Тихо е на плажа. Туристите все още спят в хотелите си, а единственият шум, който може да се чуе, е кучешки лай. На остров Кос се разсъмва. С последни сили Рашиб Али излиза от морето. Ръцете и краката му треперят, устните му са посинели, а мокрите дънки и риза са залепнали по тялото му.

Гръцкият остров Кос е само на няколко морски мили от турския бряг. Али, 18-годишен имигрант от Пакистан, тръгва от Турция с гумена лодка предишната нощ. Пътува сам, тъй като не може да си позволи да плати цената за едно място в лодката на трафикантите на хора. Недалеч от Кос лодката му се обръща. Въпреки че не може да плува, Али успява да стигне до брега. Гръцки рибари се втурват към Али, свалят дрехите му и го увиват в яке. "Не се страхувай, момче, сега си в безопасност", казват те. Али се взира в морето. "Благодаря, благодаря", заеква той.

Три часа по-късно, около 7 ч. сутринта, ранобудни гости на хотелите идват на брега за ранния урок по йога, а до обяд плажът е пълен. Семействата разпъват хавлиите си, пенсионери играят боча (б.р. игра с топчета), а децата строят пясъчни замъци. Туристи плуват на същото място, на което Али едва не се е удавил няколко часа по-рано.

Сега е разгарът на летния сезон и милиони хора се стичат към средиземноморските плажове от Сицилия до Егейско море - туристите идват от север, а бежанците от юг. Слънчевото време обещава отдих и забавления за едни, а за други - тези, които търсят защита от бомбите, глада или бедността, лятото е по-малко опасно за преминаване на морето от есента или зимата.

Внушителни бели яхти се носят по тюркоазеносинята вода до джетове, посетителите на баровете по плажа пият изстудено розе, почернели германци, шведи и британци показват най-новата плажна мода по крайбрежните алеи. В същото това море се разиграват ужасни драми, чийто край не се вижда. От началото на годината 1800 души вече се удавиха в Средиземно море в опит да стигнат до Европа. Малко са местата на Стария континент, където толкова ясно може да се види силният контраст между богати и бедни. Курортите по Средиземноморието обаче са идеален пример за това.

Хотелиери и кметове правят всичко възможно, за да държат далеч едни от други двете групи чужденци. Независимо от това те се срещат в евтините пансиони, където най-бедните летовници и най-богатите мигранти се настаняват, или из магазините по плажа, където си купуват надуваеми лодки - едните ги използват за забавление, а другите като средство за бягство. Могат да се срещнат и в морето. Това са трагичните моменти, когато найлонови торби с паспорти, дребни вещи и обувки доплуват до носещите се по вълните плажни дюшеци на туристите или когато са откривани тела.

Трудните въпроси са част от реалността това лято по Средиземноморието. Как изглежда мечтаната дестинация на средиземноморски бряг за тези, които са стигнали тук от държави като Еритрея и Сирия? Добре ли е да изкарваш ваканцията си на места, където други водят битка между живота и смъртта? Можем ли просто да погледнем всичко от друг ъгъл и да пренебрегнем болката, за да запазим Европа като идилично място?

Няма правилни отговори на тези въпроси. Все още се опитваме по-добре да разберем най-големия конфликт в Европа. Журналисти от сп. "Шпигел" посетиха няколко места, където има много сериозен сблъсък между двата различни свята.



Валета, Малта



И двамата са тръгнали в една посока, и двамата са дошли с кораб. Кофи Коами идва от Либия, изминал е 350 км по море в катер с 80 други мигранти. Това се случва преди повече от 4 години. Ева Мария Банерт идва от Катания, пътуването й е продължило 260 км на круизен кораб с още 2500 туристи. Двамата са пристигнали в Малта и това е единственото общо между тях.

67-годишната Банерт, която е родом от баварския град Байройт, се разхожда из историческата част на малтийската столица Валета. Заедно с приятелката си Едит Хюбнер са се отделили от групата, за да могат сами да разгледат града. Това е последният ден от едноседмичния им круиз от Малта със спирки в Пирея, Миконос, Бодрум и Катания. Банерт е пенсионерка и това е 10-ият й круиз. "Все още искам да видя различни страни", казва тя. "Смятам, че всеки трябва да се интересува от други култури".

