За България хибридните задвижвания са твърде далечни. Производителите нямат сметка да ги внасят. Пазарът на нови коли е малък, общественото мнение не се тревожи много за екологията. Те са по-скъпи, а у нас заможните клиенти не се вълнуват особено от разхода на гориво. Освен това хибридите са сложни технически и изискват специална и скъпа подготовка на сервизите. При тези условия вносителите не се ангажират да ги докарват и световната вълна от хибриди надали скоро ще стигне до България.

Една подобна машина все пак ни посети. Миналата година "Тойота Приус" бе звезда на софийския автосалон, но това бе само демонстративен екземпляр. Той бе дошъл от Гърция, където се продава официално. Там обаче пазарът е доста по-голям, а и в големите градове са по-чувствителни към качеството на въздуха.

Така че за нас спорът дизел-хибрид е безсмислен. Нашата дилема по-скоро е друга - дизел или втечнен газ. Дизелови мотори вървят както при новите коли, така и на вторичния пазар, а при бензиновите двигатели масово се монтират газови уредби. И втечненият газ има своите ценни качества. По-екологичен е, а цената му (около два пъти по-ниска от бензина) го прави почти масово гориво. С него обаче двигателите губят част от мощността си, износват се по-бързо, а при лошо качество на горивото прекъсват. Много от уредбите у нас не са в добро състояние и в купето, и около колите се усеща мирис на газ. Друга перспективна област е метанът, който обаче е газ, съхраняван под високо налягане. За него са необходими обемисти, тежки и здрави бутилки, в които се побира сравнително малко гориво. Станциите за зареждане са рядкост, но мрежата им ще се разширява. Те са оборудвани с компресори, каквито се очаква да действат и в светлото водородно бъдеще. Да не вземе пък да се окаже, че имаме шанс да направим исторически пробив - да скочим направо във водородната ера, като прескочим междинния етап на хибридите.