Отрезвяваща мисъл за тези от нас, които работят така. Ставам за работа посреднощ от години насам. Това е цената на сутрешните новини и я плащам с радост. Но винаги съм се чудила какви са дълготрайните последствия. Дали ранното ми събуждане, докато тялото ми крещи за сън, нанася сериозни и перманентни щети и могат ли те да се облекчат от добър нощен сън?

Аз съм една от 3.5-те млн. души във Великобритания, които работят на смени. Много от тях работят повече часове, и то през цялата нощ. И не става въпрос само за нощните работници. Преди петдесет години възрастните са спели средно по осем часа на нощ. Сега това число е шест часа и половина.

Много от нас смятат съня за лукс. Когато будилникът ми се включва в 3.25 всяка сутрин, винаги си обещавам, че по-късно ще си наваксам. Просто съм уморена.

Но сънят е също толкова важен, колкото яденето и дишането. Това е времето, когато мозъкът ни обработва случилото се през деня и запазва спомени. И когато телата ни могат да се отдадат на основна поддръжка.

Сега обаче знаем, че дори когато работещите през нощта си наваксват със спане през деня, те го правят в погрешното време. Винаги сме смятали, че биологичните ни часовници се адаптират към дейностите през нощта. Но един от водещите експерти по съня във Великобритания - проф. Ръсел Фостър от Оксфордския университет, твърди, че "наистина изненадващото откритие, направено от редица различни изследвания, е, че



всъщност не се адаптираме"



Това значи, че хората, работещи нощем в продължение на дълго време, рискуват повече да развият болести от диабет тип 2 до сърдечносъдови проблеми и рак. Някои учени вярват, че всеки, започващ работа в 4 сутринта - както правя аз, - обработват информацията също толкова зле, колкото ако са изпили няколко уискита или бири.

Това обаче далеч не е толкова забавно, колкото да се напиеш. По-скоро е борба да успееш да мислиш разумно. Точно тогава количеството неща, които трябва да изчетем и напишем два часа, преди да влезем в ефир, се оказва отрезвяващо.

Когато изговарям първите думи от новините в шест сутринта, често си мисля за хората, чийто сън прекъсваме сега. Защо е толкова по-лесно да станеш в шест сутринта, отколкото в четири? Защо тези два часа сън през нощта са толкова по-ценни от дрямката през деня?

Отговорът се намира в няколко хиляди клетки в една примитивна част на мозъка - локацията на биологичния ни часовник или супрахиазматичното ни ядро. То контролира всичко, свързано със съня - кога заспиваме, кога се будим, кога черният ни дроб произвежда ензими за смилането на храната. Учестява пулса ни сутрин и го забавя вечер.

Проф. Майкъл Хейстингс от Кембриджкия университет казва: "Всичките ни органи действат по



предварително зададен генетичен модел,



който ги кара да правят едни неща по едно време на деня и други - по друго време." Това е фантастичен инженерен модел, резултат от еволюцията, който е напълно смислен за неандерталците, но не и за нощен работник през 21-ви век.

Ако изядете един шоколадов мъфин посред нощ, както аз често правя, в кръвния поток захарта и мазнините се задържат много по-дълго, отколкото през деня. Високото ниво на захар в кръвта може да доведе до диабет тип 2, а мазнините - до сърдечни болести. Заради това нощните работници са изложени на по-голям риск да развият подобни състояния, както и да затлъстеят. А Световната здравна организация обяви през 2007 г., че нощните смени имат връзка и с рака.

Затлъстяване, диабет, сърдечносъдови болести, рак. Това е достатъчно депресиращ списък. Но към него трябва да се добави още нещо. Изследванията показват, че хората, работили нощем в продължение на 10 години, са остарели с 6 години и половина повече. Те не можели да помнят, колкото връстниците си, нито да мислят толкова бързо. Американско изследване на 75 000 медицински сестри за период от 22 години показва, че една от всеки десет, работили и през нощта в рамките на шест години, ще умре по-рано.

Вредата дори не остава само върху нас - в някои дейности



излагаме и другите хора на риск



Говорих с човек, който работи като чистач - вместо да спи, когато се прибере, той взима душ и отива на другата си работа - да шофира камиони из страната. Той прави това шест дни седмично със само три часа сън.

Има правила, ограничаващи времето, в което шофьорите могат да работят. Но никой не следи какво правят те във времето, в което се очаква, че трябва да си почиват. Във Великобритания няма закони за здравето и безопасността при работата на смени, но работодателите имат задължение да се грижат за служителите си.

Компаниите и властите започват да приемат проблема по-сериозно, и то не само заради заплахата от правни действия. Датското правителство започна да дава компенсации на жени, развили рак на гърдата след дълги години работа на нощни смени. В Корея също се дават обезщетения на работниците, заболели след продължително време работа през нощта.

Има и други начини да се намалят щетите. Компания за превоз в Америка, която имала три жертви в рамките на няколко седмици, промени разписанието си така, че да спре въртящите се смени - тоест прехвърлянето между дневни и нощни. Вместо това гарантираха на шофьорите си два дни почивка след смяна. Сега имат една от най-добрите статистики за безопасност в САЩ.

Има и големи ползи от работата през нощта. Диджей, с когото говорих, ми описа радостта да вижда зората и хората, бързащи за градския транспорт. За мен ползата е да мога да взимам децата си от училище.

"Уелкъм тръст" даде на проф. Ръсел Фостър и екипа му в Оксфордския университет 3 млн. лири, за да изследват ново откритие - нещо, наречено "превключвател" на съня. Става въпрос за част от мозъка, която включва и изключва цялата нервна система, която ни държи будни. Това повдига въпроса дали може да се разработи лекарство, което да помогне на тялото ни да игнорира цикъла на светлината. Но дотогава нощните ни смени ще ни вкарват в битка с биологията.