Кофи Коами, 22 г., седи в тъмна стая на около 100 метра от двореца на Великия магистър. Той събира по 30 евроцента от всеки, който влиза. Това е най-хубавата обществена тоалетна във Валета, а може би и в Малта, казва той. Коами обича, когато пътниците от круизните кораби слизат в града. Те са толкова много, приятелски настроени или поне по-приятелски от малтийците, а и повечето дават добри бакшиши, особено германците. Коами вероятно ще се прибере довечера с 40-50 евро, след като 10 часа е бил на работа без почивка. В момента той помага на приятел, който не може да работи тази седмица, но следващата Коами отново ще бъде без работа.

И той отново ще прекарва дните в центъра за хора, търсещи убежище, където животът се върти около билярдната маса в дневната, сергия с дини, два бара и джамия. "Никой бежанец не иска да стои в Малта", казва Коами."Единственият проблем е, че не можеш да излезеш оттук".

ЕС критикува Малта в миналото, че прибира в затвори мигрантите веднага след като пристигнат или се опитва да ги върне в Африка. Отне време, но накрая правителството реагира на критиките. Малко мигранти сега са хвърляни зад решетките, всяка молба за убежище се разглежда и две от три се одобряват. Имигрантите, които получат разрешение да останат в Малта, могат да посещават местните училища, както и да работят.

Ева Мария Банерт и приятелката й се връщат на пристанището. Тя споделя, че в известна степен е притеснена. Може ли да ходиш на круиз и корабът да преминава през същата вода, в която хиляди хора са се удавили? Може ли да пиеш коктейли на палубата, докато други умират от жажда само на няколко км разстояние?

Германката си задава тези въпроси често вечер по време на едноседмичното морско пътуване, докато от терасата си е вперила поглед в тъмната нощ. Уловила се, че мисли за малките гумени надуваеми лодки, когато корабът бил край гръцки бряг, а височината на вълните - 3 метра. Банерт смята, че е видяла лодка на известно разстояние от круизния кораб. Изведнъж почувствала голямо състрадание към хората на борда, но също така се почувствала и виновна.

Туристите са притеснени и често се обаждат на туроператорите, като искат да знаят какво ще се случи с круизното им пътуване, ако срещнат лодка с бежанци. Ще бъдат ли качени бежанците на борда на кораба, или пък телата им? Според международното морско законодателство всеки кораб е длъжен да помогне на плавателен съд в беда. Екипажите са обучени за подобни инциденти, а круизни кораби дори имат персонал, чиято задача е да бъде обяснена специфичната ситуация на пасажерите.



Мелиля, Испания



Жителите на Мелиля са запознати с мерките за отбрана. Испанците завладяват града в Северна Африка през 1497 г., построяват цитадела с четири концентрични стени и ги изолират от заобикалящата ги среда. Мелиля става испански анклав на африканския континент.

Испанците започват да се чувстват некомфортно в ролята си на авангард на "крепостта Европа". "Имаме неприятна роля", казва Франсиско Матео, която е зам.-директор по туризма в града. "Ние сме като бодигард пред нощен клуб, решаващ кой да влезе и кой да бъде изхвърлен".

Матео има хубави спомени от детството си, когато си играел с марокански деца. По онова време само ограда, висока до коленете, показвала границата, а целта й била животни да не се разхождат по улиците. Оттогава испанците периодично вдигат оградата. Тя представлява укрепена стена, състояща се от три реда мрежа. Дълга е 11.5 км, висока е между 6 и 8 метра и е широка 3 метра, подсилена е със специални ножчета, има сензори за движение и инфрачервени камери, а покрай нея патрулират испански полицейски сили. Независимо от това общо 16 000 мигранти, които се движат в големи групи, са атакували тази желязна завеса повече от 70 пъти миналата година.

