Този път местните избори са различни. Провеждат се година преди президентските в условията на сложна коалиция. През 1999 г. те предхождаха с 2 години парламентарен и правителствен вот, управляваше ни коалиция, но само формално (ОДС). В следващите години местните вотове бяха или в средата на изборния календар, или заедно с президентския (2011 г.). Всички сложни сметки сега се правят с оглед на състезанието за държавен глава следващата есен. Да, напълно е възможно с него да има и предсрочна кушия за парламент, но това го знаят само ясновидките Николета, Светлина и Ивелина. Прав бе Радан Кънев да напише, че местните избори са фалшива патица - истинската са президентските.

Историята често е несправедливо пренебрегвана. Понякога тя мълчаливо показва тенденции - не ни ги разяснява, но ги сочи с пръст, за да ги видим. През 1996 г. успехът на Петър Стоянов трасира триумфа на СДС (ОДС) на парламентарния вот година по-късно, през 2001 г. изненадващият победител Георги Първанов презареди лявото и то се върна на власт през с атаката си срещу БСП и ДПС помогна за връщането на ГЕРБ на власт през 2014 г. С други думи, вотът за държавен глава косвено и пряко (пре)нарежда парламентарната и правителствената власт. Затова битката за натоварения с немного правомощия президент е мишената, накъдето се насочени оръдията.



Кои са важните играчи



Кандидатът на ГЕРБ, който и да е той, ще влезе като фаворит в президентската надпревара. Важно е не само името му, но и дали ГЕРБ ще успее сега да опази големите градове - София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Русе, Плевен. Загубата и на един от тях ще отвори огромна пробойна в кораба на водещата партия - имиджова, но важна. Засега няма изглед корпусът да се пропука, но знае ли човек... в предизборни кампании плавателните съдове блъскат риф. Ако ГЕРБ спечели отново тези градове, то Бойко Борисов ще може спокойно да изчака президентския вот - независимо дали той, дали друг ще е кандидат. По-спокойно ще му е и в правителството - ще може да го управлява дори от Банкя, където стара традиция е разни хора да се явяват на килимчето.

Още отсега може да се прогнозира, че балотажи в тези градове, дори и при успех на ГЕРБ, ще бъдат изкоментирани като провал за партията. Но това биха били думи, нищо повече. Практиката сочи, че най-естественото нещо е след 2-3 мандата градоначалници да бъдат преизбирани на втори тур. Почти няма случай при първи. Повечето кметове на ГЕРБ управляват дълго, балотажите са неизбежно препятствие. Ако ги спечелят, успехът не бива да бъде омаловажаван.

Възниква въпросът откъде може да дойде пробойната, кой къде може да бие кандидата на ГЕРБ в тези най-големи знакови градове. И тук стигаме до абсолютната немощ



или "разбитите команди" на конкурентите на ГЕРБ



БСП сведе присъствието си в политическия живот на България до абсолютна формалност, кметските номинации го доказаха. Кой може да бие от БСП, къде? Нито Анелия Клисарова във Варна, нито Евгений Мосинов в Бургас, най-малко пък Стефан Шишков в Стара Загора (там се търсеше формален обречен участник) са в състояние да спечелят. Може би шансът е в Русе с Божидар Йотов - малко вероятно, но все пак вероятно. Никъде другаде. А и Варна, и Бургас, и Русе, и Стара Загора някога бяха управлявани от червени кметове.

След злополучната коалиция с ДПС от 2013 г. и "ерата" на Сергей Станишев партията е в нокдаун - не мърда. Диша, но не мисли, не съзнава (вече) безвъзвратната си нищожност. Единственият шанс да се върне като фактор в политическия живот е да спечели президентското мажоритарно състезание, издигайки читава кандидатура. Преди месец, когато все още не бяха оповестени червените кандидат-кметове, шансовете на бъдещата кандидатура бяха по-големи. Сега са много по-малки, защото кметските претендентите не са добри, БСП най-вероятно ще претърпи крах, ще загуби и без това не особено големите си позиции в местната власт.

А може ли Реформаторският блок (РБ) да разбие монопола на ГЕРБ? Трудно, много трудно. Би станало чрез балотажи - но как си представяте двама десни кандидата на тях (другият на ГЕРБ), а електоратът, в т.ч. и червеният, подкрепя по-десния? Не само това, ами и във всеки град РБ е разделен на лагери, като все по-отчетлива е



ролята на СДС на троянски кон в полза на ГЕРБ



Всъщност РБ играе за една победа в голям град. Ако я постигне, би било триумф. Може би във Варна, може би в Плевен - шансовете не са големи, но все пак съществуват.

Пробив на РБ би направил българската политика много интересна. Блокът вече ще е в позиция да удря по масата и пред него ще са две възможности - или от позицията на възмъжал юноша да се прегърне по-крепко с Бойко Борисов (за да го удуши - ще ни обясняват), или да се структурира като силна самостоятелна негова опозиция. Това, разбира се, означава и да излезе от коалицията. Случи ли се всичко това, "дясната десница" ще има голям шанс да излъчи избираем кандидат-президент догодина и при негов успех да стане водеща политическа сила.

Знам кой мисли за президентския вот отсега. Не е Лютви Местан, Ахмед Доган е. През 2001 г. ДПС подкрепи формално на първи тур Ренета Инджова, но на втори оказа решаваща помощ на Георги Първанов. През 2011 г. стана обратното с Ивайло Калфин - много гласове на първи тур и малко на втори. С риск да ме обвините в ясновидство съм готов да се хвана на бас, че кафетата с Лютфи Местан след местния вот ще зачестят - няма да ги пие само Борисов.

Мога да се хвана на бас също, че ГЕРБ ще си вземе градовете сега, а главният кандидат-президент догодина ще се казва Бойко Методиев Борисов. Шекерът за неговото кафе се осигурява лично от Доган. Мислите, че това непременно означава парламентарни и президентски избори заедно. Не е задължително.