Източна Европа настръхна срещу натиска на западните й съюзници да й въдворят задължително бежанци от Близкия и Средния изток, които дори не търсят нейното гостоприемство, но България запази спокойствие. Каквото кажат "Големите Началници" (цит. по. Б. Борисов), това ще бъде. Дори може да се прогнозира, че на следващия Европейски съвет през октомври българският премиер ще даде пример на колегите си от бившия соцлагер, като изрази готовност да приеме още бежанци, а не само отредените му 2100 души. И с друго може да ги засрами: само той има концепция как да се заставят бежанците да не напускат посочената им територия, защото единствен досега в ЕС е развивал тезата, че границите в демократична Европа могат да се пазят и отвътре навън, както беше при комунизма.

Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер завърши забележително дългата си реч пред Европарламента "За състоянието на Съюза" със заключението, че



"ЕС не е в добро състояние"



Той добави, че през годината са постигнати и някои успехи, но, общо взето, словото му обрасна с тревога от проблемите. Като проблясък за реформа се запомни неговият призив за създаване на "механизъм за релокация по задължителен начин" на 160 000 бежанци през следващите две години, но тъй като механизмът ще бъде постоянен, вероятно ще действа по-дълго. Все пак никой не може да каже докога ще прииждат бежанци и колко ще бъдат. Според този механизъм България ще носи отговорност за 1.3% от бежанците, подлежащи на задължително разпределение, въпреки че признатата й икономическа тежест в ЕС, отразена в капитала на Европейската централна банка, е само 0.859%. Вижда се, че когато става дума за носене на икономическо бреме, възможностите на България се надценяват с 51%.



Принципът "беден богат носи"



е познат в общественото устройство не само на България, но и на Европа. Прилагането му става чрез банално извиване на ръце, за което между познавачи е достатъчно едно намигване. Може да е чисто съвпадение, но в навечерието на речта на Юнкер се появи декларация на 16 посланици в София по повод отхвърлянето от Народното събрание на 2 септември на проектозакона за борба с корупцията на високо равнище. Документът определя съпротивата на депутатите срещу него като "негативен сигнал в рамките на борбата срещу корупцията".

"Ефективната борба срещу корупцията е решаващ елемент от върховенството на закона", заявиха високопоставените дипломати на Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Дания Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Люксембург, Полша, Финландия, Франция и Холандия, плюс Норвегия и Швейцария, които не са от ЕС, но са в Шенгенската зона. Критиката си я знаем, защото всяка година Европейската комисия ни я повтаря до втръсване в докладите си по Механизма за сътрудничество и проверка. Но каква връзка може да има с механизма за постоянна и задължителна релокация на бежанци? Връзката е, че



натискът от ЕС може да бъде асиметричен



Ето два примера от последните дни: 1) Австрия поде инициатива да се спрат еврофондовете за държави, които не приемат бежанци; 2) Юнкер предупреди страните от Западните Балкани, че ще бъдат смятани за негодни като кандидати за ЕС, ако собствените им граждани продължат да търсят убежище на Запад заедно с бежанците. В такива моменти Брюксел избира най-чувствителните точки на държавите, за да ги направи изпълнителни. Тъжно е, че дежурната ахилесова пета на България е корумпираната й управляваща класа. Няма по-лесен начин да бъде убедена властта да изпълнява чужди решения от заплахата, че може да се изкара на показ нейната крадливост. Ако се чудите защо България е лидер по лакейско поведение в ЕС и НАТО, трябва да си представите как се озъртат нейните високопоставени представители на международните срещи, знаейки с каква репутация се ползват.

Не е нужно да се търсят исторически доказателства, достатъчно е да се разгледа развитието на бежанската криза през последните дни. Румъния, която от години е в тандем с България под наблюдение за корупция на високо равнище, нямаше задръжки да се обяви заедно с другите държави от Източна Европа срещу принудителното разселване на бежанци. Нещо повече, тя предложи асиметрична сделка: ще вземе бежанци по общата схема, ако бъде приета като останалите държави в Шенгенската зона.



