Поредните изменения в условията за пенсиониране бяха окончателно приети преди ваканцията на депутатите. Кабинетът си постави за цел да направи пенсионна реформа, която да не изкушава следващите правителства да я променят с популистки цели - с плавни стъпки за увеличение на възраст, стаж, осигуровки. Дали успяха? Ако се имат предвид общественото несъгласие по смяната на модела и опитът за елиминиране на капиталовия стълб, най-вероятно това няма да е последната "пенсионна реформа". Няма да е и поради факта, че плавните мерки не решават проблемите в системата - дефицитът в НОИ към края на периода ще е дори по-висок от сегашния, тоест през 2037 г. още повече пари от данъците ще са нужни за изплащане на пенсиите от сега. Така финансовата устойчивост на системата остава непостижима.

Второ, размерът на новите пенсии ще се повиши според плана с 36 на сто, а на сегашните - с 40%, но за това няма краен срок, зависи от икономическата ситуация и инфлацията и въобще е твърде условно. Освен това никой не казва каква част като заместващ доход ще е пенсията през 2030 г. например, което всъщност е единственият показател за адекватността на парите за старини. А въведеният така наречен избор на осигуряване - между солидарния и капиталовия стълб, направо подкопава осигурителната система. Най-малкото никой не знае какъв ефект върху НОИ и върху фондовете ще има това местене на осигуровки веднъж годишно. Логично е, хората, които нямат пълно осигуряване за втора пенсия или пък се осигуряват на ниски суми (тоест мнозинството от работещите у нас) да прехвърлят парите си в НОИ и да искат пълна пенсия от държавата - с 28% по-висока, отколкото биха вземали, ако чакат и втора пенсия от частния фонд.

На първо време най-големи трябва да са притесненията за професионалните фондове. В тях има празни партиди - за това признаха при разговорите по реформата самите фондове. Естествено е тези хора да отидат в НОИ, при това те могат да "изберат" само в посока към НОИ еднократно. Тоест те ще натежат още повече на бюджета.



Какво влиза в сила от тази година



Логично е тази година да не се правят сериозни промени. Депутатите само поправиха недоразуменията на финансовия министър от края на м.г. Така НАП отново ще започне да преразпределя служебно парите за втора пенсия на младите, които през тази година за първи път са сключили трудов договор. Блокираните средства на неизбралите частен фонд младежи ще потеглят към някои от деветте фонда, както бе до края на миналата година. Дали обаче ще можем още от тази година да сменяме осигуряването си от универсален фонд към НОИ не е ясно, защото се пишат наредбите за това. Със задна дата - от 1 юли - влиза и едно облекчение при пенсиониране за военни, полицаи и др. от специалните ведомства. Както всички останали работещи, те вече ще могат да се пенсионират, без да напускат работа.



Възрастта и стажът за пенсия



От 1 януари 2016 г. продължава замразеното в последните две години покачване на възрастта за пенсия. За всички категории работещи ще има увеличаване. През 2016 г. мъжете от трета категория ще се пенсионират на 63 години и 10 месеца. Жените - на 60 години и 10 месеца. Два месеца повече ще е и необходимият стаж - съответно 38 г. и 2 месеца и 35 г. и 2 месеца. Стажът ще расте с по два месеца, докато през 2027 г. стигне 40 г. за мъжете и 37 г. за жените. Тогава мъжете ще се пенсионират на 64 г. и 10 месеца, а жените - на 62 г. и 8 месеца.

Крайната цел при възрастта - всички да излизат в пенсия на 65 г., ще бъде достигната през 2037 г. Първите българи, които ще трябва задължително да работят до 65 г., са мъжете от набор 1964. При жените крайната цел на реформата ще застигне родените през 1972 г.

От следващата година се затягат условията и за хората без стаж, които сега имат право да се пенсионират на 65 г. и 8 месеца при 15 г. работа. През 2016 г. и през 2017 г. възрастта и за тях ще расте с по 2 месеца, а от 2018 г. - с по един, докато стане 67 г. през 2029 г.

