Депутатите приеха окончателно законови промени, указващи създаването на отдавна обсъжданата Национална здравна карта и селективност на НЗОК по отношение на това с кои болници да сключва договор. Новата реформа беше възторжено посрещната от редиците на Реформаторския блок, докато от опозицията бяха твърдо против.



Целите на реформата



През последните години драстично нарасна броят на болниците в страната. По данни на НСИ болниците в България към края на 2014 г. са около 350. Тъй като всяка болница може да сключи договор със здравната каса и да получава реимбурсиране за своята дейност без реален качествен контрол, дефицитът в бюджета на НЗОК става все по-голям и по-голям, като вече надхвърля 1 млрд. лв. на годишна база. Очевидно е, че в този модел на функциониране има проблем, но ще се реши ли по предложения от здравния министър Петър Москов начин?

На пръв поглед можем да смятаме, че ограничаването на финансирането на частни болници може действително да намали дефицита в бюджета на Касата. Но положителните ефекти изглежда се изчерпват с това.

Доста често в медийното пространство акцентът за дефицита в здравната каса погрешно се прехвърля главно върху частните болници. Но вината не е в частните болници, а в държавния монопол. Бидейки държавен монополист, НЗОК разполага с огромен финансов ресурс, който обаче не подлежи на пазарен контрол. В тези условия ръководството на НЗОК може да си позволи щедро да харчи чуждите пари, знаейки, че държавата винаги ще помогне, когато сметките не излязат. Собствениците на частни болници лесно се възползват от този модел и започват да извършват свръхдиагностика, излишни процедури, а понякога и да отчитат фиктивно дейност, за която получават пари.

Тъй като НЗОК не е частна структура, работеща на конкурентен принцип с цел печалба, тя няма интерес да проверява (а и не притежава необходимия ресурс) как и за какво се харчат парите. В този ред на мисли е некоректно да твърдим, че само частните болници злоупотребяват с финансирането. Държавните болници в България поглъщат огромен финансов ресурс. От 74-те държавни и общински болници 63 работят на загуба, като имат натрупани над 400 млн. лв. дългове. От похарчените от НЗОК 1.6 млрд. лв. 900 млн. лв. са разходвани именно в 65-те държавни болници. Тези цифри опровергават мита, че само частните болници са проблемът на българското здравеопазване. В същото време никой не отчита факта, че в държавните лечебни заведения също се наблюдават свръхдиагностика, излишни хоспитализации, частично, лошо или изобщо несвършена работа. Едва ли някой може да изчисли реалните икономически загуби от тези явления.



Какво ще се прави по въпроса?



Планът на министъра е да въведе Национална здравна карта, с която да се определи в кой град какви са нуждите на населението от здравни грижи и на базата на тази информация да се прецени дали има нужда от нови болници, с които НЗОК да сключи договор. Първо, този подход е класически пример за централно планиране, което винаги е обречено на провал. Напълно невъзможно е на служителите в едно министерство да отчетат индивидуалните нужди на всеки един човек и да ги съобразят с финансовите възможности на държавата. Изобщо не е ясно по какви критерии ще се състави тази карта и съвсем няма да е изненада, ако се получат значителни дефицити, опашки и уреждане с връзки - феномени, характерни за социализма.

Второ, промяната не изключва изобщо финансирането на частни болници, а внимателното им отсяване оттук нататък. Тоест частните болници, които ще останат в районите, където няма да има нужда от нови според здравната карта, ще се радват на комфортна липса на конкуренция, осигурена им от държавата.

Управителите на РЗОК ще бъдат хората, от които ще зависи ще сключва ли дадена болница договор с НЗОК, или не. Тази ситуация на централизиран едноличен контрол е сигурна предпоставка за корупционни схеми, тъй като от един човек ще зависи бъдещето на болниците в контролирания от него район.

Втората цел на реформата е опит за контрол на качеството. Идеята на министъра е да не се плаща за отделни дейности, а за комплексното лечение на пациента. Това понятие е доста мъгляво към този момент. Никъде не е уточнено кой и как ще дефинира комплексното лечение и какви затруднения ще донесе това на някои лечебни заведения. Планираното сливане и присъединяване на малки медицински центрове към по-големи такива подозрително напомня за ефектите от Obamacare в САЩ, при които доста малки частни кабинети и медицински центрове бяха принудени да се присъединят към по-големи такива благодарение на лявата политика на президента Обама.

Основният проблем обаче остава. НЗОК продължава да бъде абсолютен монополист, а министърът ясно заяви, че демонополизацията за него не е на дневен ред. В условията на държавен монопол



качество на здравеопазването няма как да се получи на разумна цена



Липсата на свободен пазар и конкурентни взаимоотношения между болниците ще продължава да води до стремеж за минимално свършена работа с цел усвояване на лесните държавни пари. Пациентите ще продължават да нямат избор дали и как да се осигуряват, а ще са принудени да се съобразяват с настроенията на министъра и управителя на НЗОК, надявайки се, че ще получат адекватна медицинска грижа.

Твърдението на властта, че новата реформа поставя пациента в центъра на вниманието, е абсолютно невярно. Реформата поставя отново държавата в центъра, а пациента - в нейна собственост. Затова тази реформа е поредният исторически компромис. Отново "десните" партии бягат от идеята за истинска реформа - приватизация и дерегулация (предложението на Москов за приватизация на държавни болници беше едно от наистина продуктивните, но за съжаление от ГЕРБ категорично отказаха да го подкрепят), от каквато секторът има остра нужда, и вместо това ни предлагат лява идея в дясна опаковка - поредната доза регулации и централно планиране.