Турция започна да изгражда 45-километрова бетонна стена на една ключова отсечка от границата си със Сирия.

Асошиейтед прес, 21 август 2015 г.



Спомням си как се радвахме, като падна Берлинската стена. Колко речи се изрекоха оттогава за обединена Европа, за Европа без граници, за великите принципи на европейските свободи и първата от тях - за свободно движение на хора. А четвърт век откакто падна Стената, Европа спешно строи стени. Съвсем истински. В България първи построихме нова телена стена по турската граница, където бутнахме "кльона": ограда от бодлива тел с електрическа сигнализация за нарушители. По наш модел Унгария взе да се загражда от Сърбия. Сега и Турция ще прегражда към Сирия, а в същия ден кабинетът на Германия обяви, че мисли дали да напусне Шенген и да препречи отвсякъде достъпа до най-желаната от пълчищата мигранти страна. Ясно е, че



загражденията са неизбежни



Нито физически, а още по-малко икономически е възможно половината Източна Европа, а сега и милиони потенциални мигранти от Мала Азия и Африка да се изсипят в Западна Европа и предимно в Германия, за да претендират за мек хляб и уреден живот. Виждаме ново преселение на народите (бежанците, т.е. загубилите домовете и поминъка си поради военни действия, са малка част от всички преселници), което със сигурност ще бъде спряно дори и с цената на драстична промяна на Конвенцията за бежанците и на европейските правила за движение и пребиваване - и на чужденци, и на граждани на страните в съюза. Засега правителствата на всички държави хленчат, но видимо



нямат смислени идеи



как да се овладее преселението. Страшна глупост е да се разбие системата на свободно движение в Шенген, като една по една страните излязат от нея. Тъпо е периферни страни в ЕС, като България и Румъния, да се държат извън Шенген. Неизбежно е правилата да се променят според реалностите, но трябва да се подобряват, а не да се отменят и да се върнем към примитивизма на визите и телените заграждения. Понеже целите на новото преселение на народите са предимно икономически, такова трябва да е стратегическото решение,



новите прегради трябва да са икономически,



и гъвкави, че да не препятстват интеграцията. Такива прегради лесно могат да се конструират, ако държавите загърбят невъзможните сантименти и неприложимите правни норми и се обединят за радикално решение. То може да бъде само едно: въвеждане на осигурителен ценз за влизане и пребиваване. Всяка държава трябва да гарантира на всички свои бедстващи граждани жизнен минимум: подслон, храна, облекло, здравни и социални грижи. Тя трябва да приема своите граждани, когато друга страна от съюза реши да ги върне обратно. Трябва да се изгради



обща осигурителна система на ЕС,



която да покрива за всеки европеец, независимо на коя страна е гражданин, две неща: връщане в родината, ако бъде изгонен от страната, където пребивава, и жизнения минимум във всяка друга страна от съюза. Тогава страните могат да затегнат правилата за влизане и да не допускат на своя територия граждани без европейска осигуровка. Могат да приемат и закони за репатриране обратно в родината на всеки без (достатъчен) постоянен доход, подслон и съответната регистрация. Такава система все някога ще бъде наложена в Европа. Самият живот я налага. Разбирам, че осигурителният ценз е един имуществен ценз, че



увеличава имущественото неравенство



и ограничава правата на бедните. Това се отнася за хората, но и за нациите. Но все пак осигурителният ценз е по-добър от абсолютната забрана във вид на стена или визов режим. И най-бедният европеец ще може да си позволи да пътува за седмица или за месец навсякъде в ЕС. Краткосрочната евроосигуровка ще струва десетина евро на човек, стига осигуреният да има 300-400 евро в банка, за да обезпечи разходите за 2-3 дни прехрана и подслон в процедурата по репатриране плюс билет за връщане. Колкото и да е спорна,



евроосигуровката ще спаси съюза



от раздори поради естествения егоизъм на страните - всяка се опитва да брани социалните си системи и фондове за своите граждани и отказва да плаща издръжка за неканени пришълци, та били те и от "братска" европейска нация и "граждани на Европа". Докато зее пропаст между доходите и благосъстоянието в различните европейски страни ще има ограничения и по-строг ред в хаотичното преселение към богатия Запад. Не само богатите страни, но и бедните отказват да приемат и да издържат пришълци. Всички искат ред, новият ред е само въпрос на време и разумно мислене.