За тези, на които не им достига стаж до 1 година, от 2016 г. се въвежда гъвкаво пенсиониране - те ще могат да го направят, но срещу по-ниска с 0.4% пенсия. От 2038 г. възрастта за пенсия за всички българи би следвало да се обвърже с нарастването на средната продължителност на живота у нас.

Ранното пенсиониране също трябва да се ограничи от 2016 г., когато за служителите на сектор "Сигурност" освен изискването за 27 г. стаж се въвежда и минимална възраст - 52 г. и 10 месеца. Предвидено е тя да расте с по 2 месеца, докато стане през 2029 г. Години няма да се искат за всички служители, които до края на 2015 г. са натрупали необходимия стаж от 27 години. Те получават тригодишен гратисен период и ще могат да се пенсионират независимо от възрастта си до края на 2018 г.

За работещите тежък труд също ще има нарастване на годините за пенсия, след като години наред възрастта им бе замразена. И заради това сега стъпката е по-тежка за тях, но пък синдикатите им извоюваха по-ниска максимална възраст, отново на гърба на масовия работник от трета категория. Така работещите първа категория жени и мъже ще излизат в пенсия на 55 г. с 10 г. стаж, а за втора категория - на 60 г. с 15 г. стаж. Жените и в двете категории ще понесат най-тежката стъпка - годините при тях ще растат с по 4 месеца. За първа и втора категория увеличението за жените ще е с по 7 години и 4 месеца.

До края на тази година работещите в първа категория могат да се пенсионират на 47 г. и 8 месеца. Максималната възраст и за двете категории ще се стигне през 2037 г. Тогава жена, родена през 1982 г., ако е работила поне 10 г. в първа категория, ще може да се пенсионира. Жена, родена през 1977 г., работила 15 г. във втора категория, ще се пенсионира за първи път на 60 г. За мъжете и от двете категории годините ще растат с по два месеца, но общото увеличаване на годините за тях ще е по-малко - за двете категории ще е с по 2 г. и 4 месеца.

Условията за ранно пенсиониране на учителите се синхронизират с одобрения график за увеличаване на възрастта в общия случай. Така учителите от 2016 г. ще могат да се пенсионират с намалена пенсия при 57 години и 10 месеца за жените (стаж 25 г. и 8 м.) и 60 г. и 10 месеца за мъжете (стаж 30 г. и 8 месеца).



Осигуровките и пенсиите



През 2017 г. вноските ни се вдигат с 1 пункт, а през 2018 г. - с още един. Тогава вноската за пенсия ще стане 19.8 на сто, от които работникът ще продължи да плаща 40 на сто, или 7.92%. За работодателя остават другите 60 на сто - 11.88%. От тази стъпка само за първите две години в НОИ ще влязат 716 млн. лв. повече от вноските. За сметка на това вноската за втория стълб остава 5%.

Уви, увеличението на осигуровките не води до увеличение на пенсията. Сериозната промяна при размера на пенсиите е решението да се увеличи тежестта, която носи всяка година стаж във формулата. В момента тя е 1.1. Предвижда се от 2017 г. този коефициент да започне да се увеличава, докато не стигне 1.5. Очакванията са това да се случи към 2027 г., когато ще се пенсионират мъжете от набор 1962 г. и жените от набор 1964 г.

С колко ще се увеличава обаче коефициентът ще зависи от процента, който се получава по швейцарското правило. В закона депутатите записаха, че коефициентът във формулата ще се вдига с "поне" швейцарското правило. Това означава, че в години с дефлация няма да има ръст. Докато расте коефициентът, пенсиите няма да се актуализират допълнително и по швейцарското правило.