Откъде идва нейната дързост?



От новата й броня срещу асиметричния натиск. Западът вече не може по същия начин да извива ръцете на нейните управляващи под предлог, че не се борят с корупцията в своите среди, защото от две години правят точно това - и то твърде ефикасно, като стигнаха чак до действащия министър-председател. Парадоксално е, че лично премиерът Виктор Понта се осмели да се изправи срещу външния натиск за бежанците, което показва, че отвън няма какво толкова да го уплаши, когато същинската заплаха за него е отвътре.

При Борисов е друго. Отвътре той се радва на добре организиран отпор на висшите корумпирани среди срещу всеки опит за прилагане в България на румънския опит. Спомнете си как бе посрещната през май в София бившата министърка на правосъдието на Румъния Моника Маковей - управляващите демонстративно се изпокриха, а подопечните им медии я оплюха учудващо злобно. Навън обаче подобна съпротива е невъзможна и затова



Борисов се стреми да бъде ласкав с всеки



Представете си как би отказал на германската канцлерка Ангела Меркел да помогне за сметка на България за облекчаване на проблема й с бежанците! По-скоро би се постарал неговият жест на съпричастност да бъде колкото може по-видим, въпреки че би рискувал да предизвика презрение сред "колегите" си от Източна Европа.

Мнозина обръщат внимание, че механизмът за разселване няма ефикасен лост за задържане на бежанците в държави, към които не се стремят. Борисов може да им го даде. Европейската комисия предлага да се използва за тази цел примамка, каквато е социалната помощ от бюджета на ЕС. Тя ще се дава само в определената за всеки бежанец държава. Но заселените у нас едва ли ще я смятат за по-привлекателна в сравнение с условията за живот в по-богатата западна част на ЕС, където дори с работа на черно биха си осигурили по-висок стандарт. Това означава, че и някаква принудителна мярка ще трябва да ги спира. Още през 2002 г. Бойко Борисов разви като полицейски шеф идеята



да се възстановят изходните визи,



за да не се пускат навън български роми, които му създават неприятности с властите в западните държави. Отказа се от гениалното си хрумване, когато му бе обяснено, че Протокол №4 на Европейската конвенция за правата на човека и директивите на ЕС за свободно движение постановяват, че всеки човек има право да напусне всяка държава, включително и своята.

Сега обаче самият Евросъюз търси начин да сложи бариери само за бежанците по вътрешните си граници. Заедно с това обмисля да постави външните граници на съюза под общ контрол. Трудно ще бъде да се въведе пропускателен режим по вътрешните граници на страните от Шенгенската зона, но България не членува в нея и всичките й граници са външни. Борисов може да доразвие своята идея и да покани Брюксел да въведе пропускателен режим за спиране на бежанците на излизане от българските граници, като заедно с това му предложи да отговаря вместо България пред европейските съдилища в Страсбург и Люксембург за нарушаване на основни човешки права.

В началото на този месец трима тунизийци осъдиха Италия в Страсбург, че е погазила човешките им права, като ги е посрещнала недостатъчно радушно на остров Лампедуза и ги е върнала по бързата процедура в родината им. Постановено бе Италия да им плати по 10 000 евро за морални щети. Това е с 4000 евро повече от сумата, която Еврокомисията предлага на държавите за всеки приет бежанец по новата схема.

Ако Борисов има поне малко смелост, би трябвало да поиска и тази разлика, за да може да плаща обезщетения по страсбургската тарифа, когато приетите у нас бежанци започнат да напират да напускат, а той се опита да ги задържи. По-вероятно е обаче да видим нещо познато: той да се съгласи да изпълни каквото му кажат, а последиците да платим всички, защото присъдите над държавата не се плащат от управляващите, а от управляваните данъкоплатци.