Испанското правителство похарчи 3.5 млн. евро, а ЕС осигури субсидии в размер на 1.4 млн. долара, за да се подобри качеството на живот на 85 000 европейци, живеещи тук. Част от парите са използвани за построяване на ново игрище за голф. От другата страна има бежански център, направен от испанските власти през 2000 г. Центърът е с капацитет до 500 души, а в него в момента са приютени 1500.



Катания, Сицилия



През 2014 г. 170 000 мигранти достигат до бреговете на Италия, след като са пътували в Средиземно море. За същия период около 50 млн. чужди туристи са генерирали 40 млрд. евро от приходи. Тази година Сицилия очаква увеличаване с около 10%.

Не е трудно да се видят угрижени мигранти в Сицилия. Младата египтянка Мина е една от тях, както и Помаду от Гамбия, заедно с всички останали, които чакат в и около Катания, за да продължат пътуването си. През деня те са извън бежанския център "Реджина Елена" или центъра за малолетни "Ла Мадонина", който се намира по пътя за вулкана Етна. От двора те могат да наблюдават туристическите автобуси, които се изкачват към планината.

Освен това могат да бъдат намерени и на плажа през уикендите. Около 17 ч., когато жегата започва да намалява, момчета от Близкия изток и Субсахарска Африка вървят с жълтата си кожена топка. Те преминават покрай петзвездния хотел Romano Palace, където по това време сервитьорите вече дискретно прибират първите празни чаши от шампанско около басейна. Само на няколко крачки е "безплатният плаж", покрит с боклуци и счупени бутилки, където мигранти играят футбол.



Кос, Гърция



Две кризи в глобалната политика се разиграват на територията на Гърция, но кметът на Кос, главния град на острова, Георгиос Кирицис не прави драма. Островът традиционно е ваканционно райско кътче, но много туристи са се отказали да дойдат този сезон, притеснени от кризата с еврото и от твърденията, че Гърция ще излезе от ЕС. Има и туристи, които не са притеснени от евродрамата, която според тях не е нищо повече от един фарс.

Разстоянието между анадолския бряг в Турция и гръцките острови като Кос, Родос, Самос и Лесбос, се е превърнало в един от най-популярните маршрути в Европа. Преминаването е кратко, а Турция като спирка е по-безопасна от места като Либия. 68 000 бежанци са пристигнали в Гърция в първите шест месеца на годината, сред които има и няколко хиляди дошли на Кос. Броят им е повече, откакто се води статистика.

Мигранти и туристи непрекъснато се срещат на остров Кос. Калора Хюлс, 24 г., носи слънчева очила, джапанки и впита по нея блуза. Студентката по инженерство от Дрезден е в кратка ваканция на Кос с приятеля си Лукас. Споделя, че е била изненадана да види "чернокожите" в града, но и че не им обръща голямо внимание. "Мигрантите не ми правят нищо, така че и аз не се занимавам с тях".

Властите правят всичко по силите си, за да държат на разстояние двете групи. Когато пристигнат, мигрантите са отвеждани в необитаеми сгради в покрайнините на града. Надпис "Хотел Капитан Елиас" е изписан с червени букви върху варосана сграда, а пътят преминава покрай палмови дървета. Последните туристи са си тръгнали много отдавна, а сега мъже от Сирия и Пакистан стоят по терасите.

Торби с боклук са натрупани пред предния вход, на пода във фоайето - стари матраци, мазилката от стените се рони. Носи се миризма на развалени яйца. От време на време автобус преминава край "Капитан Елиас" с туристи, които се навеждат през прозорците, за да правят снимки на мигрантите.

В края на дълъг ден Рашиб Али, който през нощта се е придвижвал от Бодрум до Кос в гумената си малка лодка, също отива в "Капитан Елиас". Той търси място, където да преспи, погледът му е празен. Али обаче е постигнал своята цел. Той е пристигнал в Европа. Всичко, което трябва да направи сега, е да чака, докато гръцките власти му издадат документ, който да му позволи да продължи пътуването си. Следващата спирка е Атина, казва той. А може би и Германия...