В България обичаме етикетите. Във форумите хейтим другия и величаем историята и националните ценности, обичаме да казваме за всекиго по нещо.

Много ни харесват фразите "да, ама", "той може и да е... но...", "всички са...". Обичаме също да казваме "българите сме..." или "българите не сме...". Както и да обсъждаме "средностатистическия човек", който не сме ние.

Медиите говорят за средностатистическото домакинство, средностатистическото семейство, за "обикновения" човек.

И всичко това е, за да не се слагат хората под общ знаменател, защото средностатистическият българин, подчертаваме дебело, не съм аз - пишещият, нито ти - четящият, а някакъв там трети, средностатистически човек.

За характеристиките на този имагинерен образ, както се досещате, отговаря статистиката, която дава един осреднен образ на човека, живеещ на дадена територия в даден период.

Тъй като нито мен, нито вас са ни питали някога за нещо, не се обиждайте - този текст не се отнася за вас, а за средностатистическия българин, който чете предимно вестници, списания и статуси във Facebook.



Осреднен образ на средностатистическия българин



Средностатистическият човек в България може и да не носи костюм, но често носи анцуг - не за да спортува (78% от българите въобще не спортуват).

Той не си мие зъбите редовно (само 33% си купуват четка за зъби), пие много бира (около 80%), пуши цигари (над 50%) и е дебел (40% са с наднормено тегло). Притежава собствено жилище (95%), но не винаги има тоалетна (25%).

Средностатистическият българин се жени все по-рядко (44%), особено ако не живее в София (висока концентрация на браковете според НСИ). За сметка на това прави извънбрачни деца (59.1%).

Средностатистическият българин е беден и нещастен. И не вярва, че това ще се промени (според 62% отиваме към по-лошо), защото колкото и пъти да го питат, толкова пъти това отговаря.

Може да няма пари за четка за зъби, но има за лотариен билет (57 на 100 от българите по данни от 2009-а, за днес - не е ясно).

Средностатистическият българин е религиозен (над 50% от българите), но пък си пада и суеверен (за съжаление, тук единственото изследване е отпреди 11 години, иначе ръсенето на пътищата със захар и пътешествията с икони за здраве щяха да са интересен показател).

Средностатистическият българин не е гостоприемен - дори е сред първите по негативно отношение към чужденците в ЕС. Въпреки че "обикновеният" човек пътува в чужбина - по работа или туризъм.



Забравете, че четящият човек е красив



Въпреки че българките са в Топ 10 на най-красивите жени в света (според субективната класация на MissTravel), то около 50% от хората у нас четат вестници, списания и мейли, книгите са дар за по-образованите, а по-уязвимите - от селата и малките градове, възрастните поколения, с основно или по-ниско образование, ниски доходи, работещи неквалифициран труд, пенсионери, безработни, малцинства... са далеч от изкуството.

Средностатистическият българин не ходи на кино или театър (около 50% по данни за 2013 г. не са посещавали подобно събитие за година, въпреки че през 2014 г. данните са по-позитивни, но не твърде различни).



Средностатистическият българин живее...



Въпреки че София не е България, "обикновеният" човек живее или в столицата, или в градовете (около 73% от населението според данни на НСИ от края на 2014 г., половината от които живеят в Югозападна и Южна Централна България).

Има основно и средно образование (висшистите са едва 30-ина процента) въпреки високия брой на висши учебни заведения и лесното излизане с отличие от системата.

Затова и на средностатистическият българин му е трудно да си намери добре платена работа.



Перспективите пред "обикновения" човек



Българските работодатели имат проблем със средностатистическия българин, който е убеден, че е подходящ за дадена работа и дипломата му го доказва, но не и знанията и уменията (60 на 100 от работодателите не рискуват с млади кадри, а 50 на 100 не вярват, че те могат да носят отговорност).

Затова и младите масово не правят нищо - 67% дори не "губят" тоновете си свободно време с четене на книга, камо ли с търсене на работа.

А профилът на средностатистическия българин скоро няма да се промени, защото новата вълна средностатистически българи се движи надолу по показатели спрямо предходната (въпреки че все повече хора четат и ходят на театър, но отново - слаб ръст).

Това е средностатистическият българин според статистиката, която го създава. А той е илюзия - ние сме щастливи и богати, четем книги и си мием зъбите, имаме си жилище и тоалетна. Щом четем точно този текст, значи сме и от онези 56.7%, които имат достъп до световната мрежа.

А иначе "обикновеният" българин - той да му мисли.