|
| Проф. Улф Брунбауер |
- Мислите ли, че ЕС прави достатъчно, за да помогне на Западните Балкани и да ги приобщи?
- Мисля, че можем да говорим за двупосочен провал. От една страна, ЕС, или по-точно големите сили като Германия, в последните години не направиха достатъчно, за да приближат към себе си и в идеалния случай, да присъединят към съюза западнобалканските държави. Сякаш съществува някаква умора от разширяването, а продължаващата криза в Гърция и конфликта в Украйна държат ангажирани европейските лидери и институции.
От друга страна, правителствата в Западните Балкани също не успяха да проведат изискваните реформи с необходимата мощ. В Босна и Херцеговина няма никакъв прогрес заради упоритостта на етнонационалистическите елити. Македония преживява ограничаване на демократичните свободи. Сърбия още отрича какво може да направи, за да признае независимостта на Косово. Корупцията и проблемите с управлението на закона са заразили всички въпросни държави.
Една от причините за тези проблеми е, че политическите елити не смятат, че страните им имат реален шанс да влязат в ЕС в близкото бъдеще. Знаем, че потенциалното членство в съюза е единственият му наистина силен инструмент във външната политика. Боя се, че без него регресията на Балканите ще продължи. И за да се преборим с това, трябва да дадем на хората в региона перспектива. Нужен е някакъв План "Маршал" за Западните Балкани.
- Дали ЕС разменя демокрацията за стабилността, като приема недемократичните практики в някои държави?
- Не мисля, че има съзнателен завой към подкрепа или приемане на авторитарните тенденции в името на стабилността. Има чувство на умора, дори на разочарование сред европейските политици от това, че е нужно толкова много време за прилагането на стандартите. Що се отнася до Сърбия, европейските политики действително изглеждат наивни. Те си затварят очите пред очевидните авторитарни стремежи на сегашното правителство. Това, от което ЕС се нуждае, е бързо да осъзнае колко висока и ужасна ще е цената, ако инерцията продължи. Ако не го направи, вече широко разпространеното разочарование в тези страни ще се увеличи и това ще доведе до повече вътрешна несигурност.
- В Германия тече дебат за големия брой търсещи убежище от балканските държави и дали трябва още страни (Албания, Косово и Черна гора) да бъдат обявени за "безопасни". Дали търсещите убежище от Балканите имат основания да се приемат като бежанци?
- Хората от Балканите, които търсят убежище, обикновено нямат основанията, дефинирани в Женевската конвенция. Те не са обект на преследване заради политическите си убеждения, раса, религия и т.н. Така че, когато говорим за даване на убежище, обявяването на тези държави за "безопасни" изглежда разумно. От друга страна, има много причини, поради които хората искат да напуснат отчайващите икономически условия там. В случая на ромските малцинства можем да кажем, че като група, те са обект на структурна дискриминация по целите Балкани. Главният проблем е, че ЕС и държавите членки нямат разумни имиграционни политики. Те се нуждаят от имигранти, но има толкова малко възможности за легална имиграция от трети страни, че икономическите мигранти от Западните Балкани искат убежище, защото това е единственият начин да получат право да останат в страни като Германия.
- Хиляди бежанци и мигранти от Близкия изток, Африка и Азия всеки ден се опитват да достигнат до Западна Европа през Македония и Сърбия. Докато Гърция ги принуждава да влизат в Македония нелегално, Унгария построи стена на границата със Сърбия. Може ли ЕС да направи повече, за да помогне на тези хора и на страните, залети от кризата?
- Ставаме свидетели на абсолютен провал на държавите - членки на ЕС. Пред лицето на хуманитарна криза те се опитват да прехвърлят проблемите си на други страни. Това е нечовешко към бежанците, които се спасяват от война и са преминали през ужасни неща по пътя си към Европа. Освен това е много краткосрочно решение, защото създава проблеми на страни, които дори в обичайното си положение няма как да защитават бежанци. Несправедливо е, че бедните държави в Югоизточна Европа са оставени да се справят сами с паневропейски проблем. А това е и опасно - защото държави като Македония са залети от бежанци и това може да отслаби тези държави още повече.