Най-лесният начин да се оправдае бездействието на институция е процедурата. Това е много удобно, защото винаги може да се каже, че държавните органи са безгрешни - те изпълняват стриктно закона, но той е лош и бандитите се промушват през вратичките благодарение на ловки адвокати.

Такъв е и последният нашумял случай с автокрадеца Ярослав Димитров, който стана известен само защото премиерът Бойко Борисов изригна по негов адрес пред министрите. Едно на ръка е огромният проблем, че съд, прокуратура или полиция започват да действат едва когато лично министър-председателят се възмути от мудността им. Когато се оплакват гражданите, няма кой да ги чуе. Друг проблем е, че



Борисов, както обикновено, сбърка обекта на своя гняв -



погрешно насочи тирадата си срещу Министерството на правосъдието, което нито налага арести, нито ги отменя, нито има право да ги контролира.

Слава богу, живеем в дигитални времена - кадрите с Димитров и още един мъж, които крадат две коли от подземен гараж в столичния кв. "Манастирски ливади", бяха разпространени в интернет от един от потърпевшите собственици. Крадците бяха хванати за няколко дни, намериха се дори колите, което с оглед на ужасяващата статистика за разкриваемост на тези престъпления е истинско постижение. На практика половината работа по това разследване е свършена от гражданите, които са си монтирали камера в гаража, а за разкриването помогна и самоувереността на крадците, които не носеха маски.

Разгадаването на процедурния хаос, съпътстващ този случай, обаче е истинско ходене по мъките. Димитров хем е с мярка домашен арест, хем не е. Хем трябва да е в ареста, хем не е.



Хем трябва да е в затвора, хем е на свобода



Как става това? С процедури.

Срещу 32-годишния мъж има три разследвания в България. На 18 март е задържан за 72 часа след преследване с полицията заради откраднат автомобил, като успява да повреди и две от полицейските коли. Софийската районна прокуратура го освобождава с най-леката мярка за неотклонение - подписка. Отделно от това има условна присъда, влязла в сила. Има и международен елемент - Словения и Италия са пратили искания за екстрадицията му. Словения иска Димитров да й бъде предаден, за да излежи десетмесечна, влязла в сила присъда от 2013 г. за опит да прекара през границата й крадена кола. В Италия срещу него има разследване за източване на кредитни карти.

В края на март Софийският градски съд решава, че мъжът ще бъде предаден на Италия, а словенската присъда ще я излежи - според молбата му, в България. Прословутият домашен арест, който толкова ядоса премиера, е наложен като предварителна обезпечителна мярка в производството по европейските заповеди за арест, един вид съдът се подсигурява, че Димитров няма да избяга, докато реши дали да бъде екстрадиран. След като взема решение да бъде пратен в Италия, съдът му налага постоянен арест, но под условие - когато българските дела срещу него приключат, обвиняемият трябва да бъде задържан, за да бъде екстрадиран. Те са три на брой и ще се точат с години. В същото решение не се посочва изрично каква е съдбата на мярката домашен арест, но от съда твърдят, че тя е отпаднала и е влязла в сила новата, макар и с отложено действие. В този правен вакуум



решението е било прокуратурата да поиска нова мярка за неотклонение,



все пак става дума за обвиняем с богато криминално досие, който е бягал от полицията, блъскал е патрулки и има да излежава ефективна присъда. Това обаче не се е случило. От държавното обвинение се оправдават, че изпълнението на наказанието, наложено в Словения, е нямало как да започне заради процедура - чакала се присъдата от словенските власти, след това трябвало да се преведе и да мине през специално производство, за да влезе в сила. Дотогава тази ефективна присъда не съществувала в българския правен мир.

Най-абсурдното е, че никой няма да понесе отговорност за този правен батак, благодарение на който престъпници се измъкват с финт през широките врати на закона. Всички длъжностни лица имат алиби - процедурата им позволява да стоят със скръстени ръце. Прокуратурата смята, че си е свършила своето, съдът също, даже и МВР, което контролирало мярката домашен арест само до 22 ч., защото за толкова му стигали силите.

Всъщност от думите на вътрешния министър Румяна Бъчварова стана ясно, че и наблюдението до 22 ч. е огромно постижение - МВР едва смогвало и на това. За първи път се разбра и интересната статистика, че 166 души в момента са с мярка домашен арест, а около 1200 са с подписка, което разхвърляно между 28 областни дирекции никак не е много. Голямата част от тях със сигурност са съсредоточени в по-населените дирекции като София, Пловдив, Варна и Бургас. Чудно е как не излиза сметката - явно



десетки хиляди полицаи не могат да опазят 166 души



и да контролират още над хиляда.

Защитната теза на МВР още от времето, когато Борисов му беше главен секретар, е, че МВР е невинно, а всички останали са виновни. Затова и този вътрешен министър настоява за нов ред, по който мерките да се контролират. Ами редът е променен в проект - въвеждат се електронни гривни, остава парламентът да гласува изменение в Закона за изпълнение на наказанията. Нищо не пречеше това да е факт. Но не е. Остава и да се осигури финансиране за гривните. Но и това не е факт.

Впрочем оправданията на МВР изглеждат жалки, ако си припомним неговите геройства по случая със сгазения човек на пешеходна пътека в Пловдив. Там беше направено нагледно как през пръсти се разследва смъртта на пешеходци - със затваряне на очите спрямо хванатия на място шофьор, освобождаването му, записването му като свидетел, вместо като извършител и прочие безобразия. И този път ли лошият закон е виновен?

Оправданието със закона наистина стана традиция, когато по веригата са наредени няколко органа, всички са сгафили по нещо, но пък обстоятелствата им помагат да си прехвърлят взаимно топката. И особено когато имаме премиер, чийто номер е популисткото говорене. С поредната си тирада той успя отново да обезцени и предлаганата от Министерството на правосъдието съдебна реформа, както и да оневини МВР, което явно държи на ръчно управление. С един куршум - два заека. А уж предизборната кампания не била започнала...