има големи терапевтични ползи в борбата със стреса - точно така се рекламира например книжката за оцветяване "Арттерапия" на френското издателство "Ашет".

Манията за оцветяване обаче е симптом и на една по-глобална тенденция - напоследък сред възрастните набират популярност всякакви детски занимания. Наричат я "нишата Питър Пан" и макар корените й да са в книгоиздаването (колко възрастни изчетоха "Хари Потър"), границите й съвсем не спират дотам.

Лагерите за възрастни например едно време бяха екзотика, а сега са много динамичен бизнес, предимно в Америка. След като едва не загива в инцидент, Фиджет Уигълсуърт, тогава вицепрезидент на успешна ИТ фирма, изключва телефона и заминава да пътешества с приятелката си. Когато две години и половина по-късно се завръщат в цивилизацията, двамата основават Camp Grounded - лагер за дигитален детокс, в който участниците изключват електронните си устройства и вместо това се отдават на звездоброене и песни край лагерния огън. Година по-късно се появява конкуренция - Camp No Counselors. Макар че един уикенд струва 575 долара, места за тази година почти не са останали. Ключовото събитие на този лагер е "Цветната война", в която има всякакви детски игри с изключение на оцветяване.

В Ню Йорк стигат още по-далеч. Там пък има



предучилищна за възрастни



Въпреки неприличната възраст на записаните програмата е досущ като при шестгодишните - апликации с гланцови блокчета, обедна почивка, обща снимка с групата. Цената започва от 333 долара и може да стигне 999 долара. "Игрите при нас развиват физическите умения и подкрепят душевното здраве", обяснява организаторката Мишел Джони Лапидос. И малко неочаквано добавя, че който не е играл достатъчно като дете, става масов убиец.

Звучи малко прекалено, но всъщност има подобно изследване. През 1966 г. психиатърът Стюърт Браун изследва историята на масовия убиец от Тексас Чарлз Уитмън. Едно от нещата, които забелязва, е, че Уитмън практически не е играл въобще като малък. Браун провежда пилотно изследване на 26-има масови убийци и открива, че 90% от тях не са имали време за игри като деца. Макар че, от друга страна, 90% също така са били и физически малтретирани. Днес Браун е основател на Националния институт по игрите, който агитира, че това е занимание за всички възрасти. Според едно друго изследване, публикувано тази година, играта оказва влияние на академичните и репродуктивните способности, намалява стреса и прави човек по-креативен в работата.

Подобни изследвания обаче твърде лесно се превеждат в маркетингови трикове, които могат да изпуснат добрата мярка. Така стигаме до бомбастики от рода на "Който не играе, става масов убиец". Почти няма книжка за илюстрации, която да не съдържа под някаква форма етикета "терапия". Една поредица директно се рекламира като "бягство в света на вдъхновението и артистичните постижения". Точно в това е проблемът според психолога от Харвард Сюзън Лин. Колкото успокояващо и приятно да е оцветяването на картинки, тези книжки не са кой знае какво творческо усилие даже за деца и често в тях няма нищо игрово.



"Най-добрите играчки са 90% дете и 10% играчка",



казва Лин. Оцветяването може и да помага на човек да релаксира, но е много по-ограничително занимание от рисуването например.

Други автори са много по-крайни. Занимания като оцветяване на книги, лагери и предучилищна, както и четенето на детски книги са просто отказ на възрастния да прави неща, които изискват усилие, казва Сюзън Джейкъби, журналист и писател. Това е бягство от реалността и генерален упадък. Рецесията може би има нещо общо с това - една от най-отчетливите тенденции на последните години беше, че много млади хора се прибраха обратно при родителите си поради безработица или просто поради невъзможност да се справят с предизвикателствата на живота като възрастен индивид.

Инфантилността на американците обаче не започва и не свършва с рецесията. Там сякаш мнозинството възрастни си остава с тийнейджърски ум, малко злорадо заключава коментар в канадския "Стар". Макар че първоначалният източник на тази констатация си е чисто американски. Най-новата тв поредица на известната комедиантка Тина Фей "Несломимата Кими Шмит" осмива точно това, при това до степен, че Ен Би Си отказа да пусне продукцията в ефира си. Кими Шмит сега е приютена от "Нетфликс". Кими е отвлечена от секта и държана под земята в продължение на 16 г. След като успява да избяга, тя решава да вземе всичко от живота. Кими е отражение на националната инфантилност. Човек може да я намери в политиката - тук всички политически речи са като за идиоти, в дрехите - дънки, тениски, бейзболни шапки, в кухнята - всичко е нарязано и сготвено в забавни форми, идентичността - животът във "Фейсбук" с главен акцент върху гимназията, и поп културата, където царстват сюжети от комиксите. При това положение има ли какво да се чудим, че най-продаваната книга в "Амазон" е за оцветяване.

За чужденеца е трудно да се ориентира в това всеобщо оглупяване. Да вземем Едуард Сноудън. През април Сноудън беше интервюиран от Джон Оливър, интелигентен британец и политически сатирик. Темата беше масовото подслушване и следене на гражданите, които обаче са твърде политически неангажирани, за да се тревожат от това. Оливър прави анкета на "Таймс скуеър" в Ню Йорк и пита американци знаят ли кой е Едуард Сноудън. Естествено, никой не знае.

След това Оливър пита същите тези граждани дали е редно Националната служба за сигурност да събира снимки на гениталиите им. Всички, разбира се, са вбесени - "Таймс скуеър" кипи от възмущение. Така се вбесява малко дете - само му кажи нещо за личните му части.