Като миг ще отлетят последните дни от двата спорни месеца на българския туризъм и ще ревне пак хотелиерският бранш. С познати искания държавата да даде двойно, тройно или петорно повече за реклама и подпомагане на най-глезения отрасъл на българското стопанство. Т.е. да изтръска повече от джобовете на всеки от нас, да плати вместо хотелиерите. А защо тъкмо за хотелиерите трябва да се харчат общи пари от бюджета? Защо не правим за държавна сметка реклама на българските банки, брокери и финансови къщи? По-голям ефект ще има, ако навием европейците да влагат парите си у нас. Учудващо, че с двадесет години опит като частници



босовете на туризма зяпат инфантилно



и не правят нищо по основния проблем на собствената си индустрия. А проблемът е ясен - България е периферна дестинация, допълваща основните потоци на ваканционните пътувания. Осъдена на ниска ефективност - хотелите да се пълнят два до три месеца годишно при подбити цени, под половината на цените за съпоставим, та и по-некачествен продукт в "ключовите" дестинации Турция и Гърция. Защото погледът на българските хотелиери стига едва до оградата на собствените им имоти, а туземните туроператори повече мислят как да рекламират чуждестранни ваканции за наши туристи, отколкото за бъдещето на дестинацията България. У нас туризмът (с много малко изключения) следва



бизнес модела на капана:



намираш някое кътче, божествено красиво според жена ти (няма как да не се втурнат натам туристите), построяваш мечтания туристически обект, все едно дали е барачка капанче или хотелски комплекс за десетки милиони. Обзавеждаш своя туристически капан в крак с дизайнерските възгледи на жената и балдъзата, можеш да добавиш някой "банер" за външна реклама да привлича отдалеч чужденците (с лаконичното послание "otvoreno" или пък с мистериозното "trakiyski katmi"). Сядаш и зачакваш клиентите сами да паднат в капана или да ги доведе туроператор. Това е. Чакаш незнайно кого и псуваш "държавицата", защото не е сторила нищо да ти тръгне парата. Всеки е паднал в личния си капан. А пазарната стратегия сме зарязали на самотек и



чуждестранни туроператори контролират потока



на туристите, диктуват кога ще се отваря и кога приключва сезонът, защото само те плащат и планират чартърните полети, те довеждат и прибират чуждестранните туристи. Естествено, те диктуват цените и, разбира се, налагат жалко ценово ниво, защото знаят - евтиният продукт най-добре се продава. Логично поддържат удобен за тях лек дефицит и залагат полети само "на сигурно". По-добре е да "вдигнеш" чартърите чак от юни и да ги спреш още през септември, вместо да рискуваш да плащаш полупразни самолети през април, май и октомври. По-добре да продадеш по-малко нощувки и на българските пишман хотелиери да им стоят празни стаи, отколкото да ти останат празни седалки. Не ги упреквам. Те действат рационално, печелят оптимално и сигурно. Не е тяхна грижа, че България не може да стигне дори 10-12 млн. чуждестранни туристи на година, колкото в една Андора с площ, по-малка от Витоша, и към 80 хил. души население. Чуждите туроператори ще държат българския туристически бизнес за кесията и ще го водят за носа, докато нашите хотелиери и ресторантьори не проумеят, че точно



българският бизнес трябва да носи риска



на дестинацията България. Който печели от туризма, той трябва да отделя от постъпленията си, за да покрива риска от полетите през месеците с ниско и капризно като времето търсене. Вместо да се роят на десетки съюзи, камари и асоциации, трябва да се научат да се събират всички, които имат интерес към отделните полетни дестинации (Варна, Бургас, София-Боровец-Банско, Пловдив-Пампорово-Хисаря), и да се разберат - всеки да плати примерно по двеста-триста евро на стая и на маса, за да съберат рисков фонд и да спазарят с избрани от тях авиокомпании допълнителните полети, които чуждите туроператори не плащат. Сигурен съм, че ако местният бизнес се обедини да поеме риска от доставката на допълнителни клиенти, то и чуждите туроператори ще се включат в този пул, те също печелят. И друго:



редовни линии договаряйте, не чартъри



По-ефективни за българския туризъм са редовните линии за нискобюджетни полети, а не чартърите. За разлика от чартъра, превоз, организиран от един туроператор само за неговите клиенти, редовната линия е достъпна за всеки и може да я ползват туристи от цял свят, които сами организират ваканции чрез набиращите лавинообразно популярност интернет сайтове за резервации. Могат да си купят нужните им места и туроператорите, които не искат да носят риска от полупразни чартъри. Не пречи по една линия, например Лайпциг-Варна, вместо един самолет през пиковия сезон да летят пет, през десет минути един след друг. Колкото расте обемът на превозите по редовни полети, толкова ще намаляват чартърните полети и по-добре, защото интензивните редовни линии



подобряват свързаността на България,



разширяват географския обхват на пазара, на който се предлага българският туристически продукт. Ако решат, че им е изгодно, хотелиерите по Южното Черноморие могат и редовна линия Шанхай-Бургас да си финансират. Ще може да я ползва и цял Китай с един вътрешен полет добавка. Лесно е да се каже, трудно е всеки да извади пари, да се поеме рискът и да се плати загубата. За да стане ефективна туристическата дестинация България, бизнесмените в бранша ще трябва да се научат да си плащат и за отговорни пазарни проучвания, и за реклама. А държавната реклама най-добре да се спре, защото само се харчат пари, а полза няма. Продукциите на Би Би Си, макар и замислени да ни облаят, направиха "Слънчев бряг" най-желания курорт за младежите в Европа - от Италия до Исландия. Ето това е ефективна реклама. Остава само да докараме всички желаещи. Цените вече ще са други.