Президентът Росен Плевнелиев не се съобрази с многобройните критики към Закона на Националната служба за охрана и не наложи вето. Нормативният акт бе публикуван в "Държавен вестник" след указ на държавния глава.

Законопроектът бе приет от парламента с гласовете на ГЕРБ и ДПС и след съпротива от страна на Реформаторския блок. Въпреки призивите службата да бъде свита, да бъде ограничен кръгът на охраняваните лица и да бъде преместена като звено в МВР такава промяна не се случи. НСО стана "специализирана военизирана служба", но в същото време ще има и полицейски правомощия и право да задържа нарушители. Освен това държавните гардове ще имат безконтролно поведение по пътищата. По този повод бившият гард на службата Николай Марков, уволнен през 2007 г., написа в социалната мрежа "Фейсбук": "Никъде в Европа няма такива военнополицейски формирования с правомощия на военна хунта или частна армия!".

Заради възможността служителите на НСО да използват помощни средства, когато е наложително, от Българския хелзинкски комитет (БХК) се усъмниха, че това ще става и без нужда и ще наруши правата на гражданите. Според правозащитниците този закон може да доведе до нарушения на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и осъдителни решения на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) срещу България. Подобно опасение бе изказано и от депутати юристи още при обсъждането на закона. "За мен това е може би най-лошият закон, приет от 43-тото НС. На практика нито едно от съществените предложения на РБ не бяха приети и бяха наложени откровено ретроградни текстове, "достойни" за някогашното УБО. Връх на абсурда е текстът, позволяващ за сметка на данъкоплатеца да се охраняват лица, "посегателството срещу които би създало затруднения на властта в държавата"?!", написа в профила си във "Фейсбук" депутатът от РБ Петър Славов.