Таванът



Мъжете, родени в края на 1954 г. - след ноември, ще са първите, чиито пенсии няма да са ограничени от таван. Той пада от 1 януари 2019 г. Първият щастлив набор жени без ограничение ще са родените през 1957 г. От средата на 2019 г. старите пенсии - всички отпуснати до края на 2018 г. - ще имат таван до 40% от максималния осигурителен доход. Сега процентът е 35% и максималната пенсия е 910 лв. Тъй като финансовото министерство не предвижда ръст на максималния осигурителен доход в следващите три години, това означава и че таванът няма да се увеличава.

От януари 2019 г. ще се прави и друга промяна в изчисляването на пенсията - хората няма да могат да избират трите си най-добри години на осигуряване отпреди 1997 г., а пенсията им ще се изчислява на базата на целия осигурителен стаж от 1998 г. насам. Това ще се окаже неблагоприятно за редица хора, но НОИ не казва колко точно. Негативният ефект ще се елиминира изцяло, когато в пенсия започнат да излизат хора само със стаж след тази година.

За хората, които се пенсионират до края на тази година, ще има една година - само до края на 2016 г., за да поискат НОИ да им преизчисли пенсията от осигурителния доход за друг тригодишен период преди 1 януари 1997 г. След това възможност за преизчисляване няма да има за тях. Преизчисляването ще се запази до края на 2018 г. и за пенсиите, отпускани дотогава, а след това се премахва. Преизчисляване ще могат да искат само работилите пенсионери.



НОИ или частен фонд



Все още не се знае кога точно ще се отвори възможността да преместим партидата си за втора пенсия от частните фондове към НОИ. Следващата година - през 2017 г. - ще можем да я върнем отново в частен фонд. Ограничението е това да се прави до 5 г. преди навършване на години за пенсия. През 2025 г. се очаква фондовете да започнат на изплащат първите пенсии на мъжете, родени през 1960 г. Анализ на социалното министерство показа, че поне първите пет поколения, родени след 1959 г., ще са ощетени от осигуряването и във втория капиталов стълб. С други думи, на тези хора, които ще излязат в пенсия до 2029 г. включително, ще им е по-изгодно да прехвърлят парите си в НОИ и да вземат само държавната пенсия.

На всички с ранна пенсия, получена до края на тази година, се дава възможност да прехвърлят парите си от УПФ, които сега не могат да ползват в НОИ, и да поискат преизчисляване на пенсията. Това ще увеличи разходите на НОИ с 25 млн. лв. само за първата година, но пък се очаква от УПФ да влязат еднократно 107 млн. лв.



Какво остана недовършено



Три ключови неща. Всъщност това е само епизод първи на реформата. Първо, очаква се нова регламентация за инвалидните пенсии. Този въпрос, който трябваше да е уреден през април, остана за края на годината, което доказва само колко е щекотлив. Идеята на Калфин е да има две експертни комисии - лекарска и социална, като втората да преценява и какво може да работи човек с процента инвалидност. Това означава, че ще има поне намаление на пенсиите на хората с увреждания. Парите и сега са мизерни, а хората с ТЕЛК са си цяла армия, тъй че може да е тежка есен.

Второ, проблемите в капиталовия стълб тепърва ще се решават. Колкото и да е несигурна съдбата им в момента, универсалните пенсионни фондове ще трябва да създадат гаранционен фонд, в който да се плащат пенсиите на хората, които ще получават по-дълго втора пенсия от разчетите.

Трето, постижението да се въведе възраст за пенсия за военни и полицаи бе прокарано сравнително леко. Всъщност обаче вместо да се ограничи ранното пенсиониране, то се и разшири с даване на възможност и напусналите специалните ведомства да се пенсионират по специалния ред. А извоюваната за 2016 г. възраст от 52 г. и 10 месеца може да се окаже, че е само за чистачките. Уловката е, че в следващите шест месеца ведомствата - МВР, МО, МП, трябва да диференцират длъжностите на служителите си. Много е вероятно от тази възраст да бъдат изключени полицаите на улицата, пожарникарите и др.