И в политическия свят, както в животинския, единаците са изключение, а симбиозата - по-скоро правило. Всеки се нуждае от някой друг, за да оцелява и просперира. Вижте ГЕРБ и ДПС - и двете партии опищяват света, когато някой ги прилепи една към друга, но иначе редовно консумират парламентарната си близост за взаимна изгода. За Догановата формация и т.нар. националисти от "Атака" и Патриотичния фронт по-добре да не говорим - човек дори не може да си представи как биха съществували едни без други.

Разбира се, политическата симбиоза, също като биологичната, невинаги е по желание. Някои просто си намират гостоприемник, който хъката-мъката по някаква причина ги търпи, докато смучат от него. Учените наричат подобни нежелани гости паразити. Такива в българската политика открай време с лопата да ги ринеш. Само да отбележим безбройните партийки, присвоили си по време на прехода марката на БЗНС и преживяващи от славата на преддеветосептемврийския си предшественик. И до ден-днешен те



все успяват да се присламчат до някой по-голям



- колкото и неприятен товар да представляват, на земеделските съюзи винаги се е гледало като на партньори, носещи престиж и някакво социално влияние. Затова и Реформаторският блок, и бившата коалиция на Николай Бареков се обзаведоха с такъв.

На друг принцип са подредени нещата при АБВ. "Алтернатива за българско възраждане", както е пълното наименование на партията на Георги Първанов, за кратко време успя да изведе едностранната симбиоза на качествено ново равнище. И в момента черпи енергия и политическо бъдеще от две партии едновременно - управляващата ГЕРБ и опозиционната БСП. На партията на Първанов никак не й беше трудно да влезе във взаимоотношения с хората на Бойко Борисов. Двамата лидери все пак имат старо приятелство, което дори скандалът "Мишо Бирата" не успя да развали. "Когато сме играли в един отбор, винаги сме били", казваше през 2008 г. Борисов за съотборника си Първанов. "С една дума сме се разбирали" пък е признание от 2005 г.

Резултатите от последните парламентарни избори миналия октомври изправиха ГЕРБ пред избора или да управлява с явната подкрепа на ДПС (което би ги унищожило политически), или да събере шарен отбор от търсещи облаги политически новаци и маргинали. Дотогава Първанов неуморно заклеймяваше безпринципните коалиции не само защото така печелеше точки в морално отношение, но и защото това му даваше възможност редовно да взима на мушката бившите си съратници от БСП, чийто съюз с ДПС току-що се беше сринал. "Опитите да се търсят договорки в рамките на този парламент, да се правят схеми, да се правят комбинации, може би за да се реализира още някой друг проект, да не кажа далавера, могат само да компрометират допълнително българската политика и в частност и особено българския парламент, българския парламентаризъм", обясняваше експрезидентът на учредителната коалиция на партията си в края на юни м.г.

И четири месеца по-късно,



след сума увъртания и словесни натъкмявания



за идейната и политическата насоченост на следващото управление, лявата АБВ се приземи във второто правителство на десноцентриста Бойко Борисов. "Потърсиха ни и това не е само заради 11-те депутати на АБВ в парламента, а заради различната легитимация на управлението", изтъкна награденият с вицепремиерски пост за успешния компромис зам.-председател на партията Ивайло Калфин. С други думи, място в правителството и парламентарното мнозинство в замяна на слабия социалдемократически привкус, който АБВ придаде на новия кабинет. Добра сделка.

ГЕРБ все пак получава нещо от иначе нежеланото взаимодействие с АБВ. БСП обаче се озова с прилепен към немощното й столетно тяло съперник, който изсмуква и без това оскъдните й жизнени сили, без шанс за отърваване. АБВ всъщност не е нищо повече от фракция на БСП, отделила се в самостоятелна партия, след като лидерът й загуби вътрешнопартийната битка за водачеството със Сергей Станишев. Това изобщо не означава, че връзката между двете формации е прекъсната. Напротив, тя е по-силна от всякога, само че е едностранна - БСП захранва с партийни кадри, електорат и идеология отцепилата се формация, процес, който особено се усили с установяването на АБВ като стабилна част от властта и с наближаването на местните избори. Куп градоначалници от БСП вече потърсиха подкрепата на Първанов за вота, след като усетиха, че вятърът духа в неговите платна. АБВ съумя



да се представи по-добре и в идейно-политически план



пред левите избиратели по линия на русофилството и ядрената енергетика - теми, по които БСП отдавна изостава и чак сега пробва неуспешно да наваксва. И всичко това заради недалновидността и късогледието на Станишев, който само за да отстрани свой вътрешнопартиен враг, създаде извънредно опасен политически съперник на БСП. "Процесът на преливане на леви избиратели към АБВ вече е изживян. Левите избиратели отново ще подкрепят автентичната левица БСП заради дясната политика, водена от АБВ", неубедително обяви наскоро сегашният водач на столетницата Михаил Миков. Сякаш по-скоро се опитваше да убеди сам себе си.

Досегашният политически успех на АБВ обаче сам по себе си не доказва нищо. Първановата формация до момента показа само, че може да присвоява ресурс от партията майка и да търгува добре малкия си изборен успех. Това изобщо не й гарантира политическо бъдеще. Вече се нагледахме на примери за партийни проекти, които за кратко озариха политическия небосклон, за да потънат скоро след това в забвение. На предстоящите местни избори такава съдба се очертава и за АБВ.